Айхан Хашимов, малинопроизводител: Като цяло и при малините за преработка, и при тези за свежия пазар има търсене

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Айхан Хашимов, малинопроизводител от района на Лозница, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Г-н Хашимов, на какъв етап е кампанията по прибиране на малините в региона?

Айхан Хашимов:Вече сме към края на прибирането на лятната малина, или ранна като я наричат. Добивите са ниски. И с оглед на атмосферните условия, и заради проблеми, свързани с заболявания, които се причиняват и от неприятели. Като цяло картината в региона на Лозница, Търговище и Попово по – отношение на добива от лятна малина не е толкова обнадеждаваща.

Фокус: За какъв добив говорим?

Айхан Хашимов:Около 300-350 килограма от декар.

Фокус:Колко надолу е това в сравнение с предходни години?

Айхан Хашимов: Било е по- добре, с добиви от порядъка на 600-650 килограма от декар.

Фокус:Какви са причините, стопаните едва ли са подценили грижите за малините?

Айхан Хашимов: Пролетта беше доста дъждовно, валежите продължиха и през месеците май и юни, което създаде предпоставки за появата на гъбни заболявания. Особеното при лятната малина. Грижите за нея започват още от предходната година. В тази връзка вероятно и ние, стопаните имаме известна вина, защото през последните години всички обърнахме поглед към биологичното производство, но то води със себе си и голям фон от болести и неприятели. При биологичното земеделие не можем да водим ефективна борба. При положение, че масивите с малини вече са много и само някой от стопаните да пропусне да третира своите полета, неприятелят се крие там и е готов да нападне останалите насаждения. Мисля, че ние, като производителите като че ли малко пренебрегнахме някои от факторите,  и второ многото паднали валежи, редуване с топли, слънчеви дни създава предподставка за поява на гъбни болести. Заповаме вече да берем средноранните сортове, а след това и късната малина. Може би над половината от насажденията са с именно тези сортове късна малина. Една част от тях вече се берат и механизирано, чрез машини.

Фокус:Какви са очакванията за реколтата от тези късни сортове?

Айхан Хашимов:Засега се развиват добре, падналите последни валежи се отразиха доста добре върху развитието им, надяваме се, че ще получим добиви в рамките на нормалните 600-700 килограма от декар.

Фокус:А с добра захарност ли са плодовете тази година?

Айхан Хашимов:Захарността на малините е добра, но отново казвам, че ние, производителите трябва да обърнем сериозно внимание върху борбата с болестите и неприятелите. Масово допускаме грешката след като приключи масовото прибиране на реколтата, почти до есентта да не се третират насажденията с никакви препарати за защита от гъбни болести и неприятели, а точно в този период се получават заразяванията, които през следващата година повлияват добива и самия статус на растенията. И след брането има много важни мероприятия,  които трябва да се извършат на полето.

Фокус: Имате ли пазари, успявате ли да реализирате малините?

Айхан Хашимов:Като цяло тази година е малко по- различна от гледна точка на това, че по- миналата и предходната година цените на малини като цяло за преработка, за замразяне бяха стигнали едно 10-годишно дъно. Поради ред обстоятелства се стигна дотам. От Асоциацията на малинопроизводителите бяхме на мнение, че около 2020 година вече ще започне една тенденция на повишаване на цените. Нормално е- когато  на пазара има стока и е евтина, тя се търси много, би било редно след това да последва покачване на цената, заради засиления интерес. Но, тази година в Сърбия се компрометира продукцията от малини. Те са основен износител за ЕС на малини, годишно около 100 хиляди тона. По доклади на международни организации около 70% от тяхната стока е коомпрометирана поради слани, бури и градушки. Имаме информация, че в Полша, която е следващият най- голям производител на малини, има големи суши и дори и пролетниците, засети на полето са изсъхнали. Т.е. от там също ще има един доста голям спад на износа към европейския пазар на малини и още тази година цената, вече се качи с 0,50-0,60 лв. Моите очаквания са до края на годината тя да скочи още.

Фокус:Някакъв конкретен ценови диапазон към момента може ли да посочите?

Айхан Хашимов:Ценовият диапазон е различен в зависимост от това дали малината е за преработка в предприятията,т.е. за замразяване или е за пресния пазар. Пресният пазар винаги държи една малко по- висока цена, бих могъл да кажа от 60-70% от тази, която е за преработка. Но отново казвам, че тенденцията за почакване на цената малко по- рано се прояви. Ние очаквахме това да се случи през 2020 година, но заради обстоятелствата в Сърбия и Полша то е налице още през 2019 година. Надявам се тенденцията да се запази и догодина, защото малкият обем на малини, който ще се изнесе за европейските страни консуматорки, ще доведе до голямо търсене и догодина отново ще започне с глад за малини още от пролетта.

Фокус:Тази година има ли засилено търсене на малини?

Айхан Хашимов: Това, което се забелязва засега е, че и при малините за преработка и при тези за свежия пазар има търсене като цяло.

Фокус:Очаквате ли печалба? С колко се увеличават производствените ви разходи?

Айхан Хашимов:Производствените разходи растат с всяка изминала годинаи по отношение на разходите за трудови възнаграждения, за подхранване с торове, за препарати за борба с болести и неприятели, било то за електроенергия, горива, вода. Там разходите растат. В същото време цената, която се задържа в последните две години, доста ниска, както казах едно десетгодишно дъно, доведе до състресение в сектора. Имаше хора, които излязоха от този бизнес. Но, това са условията на пазара. Когато има състресения, нормално е да има производители, които да се преориентират, други, които са инакомислещи, могат да видят своето бъдеще и в трудни моменти, успяват и продължават.

 Фокус: Районът на Търговище, Лозница, Попово е със сериозно производство на малини. Споменахте и че, вече се използват машини за прибиране на плода. Инвестират ли малинопроизводителите от региона в нови технологии?

Айхан Хашимов:По прицип стопаните се ориентират към механизираното бране. Закупуват комбайни, или другият вариант е да ги наемат за един сезон. Това е пътят, който ще следва развитието на прозводството за преработка в предприятията. А за пресния пазар, там остава ръчното бране. Да, има вече доста производители, които закупиха комбайни и ги използват.

Фокус:Какви са предимствата на механизираното бране?С техниката по-лесно ли се случват нещата, отколкото да наемаш работници?

Айхан Хашимов:Много по-лесно, въпросът е да се направят настройките на машината. Идва момент, в който и да искаш да наемеш работници, не можеш да намериш. И се оказва, че е по- добре да закупиш една машина и да продължиш. Това е бъдещето. В производството за замразяване, за предприятия, машинното бране е бъдещето в сектора.

Фокус: Продължава ли проблемът с наемане на работници по време на кампанията по прибиране на малините?

Айхан Хашимов:С всяка изминала година става все по- сложно. Все по-малко хора се намират. Предпочитат да работят извън България. Ние сме селски тип общини. Няма как да задържиш едни млад човек на село с такива възнаграждения. След като веднъж излязат в чужбина, било на бригада или друга заетост и парите, които получават там, повече забравят за тука.

Фокус:Неотдавна се проведе и поредният Фестивал на малината. Полезен ли беше форумът, за какво си „сверявате часовника“ на това изложение?

Айхан Хашимов: Много е важна възможостта да проведем един откровен и коректен разговор с представителите на земеделското министерство. Това, което коментирахме и беше акцент в тазгодишното издание, с участието на министър Десислава Танева, бе да направим всичко възможно да се преборим да запазим обвързаната подкрепа за ягоди и малини, през новия програмен период 2020-2027 година. При картината, която се очертава на постоянно растящи разходи, това е глътка въздух за стопаните. Самите ние, като производители трябва да си направим много добре сметката в кой от двата сегмента ще се развиваме- производство за преработка и замразяване или за пресния пазар, или и за двете. От там нататък и коопериране. Без това сдружаване не виждам как бихме могли да излезем на европейските пазари. Ако ние не успеем да изнесем нашата продукция, която е с много добри показатели, спрямо другата, която се гледа в европейските държави, ние не бихме могли да вземем висока цена. От там и няма как да посрещнем тези растящи разходи за възнаграждения, горива, електроенергия и т.н.

Фокус:Сега какъв дял имаме с тази стока на европейския пазар?

Айхан Хашимов:Имаме от гледна точка на преработена, замразена малина. Това, за което говоря, е за прясна консумация. За свежия пазар имаме големи възможности, но пак казвам само с коопериране.

Фокус:Остава ли перспективно отглеждането на ягоди и малини във вашия регион, продължава ли да е добър поминък?

Айхан Хашимов:Остава. Като цяло производството на малини и ягоди е доходоносен бизнес. Това, което се случи в предходните години- много ниски изкупни цени и т.н., растящите разходи, за мен беше вид стрес тест за сектора. От там някои приключиха с това производство, други го видоизмениха, трети го разшириха. В момента тече едно преструктуриране в сектора. И този, които успее да си направи много добре сметката, успее да види малко по- напред- две-три години напред какво ще е развитието на сектора, да направи нужните инвестиции. Това е доходоносен бизнес от гледна точка на нашите региони. Нашият най- голям ресурс е земята. Плодородната земя, която е тук и трябва да използваме този ресурс пълноценно.

Фокус:Какви сортове малини отглеждате в региона?Какъв разсад ползвате?

Айхан Хашимов:Купуваме основно от Западна Европа, от специализирани фирми, които предлагат такива разсади. Основното производство на  нови сортове в Европа е за пресния пазар. Там на свежия пазар целогодишно се предлагат ягоди и малини.  По- добри са, поработено е върху създаването на тези сортове, те са по- атрактивни на вид и на вкус. Като размер на плода са малко по- големи. Купуваме такива нови сортове, тестваме ги в нашите условия, защото не всички издържат. Както е известно, почти в цяла Европа, ягодите и малините се отглеждат в субстрат, в тор, докато при нас това производство е в почвата, в нашия хубав чернозем. Качеството на нашите ягоди и малини, не отстъпва по нищо от тези, произведени в Европа. Дори, бих могъл да кажа, че ги превъзхожда в пъти.

Ивелина ИВАНОВА