Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: На Еньовден знахари, билкари, врачки, берат 77 билки, колкото са болестите, правят ги на венец, с който лекуват през годината

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод празника Еньовден, който отбелязваме на 24 юни.

Фокус: Г-жо Стефанова, Православната църква днес отбелязва празника Еньовден. Какво трябва да знаем за нето?

Аделина Стефанова: На този празник са слети 2 имена – на Йоан Кръстител заради неговото рождение и на Еньо, което на старобългарски език означава „Нов ден“ и още „Нова година“, която в древността започвала след най-дългия ден. Поради това празникът е познат под различни имена: Иванден, Ивангрульо, Иванжилобер, Яновден, Драгойка и Еньовден. Празнуват Йоан, Йован, Янко, Янка, Яна. Денят съвпада с лятното слънцестоене и това е причината да се свързва с поверия, гадания и предсказания за здраве, благополучие, болести и нещастие. Съществува и поверие, че сутрин преди изгрев, слънцето трепти и който успее да види това, годината за него ще носи здраве, но ако човек види сянката си без глава, това е поличба за нещастие, което досега не се е случвало. Това е било във времената, в които не е имало синоптици, затова гаданията са били по-скоро за това какво ще бъде времето в бъдеще.

Фокус: Какви обичаи характерно се изпълняват на този ден?

Аделина Стефанова: На Еньовден и до днес най-разпространен е обичаят „Еньова буля“. В деня срещу празника всяка мома приготвя китка с мълчана вода. „Съдът се покрива с престилка и се оставя да пренощува под звездите. Сутринта момите подготвят „Еньовата буля“. Това е 4-5-годишно момиченце, облечено като булка. Момите обикалят селото като носят булята и на всеки кладенец или чешма, спират и пеят песни за плодородие и любов. По време на шествието булята маха с ръце, имитирайки пеперуда, след това всички се връщат при медника и надпяването продължава, а по извадените китки се гадае за урожай и здраве. Другият ритуал на Еньовден е обичайното зажънване. На Еньовден се ожънва малко снопче класове и с тях се играят хора. Ожънва се от най-добрата и най-пъргавата жътварка. Мъжете се опасват с класовете и всички пеят и играят на мегдана.

Фокус: А защо сутринта на Еньовден е прието да се берат билки?

Аделина Стефанова: Защото се смята, че най-голяма е лечебната сила на билките, набрани рано сутринта на Еньовден. Тази сила изчезва с изгрева, затова стари и млади, болни и здрави, тръгват по поляните да събират цветя и билки, да ги вият на Еньовски венец, да се мият за здраве на извора, че след Еньовден водата не е тъй лековита. Подобно на гергьовденското обредно къпане традиционното къпане на Еньовден е свързано с вярата, че водата на този ден има най-голяма лечебна сила и става за къпане, понеже слънцето се е окъпало в нея. Много хора пълнят дамаджани, стомни, шишета с вода и през годината пият от нея за здраве и дълголетие. На този ден знахари, билкари, врачки, берат 77 билки, колкото са болестите, правят ги на венец, с който лекуват болестите през годината, а според народното предание болестите обаче не са 77, а 77 и половина, а билките са 77. За половинката болест няма спасение, което означава пази се преди да се разболееш, защото тъкмо тази половинка може да ти потрябва.

Ливия НИНОВА