Адмирал Пламен Манушев: Надявам се Черно море да си остане мирно, каквото е от края на Втората световна война досега

Адмирал Пламен Манушев, заместник-председател на Парламентарната асамблея на НАТО, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Въоръжените сили на САЩ и на НАТО разширяват военното си присъствие в Черно море. Това е потвърдил главнокомандващият на Обединените въоръжени сили на Алианса в Европа американският ген. Къртис Скапароти по време на изслушване в ресорната комисия в Сената на САЩ. Какви сигнали подава такова присъствие на кораби на Алианса? Въпросът е към вицеадмирал Пламен Манушев, зам.-председател на Парламентарната асамблея на НАТО. Добър вечер, г-н адмирал.

Пламен Манушев: Добър вечер.

Водещ: Кое налага присъствието на натовски кораби в Черно море?

Пламен Манушев: Присъствието на натовски кораби в Черно море е решено доста преди тази година. Такова решение има още от 2015 година на срещата  на върха във Варшава, където беше решено да се засили присъствието на НАТО във водите на Черно море след незаконното анексиране на Крим от Русия. И тогава даже терминът е: „Изнесено предно присъствие на кораби на НАТО във водите на Черно море“. Това, което е казал  ген. Къртис Скапароти – върховният главнокомандващ на силите на НАТО, не е нещо ново, няма вземани някакви нови решения. Това е изпълнение на досега вземаните решения от срещите на върха от Варшава, след това и от Брюксел. Така че в момента в Черно море се намира втората постоянна противоминна група на НАТО и прави учения в Румъния. Няма американски кораби в Черно море. А това го е казал ген. Скапароти на изслушване на тяхната ресорна комисия и публикациите са пуснати от ТАСС ми се струва. Така че аз не виждам някаква сериозна промяна и някакво сериозно напрежение, нещо да се е променило.

Водещ: Адмирал Манушев, ген. Скапароти е казал също, че предстои и да се помисли за Керченския проток. Какво е имал предвид?

Пламен Манушев: Не, не вярвам. Не зная точно, не съм го слушал в оригинал това, което е казал. Това е написано в публикациите. Не смятам, че нещо конкретно ще се предприеме за Керченския полуостров, особено пък някакви военни действия. Има резолюция на ООН между впрочем за осъждане на милитаризирането на Азовско море, и са гласували доста държави за нея. За съжаление, Азовско море наистина стана затворено руско море и останаха там малко украински корабчета, катери, и повече не може да влезе и да излезе никой от там. А също така са задържани и трите украински – двата катера и малкия буксир. Така че не вярвам да има някакви конкретни военни действия или планове за такива за Керченския полуостров.

Водещ: А планове за отбрана за в бъдеще?

Пламен Манушев: Плановете за отбрана си вървят. Ние сме членове на НАТО, започнаха да се правят предварителни планове след 2014 година. Дотогава абсолютно нищо нямаше в Черно море и в Източния фланг на НАТО планирано конкретно за някаква опасност или за бойни действия срещу някого. Всички тези мероприятия, мерки, които започнаха да се изпълняват, първо да се приемат и да се изпълняват, са след 2014 година. Многократно съм го споменавал и трябва да го кажа, че от 2001 година до 2014-та в Черно море действаше оперативната група на 6-те държави крайбрежни на Черно море БЛЕКСИФОР. И тя се управляваше на ротационен принцип от всяка една от държавите, от един адмирал от 6-те държави, под един флаг 6 кораба плаваха, отработваха всякакви мероприятия. И Черно море общо взето беше изключително дружелюбно и мирно, имаше доверие и спокойствие между държавите и флотите, които са в региона.

Водещ: А такова ли е вече сега?

Пламен Манушев: Не е такова. След 2014 година се изостри рязко обстановката. Промени се и съотношението на силите. В момента в Черноморския флот на Русия вече има 6 нови фрегати, 6 нови корвети, 6 подводници, въоръжени всяка от тях със „Су“ ракетите, калибър с далечен радиус на действие. Военновъздушните сили на Русия са на полуостров Крим. Там са огромни сили. Така че съотношението се промени и напрежението се изостри след анексирането на Крим.

Водещ: А как се отчитат реакциите на Черноморския флот в НАТО, в щаб-квартирата в Брюксел? Имате ли впечатления от заседанията и в Парламентарната асамблея?

Пламен Манушев: Какво имате предвид?

Водещ: Буди ли тревога силното милитаризиране на Черно море?

Пламен Манушев: Обсъжда се това, не се приема добре. И затова са и тези мерки, които се предприемат от съюзниците и от командването на НАТО, да се показва присъствие, да се покаже на трите държави-членки на НАТО България, Румъния и Турция, че те не са сами, че ние сме съюз и заедно се готвим да се отбраняваме, ако се наложи. Така че целият този шум ми се струва, че е доста пресилен и използван. Няма някаква промяна в отношението и в разположението на въоръжени сили в Черноморския регион, освен че се изостря напрежението от геополитическата обстановка и от отношенията между Русия и САЩ, изостря се и обстановката изобщо в целият Черноморски Балкански регион.

Водещ: Ние, като държава от този регион, какви пасиви ще понесем? Защото очевидно, когато има напрежение, Черно море е милитаризирана, а не демилитаризирана зона, ще има пасиви – какви ще бъдат те?

Пламен Манушев: Пасивите ги наблюдаваме всекидневно. Това напрежение отблъсква и желаещите да бъдат в района, желаещите да бъдат и с пасажерски кораби, и на туризъм. Това напрежение също така сигурно оказва влияние, макар че заявихме само вчера или онзи ден, колко са добри туристическите ни отношения с Русия, но това до някаква степен води и до отлив на хората, до това да не виждат България като приятелска държава, като мирна, спокойна държава. Ще понесем сигурно пасиви, тъй като когато двете големи сили, включително и Турция като регионална сила, си мерят възможностите кой е по-голям, по средата винаги ще понесем пасиви, естествено.

Водещ: Г-н вицеадмирал, какво би могло да бъде участието на България в охраняването на зоната на Черно море от страна на НАТО, като член на Алианса?

Пламен Манушев: Няма как да кажем охраняване зоната на Черно море. Всяка една държава има териториално море, има и изключителна икономическа зона. Черно море е международно. След 12 мили по крайбрежната ивица на цялото море е свободно за плаване на всички кораби. Има някакви ограничения за тонажи, за продължителността на престоя на чужди военни кораби на нечерноморските държави. Това е от Конвенцията от Монтрьо. Но за влизането, за плаването, то е международно море и всеки може да влезе да плава в него.

Водещ: А ние как участваме в натовски учения в Черно море?

Пламен Манушев: Ние участваме непрекъснато в учения. Такива се правят. Ученията „Посейдон 19“, които се провеждат и в Констанца им е щабът, се провеждат в прилежащата зона на Черно море, тъй като противоминните сили действат обикновено по крайбрежието. Ученията са планирани от 2 години насам, не са свързани с никакво напрежение. В НАТО ученията се планират година-две напред, така че „Посейдон 19“ е планирано учение. Ескадреният миноносец „Доналд Кук“, който си замина на 1 март, от 19 февруари плава в Черно море. Той е от корабите от 6-ти флот, който явно влиза в плановете да посещава Черно море периодично, да плава и да прави учения със съюзните флоти. И в момента във Варна има една турска подводница и още един турски кораб – те си правят учения също. Така че България участва в ученията, които се планират предварително. А също така всяка година България провежда националното военноморско учение „Бриз“, в което участват и съюзни кораби, а също така и преди години участваха и партньорите, включително и Русия е участвала многократно в него. Но за съжаление, рязко се промени обстановката и сега не е така. Сега се готвим ние, участваме флотът на Румъния, флотът на България и флотът на Турция, който е доста ограничен в Черно море. Големият флот на Турция е в Средиземно море, в Бяло море.

Водещ: Какви са възможностите за взаимодействие на българските Военноморски сили при изпълнение на целите за общата сигурност?

Пламен Манушев: Това изпълняваме от доста години. Флотът е от първите, които се отвориха на Запад и започнаха учения с кораби от НАТО и съседните прилежащите в Черноморския регион държави от 1991 година, от 1993 година са ученията „Бриз“. И сега в България е българският флот, макар и неразполагащ с модерните единици, които ни се иска да имаме, но е напълно оперативно съвместим, особено с белгийските фрегати – те са такова производство, комуникации, оръжие. Военните моряци са готови, абсолютно готови да участват във всяко едно учение, във всяко едно планиране, изпълнение, управление на операции – това го доказват всяка година на учението „Бриз“, където има десетина нации и българските военни моряци ръководят тези учения с използване на всички стандарти на НАТО, с използване само на английски език. Така че сме готови, но са ни необходими наистина и нови кораби. Затова се надяваме проектът за флота да се случи, поне два нови кораба да имаме.

Водещ: Кога очаквате финализацията на този проект?

Пламен Манушев: Той върви. До 16 април трябва да се подадат, да се отворят офертите на фирмите, които са заявили участие. Досега са останали 4, 6 първоначално са проявили интерес. Тези 4 трябва да се заяви вече, да се отвори, да се види кой какво предлага и да се проведе процедура, която се надявам да напредне значително до края на годината. Не съм голям оптимист, че ще бъде завършена тази година, но поне да стартира и да почне официалната процедура, тъй като е доста дълга. Тя отнема около 7-8 месеца. И се надявам до края на година да имаме поне ясно изпълнител, кой ще бъде и кой ще строи 2 кораба за Българските военноморски сили – два модулни патрулни кораба.

Водещ: Аз ви питах в едно интервю вече, но този въпрос се подновява периодично в публичното пространство – морски военни бази на НАТО възможни ли са на територията на страната?

Пламен Манушев: Не. Не, също е пресилено, слушайки други политици, които говориха. Не, нашите бази е нормално да се ползват за посещение на корабите, за снабдяването им с продоволствия, с вода, екипажите да починат, да се правят учения. Но бази сигурно няма да бъдат направени, тъй като ограниченията от Монтрьо не позволяват кораби на ненатовски държави да бъдат постоянно базирани в Черно море.

Водещ: Да, техният престой трябва да бъде не повече от 21 дни.

Пламен Манушев: Не могат да престоят повече от 21 дни. Те ще влизат, ще правят учения, ще плават и ще излизат. А корабите на държавите-членки на НАТО, като българските, румънските и турските, те ще бъдат в Черно море.

Водещ: Тоест, тези кораби модернизирани и съвременни, които ние ще закупим, те ще си бъдат на база в България?

Пламен Манушев: Да, те ще бъдат в тяхната база, тук, ще бъдат базирани в Атия – военноморската база на Военноморските сили. Те ще се базират там. Те са също кораби на НАТО. Румъния също строи кораби, модернизират техните фрегати. Ние и сега имаме 3 белгийски фрегати, които модернизираме частично, тъй като са доста остарели платформите, но по този начин се поддържа и бойната готовност и готовността на флота за реагиране. А корабите ще бъдат не модернизирани, те ще бъдат напълно нови, изключително съвременни, най-съвременни бойни патрулни кораби с всички видове въоръжения – с артилерийско, ракетно въоръжение и с останалите оръжия и техники, които има един такъв клас кораби. Така че се надявам това да се случи. И всичко това е, за да бъдем и ние достоен съюзник в НАТО, да изпълняваме своите ангажименти, а най-вече да защитаваме нашите интереси в морските пространства – и в изключителната икономическа зона, и в региона на Черно море, а също така в региона на Средиземно море.

Водещ: Макар и милитаризирано, Черно море си остава сигурно за България. Така ли е?

Пламен Манушев: Да, сигурно. Аз съм убеден, че до война морска, сериозна няма да се стигне. Черноморският флот на Русия явно е необходим да излиза в Средиземно море и да показва геополитическа мощ и покрай бреговете на Сирия, и в цялото Средиземно море. Така че се надявам Черно море да си остане мирно, каквото е от края на Втората световна война досега.

Цоня Събчева