Адв. Теньо Тенев: Работодателите не наемат хора с увреждания, заради общата нагласа в обществото към тях, но и поради не голямата квалификация, която те имат

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Адв. Теньо Тенев, зам.-председател на УС на сдружение „Национален алианс за интеграция и политики за здраве и активен живот след ампутация и протезиране“ в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Национален алианс за интеграция и политики за здраве и активен живот след ампутация и протезиране има доста голям спектър от дейности. Може ли да кажете за нашите слушатели и читатели в какви случаи могат да Ви търсят за съдействие?

Адв. Теньо Тенев: Основен акцент в нашата дейност са хората, които по една или друга причина са претърпели ампутации и имат нужда от медицински изделия, в случая протези, които максимално трябва да им бъдат функционално поносими, така че да могат по най-добрият начин да се върнат към активният начин на живот. Освен това по този начин те най-малкото биха могли да бъдат автономни в своето ежедневие. Наред с това има доста специфични, за съжаление проблеми с опорно-двигателния апарат, като тежки сколиозни изкривявания и други заболявания на гръбначния стълб, който изискват специални медицински изделия, изготвени строго индивидуално спрямо нуждите на всеки човек. Или с други думи това, което не се намира в магазинната мрежа, достъпа до тях е труден, тези продукти са скъпи и обикновено ако автономно всеки успее да се добере до подобно нещо, то ще се окаже, че то е непосилно за повече от 80 % от хората, които са от този контингент, защото знаем какво е тяхното финансово и социално положение. Нашата помощ се състои в това да насочим тези хора, които са решили да полазват нашата експертна експертиза към най-добрите и полезни за тях медицински изделия или да им бъдат оказани грижи, защото наред със самото медицинско изделие е необходима и една много специализирана рехабилитация, която за подобни пациенти много трудно се осигурява в България, защото контингента е малък, случаите са много специфични и могат да бъдат обслужени само от много компетентни и специализирани рехабилитатори, които се броят на пръсти.

Фокус: Тъй като, както и Вие споменахте, става дума за един по-специфичен кръг от хора, то случвало ли Ви се е да реагирате, да помагате при сигнали, свързани с дискриминация и незаконни действия спрямо личността?

Адв. Теньо Тенев: Това всъщност е вторият акцент от нашата дейност, защото наред с чисто физическото обгрижване, то ние сме си поставили като основна цел защита правата на тези хора. Причината е, че те се оказват много встрани от информационния поток и възможностите, които дава както нашето, така и европейското законодателство, което вече все по-активно се прилага и при нас, въпреки че е задължително. Имаме експертиза в тази посока и може да прозвучи нескромно, но нашият управителен съвет е съставен от хора, които са големи експерти в своята област. Единият зам.-председател е доктор на медицинските науки, като той е специалисти именно по ампутации и протезиране, аз съм вторият зам.-председател – юрист с над 25 годишна адвокатска практика. Защитил съм магистратура по право на Европейският съюз, така че тези проблеми са ми по-близки. В общи линии при всеки сигнал реагираме спрямо българското законодателство, влизаме в диалог с институциите, опитваме се да решим конкретния казус и ако е необходимо предлагаме законодателни инициативи, а сме готови да защитаваме и правата в съда. Ще отворя една скоба, за да кажа, че до сега, в повечето случаи, в качеството си на специализирана неправителствена организация, регистрирана в обществена полза, намираме разбиране по нашите предложения. Активно комуникираме при необходимост с Агенция „Социално подпомагане“, Агенцията за хората с увреждания, Министерството на труда и социалната политика и местните общински и областни администрации. А в не малко случаи сезираме директно съд и прокуратура.

Фокус: Има ли всъщност много жертви на дискриминация, защото знаем, че като че ли обществото не е особено толерантно към хора с подобни проблеми?

Адв. Теньо Тенев: Ще започна от там, че до 1992 – 1993 година официалната политика на държавата, с инерцията от предишния режим, е почивала директно на принципа на сегрегацията. Това означава, че хора с подобни проблеми е трябвало да бъдат извадени извън обществото, далеч от очите на социалистическият човек, който е „съвършен физически и духовно“. Оттам насетне манталитетът на нашият народ за съжаление не се отличава с толерантност към подобен вид хора, които някак си се оказва, че не са приятни за съжителство с нормалните хора, имам предвид тези, които са с физическа и духовна цялост. Все пак трябва да кажем, че пряка дискриминация, която да е свързана с активни действия не установяваме често, но не липсват редки случаи. За съжаление посъвместна е мълчаливата дискриминация, неглижирането и незабелязването. Говорейки за дискриминация, то няма как да не отбележим и баналната тема, свързана с околната среда, в която живеят тези хора. Бих споменал и един скрит проблем, който не е точно дискриминация, но реално създава проблеми пред тези хора – да получават максимално всичко, което им предоставя нормативната уредба и политиката на държавата. Става дума за една не малка част от операторите на социални услуги или така наречените фирми, които работят с медицински изделия, помощни средства и така нататък.  В нередни случаи те злоупотребяват с доверчивостта на хората и вместо да получат най-доброто което може, оскъдните средства, които държавата предоставя, те получават възможно най-ниско качествени изделия, не биват рехабилитирани, а това според мен е нарушаване на права, да не кажем, че има и наказателно-правен аспект, защото е злоупотреба със социалните фондове.

Фокус: Как стои въпросът с намирането на работа за хора с увреждания? Знаем, че в България техния брой не е никак малък, въпреки това не срещаме много от тях, които да работят да кажем в държавния или частни сектор.

Адв. Теньо Тенев: Ще започна с частния сектор. Отмина времето на специализираните предприятия, които знаем всички. В тях преди време държавата поддържаше определени бройки за глухи, слепи. Наистина това време вече е история. Всички тези предприятия фалираха и днес много малко са тези, които са регистрирани като предприятия за хората с увреждания. Всъщност има такъв режим, който е към Агенцията за хората с увреждания. Причината тези предприятия да са малко е, че от една страна квалификацията на тези хора не е висока, от друга страна възрастната им структура е по-скоро в горната граница, когато вече дори нормалните им връстници много трудно си намират работа. Третата причина е чисто субективна, защото голяма част от тези хора биват захвърлени от обществото, загубили са всякаква перспектива и оптимизъм, примирили са се с едно поддържане на живот, но в много ограничени граници, оковани. Но за наша радост има доста случаи, на които сме се натъквали, свързани  с по-млади хора, които имат много голям заряд да бъдат равностойни и равнопоставени в обществото, намират си работа, работят активно, имат семейства и отглеждат деца, живеейки абсолютно нормално. Нашето наблюдение е, че работодателите, поради общата нагласа в българското общество, спрямо хората с увреждания и от друг страна не голямата квалификация, която то имат, но и наличието на конкуренцията, която имат в лицето на хора, които са без проблеми, предпочитат тях, отколкото тези, които са в тази категория. Знаем, че държавната политика формално предвижда в администрациите да има определени бройки за хора с увреждания, но и там мълчаливо, на повечето места някак си не се толерира тази политика. Струва ми се, че много трудно влизат тези европейски правила, морал и така нататък.

Фокус: Как стои въпросът с обществената инфраструктура и достъпна ли е тя?

Адв. Теньо Тенев: Не. Тук бих казал дори, че положението е катастрофално. От присъединяването на България към Европейският съюз, поради всичките законови актове в тази посока, е задължително да бъде обособена добра инфраструктура. И ако наистина се реши да се формализира упражняването на права, то трябва да Ви кажа, че много адвокати ще станат много богати. Пълна катастрофа е достъпа до околната среда, до градската среда, до институции, до битови заведения. Невъзможно е. Знаете, че дори в големите градове, съвсем в последно време започнаха да се предприемат мерки за адаптиране. При голяма част от тях се правят формално изглеждащи достъпни съоръжения, които не могат да се ползват. Например знаем, че при всеки подлез има пуснати едни такива „релси“ или специално направени основи за колички, които са с такъв ъгъл, че спускането по тях е трудно. В общи линии тези съоръжения е невъзможно да бъдат ползвани от човек в количка, дори и да е с придружител. Много малко от подлезите, и до в големите градове, са оборудвани с асансьори, а много малък е броят на онези, които въобще работят. Да не говорим за централните администрации. Някои от тях започнаха ударно да се опитват да се адаптират, но според нас трябва много да се направи в тази посока. Причините това да не се случва са банални и ясни на всички – трябват много пари.

Фокус: Мислите ли, че в близо бъдеще има надежда тези проблеми да намерят решение, било то и частично?

Адв. Теньо Тенев: Аз съм оптимист и същевременно песимист. Оптимист съм, защото основата е на лица. В сила имаме много добра действаща нормативна база, въз основа на която можем да направим всичко необходимо. Нужно е да се активизира политиката на държавата, но и на местната власт в тази посока, опирайки се на тази нормативна база. Това е много лесно, нужно е просто малко интелектуален ресурс за подсилването на звената, които работят в тази посока и нещата ще се случат. Оттам нататък опираме до песимизма, защото за всичко това са нужни много пари, а в България ще бъдат необходими и още повече, защото нещата са много изостанали, особено с адаптирането на околната среда. Нужен е един комплекс от мерки, административни и чисто бюджетни, като разбира се е хубаво до колкото е възможно да се използват европейските фондове, които могат да отделят средства в тази посока и да се работи най-напред административно, там, където е възможно, с манталитета и по отношение общуването на тези хора. Трябва да се започне от подчинените на държавната, централната и местната власт институти, било то административни и стопански, а от там посредством информационните средства на обществото – да се промени и отношението към тези хора, които трябва да бъдат възприемани като равна част в нашето общество.

Ливия НИНОВА