Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Големите Задушници в годината са няколко, днес е първата наречена Месопустна

Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград в интервю за предаването „Метроном“ по Радио „Фокус“  -Пирин.

Фокус: Г-жо Стефанова, на 18 февруари отбелязваме първата голяма Задушница за годината. Ще ни разкажете ли малко повече за нея?

Аделина Стефанова: Самата дума Задушница все по-често се заменя от синонима помен, сигурно защото е по-точно нали става дума за душата на починалия. Това е църковен обичай за  общ помен на починалите, който се прави на гробовете. Големите Задушници са няколко в годината. Първата е преди великите пости, като тя сменя дата си и тази година се пада на 18 февруари, втората е преди Петдесятница – пак е на различна дата всяка година. Другите две са на Успение Богородично – 15 август и последната е преди Архангеловден. Задушницата на гробища се прави и по време на други празници на Коледа, на Великден, на Гергьовден, на Димитровден. Това са тъй наречените неписани Задушници. Важно е да кажем, че човек може да покани свещеник и по друго време, за да направи помен на починал близък. Освен жито, което старите хора са наричали коливо, на гроба се носи плод, зреещ през сезона, от всяка празнична храна – така например на Великден се носят червени яйца, курбан на Гергьовден, череши на Спасовден, когато Задушницата бива наричана Черешова, тъй като се вярва, че душите на починалите тогава слизат от небето и търсят нови плод, роден през тази година. Когато се отиде на гробища първо се спира на гроба на най-скоро починалия. После се ходи по другите гробове. Поставят се цветя, пали се свещ, кади се с тамян, поддава се на околните жито и вино за „Бог да прости“ и след това действие опечаления се прекръства. Цветята символизират добродетелите на починалия, свещта е духа им, а житото – надежда за бъдещо възкресение. Разбира се  преливането на вино символизира чистата кръв господна, а тамяна е молитвата за прошка. Когато се отива на гроба добре е да се покани свещеник, за да прочете заупокойната молитва. Ако това е невъзможно по-възрастен мъж изрича: „Дай Господи прошка на починалия твой раб, прости неговите волни и неволни грехове и нека бъде вечна паметта му“, като се прекръстват всички. В този ден всичко което се поддава на гроба трябва да е с думите: „Нека Бог да го прости“.

Фокус: След първата голяма Задушница на 18 февруари на следващия ден отбелязваме Месни Заговезни, а на 26 февруари и Сирни Заговезни. Може ли да ни разкажете малко повече за тези два големи църковни празника и за обичаийте, които се изпълняват на тях?

Аделина Стефанова: Това са празници, които менят своите дати. Месни Заговезни са 8 седмици преди Великден. Празникът се Меспоустна неделя, защото до Възкресението на Иисус Христос е забранена храната от местни продукти. Разрешена е само млечна храна и яйца до следващата неделя, която ние наричаме Сирни Заговезни и тази година този празник се пада на 26 февруари. През цялата седмица всички се веселят, защото с настъпването на строгите пости от Сирни Заговезни са забранени всякакви хора, люлеене на люлки и сватби чак до Томина неделя. Преди вечеря на Местни Заговезни младоженците отиват в кръстника, девера, родителите на булката, на близки и роднини. Посещенията са кратки като се целуване на ръка се иска прошка с думите: „Простено-прости“. Носят се краваи, варена кокошка, вино, ракия, зелници. Разбира се тези ритуали продължават през цялата седмица чак до 26 февруари. Вечерта на Местни Заговезни около трапезата се събират най-близките хора и се сервират предимно местни ястия – свинско със зеле, варена кокошка, булгур или нахут. С ядец от гръдната чаталеста кост на кокошката се хващат на бас и се надлъгват чак до Сирни Заговезни. Нека не забравяме, че през цялата седмица може да отидем, да поканим на гости наши приятели и близки. Обикновено се ходи при братя и сестри, в родители, в кумове и кумашини и въобще в хора, които са по-големи от нас, за да целунем ръка и да потърсим прошка с думите: „Простено-Прости“. Ако хората са далеч от нас може да им позвъним по телефона или да напишем кратко телефонно съобщение. Това е времето в годината, когато трябва да намерим сили и да простим на всички, дори на онези, които са сгрешили много спрямо нас. Самите ние също трябва да потърсим прошка, защото това е силата на духа. Това е една от най-силните седмици през годината в която правим равносметка и то точно заради хора, с които и около които живеем.

Фокус: А какво е важно да знаем за Сирни Заговезни?

Аделина Стефанова: Следващата неделя след Местни Заговезни настъпва хубавия празник Сирни Заговезни, наричан още Сирница или Прошка. Отбелязва се седем седмици преди Великден. Обичаите и вярванията свързани с него предхождат Великденския пост. В навечерието на Сирница целия род се събира в дома на възрастните. Нарежда се прекрасна празнична трапеза на която се слагат само млечни продукти – баница със сирене, варени яйца, халва. Задължително домакинята приготвя обреден хляб с мая. Преди вечерята трапезата се прикадява от най-възрастната жена в рода и от хляба всеки хапва залък, натопен във вино за здраве. След тържествената вечеря започна най-тържествената част на празника. Стопанката връзва на вълнен конец, закачен на тавана или на полюлея бяло яйце или парченце халва. Преди малко също споменах халва и тук ми се иска да попитам възрастните хора дали се спомнят, че става дума не за обикновената такава, а за бялата халва с фъстъци. Обичаят се нарича „хамкане“ или „лашкане“. Около масата сядат на колене всички дечица с ръце зад гърба си, за да не пипат конеца, стопанката залюлява яйцето в посока на часовниковата стрелка, а малките се опитват да го захапят без ръце. Същото се повтаря и с халвата. Старо поверие гласи, че който успее да захапе яйцето или халвата ще е здрав през цялата година, точно така както и на този, който се е паднала паричката от бъднишката пита. Преди да си тръгнат по-младите искат прошка от по-възрастните родите и близки, а мъжете излизат на двора и гърмят с пушки, за да оповестят началото на поста. Със Сирни Заговезни е свързан и обичаят палене на сирнишки огньове, който е разпространен изключително много по Пиринския край. Рано сутринта младежите ходят на малки групи да събират хвойнови клонки. Натрупват ги на високи камари на най-високите места в селото, като се надпреварват кой ще направи най-висока купчина. Вечерта след залез слънце всички клади се запалват. Около тях се събират млади и стари, играят около ритуалния огън, прескачат го по три пъти, за да няма гадинки по хората и добитъка, за да не бие градушка по лозята и градите, за здрава и плодовита година. Така ние ще се подготвим за  голямата и хубава седмица наречена Тодорова седмица. Това е първата седмица от строгия Великденски пост, като първите дни 27, 28 февруари и 1 март се пие само вода и то по една глътка без никаква храна. Който иска да спази този пост може да получи допълнителна информация в църквата. И помнете, че каквото видят очите ни, където водят краката ни, каквото говори устата ни, каквото видят ръцете ни също трябва да бъде включено в поста, защото поста е духовен подвиг и затова ние трябва да постим не само телесно, но и духовно.

Ливия НИНОВА