Аделина Стефанова,  храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Хвърляне на вода на сватбите е един от малкото обичаи запазен и до днес

Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград в интервю за Радио ‘‘Фокус’’ – Пирин    

Фокус:  Г-жо Стефанова, кои традиции и поверия, характерни за сватбите в миналото са се запазили и до днес? Кои са безвъзвратно останали в миналото?

Аделина Стефанова: Голяма част от традициите днес не са останали, тъй като младите искат да осъвременяват нещата. Във времето са останали тези забулвания, засевки, посевки, които са се правили в миналото. Такива порядки са срещани най-вече по Родопския край, традиции, които не се изпълняват в днешно време. Малко повече се осъвременяват нещата хвърлянето на букета на булката, хвърлянето на жартиера, на парашути всичко това е осъвременено към сватбите. Едва ли може нещо да открие човек в днешната венчавка, което да е останало изцяло по модел от миналото, без да е осъвременено по някакъв начин, с изключение на прословутото хвърляне на вода, но тъй като българинът хвърля чаша с вода или менче с вода при всеки по-важен случай или по-важно събитие, не може да се приеме, че това се извършва само на венчанието.

Фокус:  Каква е ролята на кумовете в днешната сватба?

Аделина Стефанова: Кумовете са т. нар. „втори родители”, те трябва да бъдат пример за младото семейство, съветваме младоженците, когато канят хора за кумове, те да бъдат семейство, тъй като в днешно време възрастовата граница на младоженците стана много висока между 28 и 38 години. Българинът обича да спазва старото кумство, то има своята тежест и днес, ето защо при ходене за канене на кумове те канят старите кумове, но ако са си избрали по-млади приятели, с които да си контактуват и да си общуват търсят благословията на старите кумове. Това се прави с цел да не ги обидят, да не нарушат традицията на приемственост, която е ставала от родове, от едно коляно в друго. Кумът едно време е решавал какво да бъде името на детето, когато се роди, кумът е канел на гости на прошки, това е нещо, което се извършва и до ден днешен. „Пред кум вода се не гази“ казват старите хора, „на кум ръка се целува и се търси прошка“. Кумството е много тежко родство, което си избираме ние, казва се духовно родство, което е по-силно даже от кръвното родство. Напоследък се канят за кумове братя и сестри, което е хубаво, защото кръвното родство се припокрива с духовното и казват старите баби, че е още по-силно. Младоженците взимат пример и се съветват с тях в много важни моменти от живота си.

Фокус:  Може ли на ни разкажете някои интересни факти около разчупването на питката?

Аделина Стефанова: По време на венчавката има няколко пити, едната е питата, с която посрещаме младоженците в църквата, тя се прави от свекървата и е т. нар. слънце козуначна пита, разчупва се от свещениците и се запазват късчета за следващия ден. Втората пита е част от ритуала при посрещане в ресторанта, тя е с шарена сол, с нея благославят младоженците – да са живи и здрави. Третата пита е гладка и обикновена, тя символизира кой ще командва в дома мъжът или жената, ето защо младоженците се обръщат гръб в гръб и всеки хваща края на питата, разчупват я като я вдигат нагоре във въздуха и казват, че който е взел по-голямото парче той ще командва. И трите пити се раздават между гостите за здраве, късмет и берекет на младоженците.

Фокус:  Какво представлява захранването, което се извършва от свекървата?

Аделина Стефанова: Захранването от свекървата се прави няколко пъти, веднъж на годежа, втори път в църквата и трети път в ресторанта. Старите хора казват, че захранване се е правило и на животните, захранка се казват техните полози и техните корита където се хранят. Захранката е дума, която показва привързаността на свекървата към снахата, едно приобщаване на младите към целия род, към семейството. Да са добри, трудолюбиви, здрави, ако булката е бременна да може да износи плода си, да може раждането да мине добре, това е смисълът на захранването, за добре дошли, за добро посрещане в семейството и в рода и за приобщаване на тези все още неориентирани млади душици, както е била навремето, защото тогава са се женили на 16-годишна възраст.

Фокус:  Сравнително нов обичай е хвърлянето на букета, на този обичай имало ли е някакъв еквивалент в миналото?

Аделина Стефанова: На времето и по мое време все още си стояха т. нар. хоругви или знамето на булката. Това е една забрадка в повече червени цветове, прикачена към един голям прът и там са изписани първите букви на младоженците и на върха на знамето има чемшир в средата на който е забодена една ябълка. Така по този начин със знамето, което води цялото булчинско хоро селото ознаменува, че младите вече са едно семейство. Тогава хоругвицата се е чупела накрая на сватбата и се е хвърляла върху хората, казвали са, че който я хване той ще бъде следващият младоженец или следващата булка. Предполагам че хвърлянето на букета има връзка с този ритуал. Хубаво е като традиция, защото създава настроение, създава една суматоха между младите, едно преживяване, което се записва на камерата и остава като весел спомен в историята на самата сватба. За младоженците се хвърля жартиерът, което също не е лошо, това е част от светския обичай, няма нищо общо с църквата, но каквито и да са традициите и обичаите, които създават и осъвременяват днес водещите на сватбите, те създават само настроение. В днешно време има и поверия, които са останали от миналото и те тежат много. Такива поверия са, когато кажат, че булките не трябва да се виждат, не трябва булката да се спъва или ако се счупят чашите или една от чашите, с които се сключва брака или венчанието, твърди се, че носят нещастие. Разбира се, че се чупят чаши, изпуска се виното, но това са неща, които трябва да минават около нас и да не им обръщаме внимание, сватбата трябва да продължи, защото тя е по-важна, отколкото една чаша или една бутилка вино. Понякога тези суеверия, когато са крайни много тежат, трябва да се изпълняват обреди и обичаи, които създават настроение и оставят прекрасни спомени на сватбарите. Човек трябва да се придържа към съвремието. Ако искаме да бъдем различни нека го направим с подаръците, с отношението към хората, с датата, ето имаме сватби, които са през седмицата в четвъртък, в петък, нека го направим с нещо такова, което да не нарушава спокойствието и самия начин на сватбите, които се правят днес.

Лора КАЛЧЕВА