Адмирал Пламен Манушев: Не зная, коя от трите фирми ще спечели търга за двата бойни кораба, но сигурно ще си сътрудничат, защото българската е от сериозните корабостроителници у нас

Адмирал Пламен Манушев, бивш командир на Военноморските сили, сега член на Комисията по отбрана и заместник-председател на Комисията по външна политика, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: На 19 юли миналата година Народното събрание прие актуализирания проект за инвестиционен разход за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за военноморските сили. Целта е придобиването на два многофункционални модулни патрулни кораба, които притежават способности да участват в широк спектър от морски операции на НАТО и Европейския съюз. Те трябва да заменят част от наличните във военноморските сили кораби руско производство, които не подлежат на модернизация. Три фирми са изпратили проекти, стана ясно при отварянето им, по проекта за придобиването на такива кораби – германската „Lurssen Werft“, българската „МТГ – Делфин“ и италианската „FINCANTIERI“. Ценовите оферти на трите компании, кандидатстващи да доставят двата бойни кораба, ще станат ясни на 29 май. Но засега бихме могли да се поинтересуваме, какви са техническите им качества и по-точно: каква е репутацията на компаниите, които са се ангажирали с тяхното производство и доставяне. Въпросите са към вицеадмирал Пламен Манушев, бивш командир на военноморските сили, сега член на Комисията по отбрана и заместник-председател на Комисията по външна политика.

Пламен Манушев: И трите компании са познати. „Финкантиери“ е италианската държавна фирма, която произвежда всякакви видове въоръжения, включително и морско, и кораби, тя произвежда и сухопътна техника, това е може би най-голямото държавно предприятие в Италия. „Lurssen Werft“  повече от сто години строят кораби, много известна фирма е германската. „МТГ – Делфин“ е българската фирма, която е строила такива кораби, подобни на тези за други държави преди десетина години. Също така тя беше фирмата, която остана миналата година последна, която практически предложи оферта и стигна почти до договор за строителството на такива два многоцелеви модулни патрулни кораба. Но накрая на процеса се отказа. Но и тя от това, което зная, също има тези способности в консорциум с други фирми да построи такива кораби. Така че и трите фирми имат тази възможност.

Водещ: Техническите параметри, стана ясно, включват способности, индустриално сътрудничество и интегрирана логистична поддръжка. Какво означават тези критерии?

Пламен Манушев: Това са основните критерии за оценка. Първата е способностите на корабите, които включват техните възможности да изпълняват мисии и задачи от целия спектър, които трябва да изпълняват и могат да изпълняват кораби от този клас: това са борба с въздушен, с надводен противник, с подводен противник, това е контрол на корабоплаването, това са задачи по налагане на ембарго, по осигуряване на морския суверенитет, участие в мисии и задачи във формат съюзни съединения. Така че целият спектър от умения за мисии и задачи се включва в способностите и те са първият важен критерий. За втори критерий е поставена цената. Той е много важен, тъй като при предишния опит да се стигне до договор да се строят такива кораби цената спъна нещата и не достигнаха такива договори до решения. Тя е гласувана от парламента – 984 милиона лева. Така че е изключително важен критерий. И още два критерия има – индустриално сътрудничество и логистична поддръжка. Индустриалното сътрудничество означава и е записано в актуализирания проект за инвестиционен разход, че единият кораб трябва да бъде построен в България, а логистичната поддръжка означава, че корабите в техния жизнен цикъл българската военна индустрия трябва да има сериозно участие, за да извършва необходимите технически прегледи и ремонти на корабите.

Водещ: При това положение не се ли предопределя крайният резултат? След като голяма част от работата по корабите ще бъде извършена в България, това не превръща ли по естествен път един от участниците във фаворит? Имам предвид българската компания „МТГ – Делфин“?

Пламен Манушев: Аз мисля, че не, защото и трите фирми са получили документите по тази сделка. Те са ги проучили. Решили са, че могат да изпълнят и да отговорят на тези критерии. Така че изискванията не правят фаворит. Аз не зная, кой от тях трите ще спечели, но сигурно ще си сътрудничат, защото българската фирма е една от сериозните корабостроителници в България. Освен това има и „Терем“ към Министерство на отбраната, който се занимава с кораборемонт. Има и други кораборемонтни фирми. Така че не го предопределя. Това ще се реши, както вие анонсирахте, след завършване на първия етап и оценка на техническите характеристики на предложението на тези три фирми. Този първи етап ще отнеме сигурно 15-тина дена някъде, на всяка фирма поотделно ще се гледа офертата какво предлага и отговаря ли това на нашето искане какво да представлява корабът, какво въоръжение да има, какви характеристики. И след това, на 29-ти, както казах, ще се отворят ценовите оферти и ще продължи вторият етап. Тогава ще се гледа за това, което ни предлагат. То, ако отговаря на това, което искаме, както и коя фирма предлага най-добрата цена. И съответно ще има време, две седмици най-малко, дори три, за  да се зададат въпроси, да се отговори от фирмите. И накрая ще влезе предложението за разглеждане в Министерския съвет. Аз се надявам към средата на юни или втората половина на юли да бъде взето решение от Министерския съвет коя фирма е класирана.

Водещ: И след това предстои да се гласува и от парламента? Така ли?

Пламен Манушев: Не, не. Ние гласувахме този разход. Сега остава Министерският съвет да вземе решение коя от трите оферти отговаря най-добре и да се сключи договор.

Водещ: Според гласувания от вас разход – 984 милиона лева с ДДС, като прибавим и милиард и 800 милиона лева за нови изтребители, тези пари струват ли си, вицеадмирал Манушев? Ще се изплатят ли? Какво ще означава този харч за нашата национална сигурност?

Пламен Манушев: Искам да уточня по-специално за корабите, защото се различават двата подхода  при закупуване. За изтребителите става въпрос за междудържавен договор и там ще се договорят как ще се плаща, американската страна как ще иска да й се плати. Докато корабите си е най-редовен търг, проведен по всички правила, с прозрачност, с контрол, с многоведомствена комисия, която ще оцени офертите, а плащането в този проект вече е предварително съобщено на фирмите, че то ще бъде разсрочено в продължение на 6-7 години. Така че при този харч за флота няма изведнъж да се дадат тези милиони. Той ще бъде разсрочен и ще се отделят различни суми, аз съм виждал такъв разчет в миналогодишното цялостно действие, те бяха определени за всяка година от Министерството на финансите на траншове: 160, 100, 90, 80 последната година, защото по оценка на Министерството на финансите България може да си позволи като разход такива суми през всяка година. Но категорично трябва да бъде направен този разход. Това усилие нашата държава трябва да го направи, тъй като от военноморски сили държавата ни има категорично огромна нужда. Ние сме морска държава и трябва да имаме средства, с които да гарантираме нашия морски суверенитет и защитата на интересите ни.

Водещ: Закъсняла ли е тази поръчка?

Пламен Манушев: Закъсняла е, да.

Водещ: Защо?

Пламен Манушев: Ами остаряха корабите. Знаете, че от 2005-та до 2009-та взехме три фрегати, белгийски, втора употреба. Те решиха проблема от 2005-та досега, вече сме 2019 година. И тези кораби с една непълна модернизация трябва също да се вложат и в тях средства, да продължат да служат. И да имаме кораби, с които да заменим трите руски бойни кораба, те са една фрегата и две корвети, които са вече напълно остарели – морално, физически и всякак, и не подлежат на ремонти. Така че ние трябва да имаме и по разчетите на Министерство на отбраната, на морските специалисти, поне шест бойни кораба основни, които да гарантират изпълнението на мисиите и задачите, поставени пред военноморските сили, и да гарантират нашите интереси в морските пространства и морския ни суверенитет.

Водещ: С трите белгийските може би бройката се покрива, така ли?

Пламен Манушев: Те стават пет, в бъдеще ще се мисли за повече. Но фрегатите са в различно състояние.  На някои от фрегатите може би ще се удължи животът, но те повече не могат, може би 10-15 години максимум да служат и пак трябва да се правят нови капиталовложения и флотът да се поддържа. Той е необходим на нашата държава.

Водещ: Като казвате „той е необходим“, бихте ли обяснили защо и с какво той е необходим на държавата?

Пламен Манушев: Ние сме морска държава. Ние трябва да гарантираме първо морския суверенитет. Ние имаме такива задължения –  да го гарантираме в нашите морски пространства. Не само в териториалното море, а морските пространства на България се простират в доста по-широко море. Черно море е разделено между крайбрежните държави. Освен това военноморските сили трябва да участват заедно със съюзниците си от НАТО в изпълнението на мисиите и задачите, които са по гарантиране на международния мир и сигурност. Военноморските сили изпълняват изключително сериозната задача по търсене и спасяване в морето, която е национална задача по международните договорености на морските държави. И там задължително трябва да имаме такива способности. И съставна част от тези способности са и военноморските сили, които трябва да имат мореходни единици, които могат да излязат наистина в морето, които могат да окажат съдействие на кораби, търпящи бедствия и екипажи, попаднали в морето, а също така и летателни апарати. Това е задължение на държавата, от което ние и да искаме не можем да се откажем. А Гранична полиция разполага с едни малотонажни кораби, които при по-сериозно вълнение даже не могат да излязат в морето. Освен това се надявам проучванията в дълбокото Черно море да дадат резултати и България да започне да добива газ и нефт. И тези офшорни съоръжения, които ще дадат сериозни постъпления в нашия бюджет, също трябва да бъдат охранявани, трябва да бъдат осигурявани по някакъв начин при кризисна ситуация. А такава възможност и способности могат да имат в целия свят само военноморските сили.

Цоня Събчева