Акад. Георги Марков: Най-големият герой на Балканската война е българският войник, който надмогва в себе си историческата травма, която е получил в продължение на 5 век

Акад. Георги Марков в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Акад. Марков, на 5 октомври отбелязваме 105 години от Балканската война и освобождението на Пиринска Македония. Какво трябва да знаят нашите слушатели и читатели за тази страница от героичната ни история?

Акад. Георги Марков: Балканската война е освободителна война, защото според Берлинския договор от 1878 година Македония и Одринска Тракия, с милион и половина българско население бива оставена под властта на Султана. От тогава се изгражда един национален идеал за събирането на всички българи под обща държавна стряха. След като се изчерпват дипломатическите средства, след като Високата порта не въвежда коренни реформи в Македония и Одринска Тракия остава изборът на оръжие. От там цялото общество е било запленено от този национален идеал. Балканската война е изключително популярна в България, като дори самият Джеймс Баучер, който е кореспондент на вестник „Таймс“ за Балканите пише, че българите сякаш не са отивали на война, а на сватба – с песни, с гайди и със знамена, обърнати на война. Това е била изключително популярна война, защото се очаквала и е била желана от българите както в Царство България, така и в Македония и Одринско, които са под османска власт.

Фокус:Национална катастрофа ли са двете Балкански войни за България, защото в историографията доста често се среща именно този термин, когато се говори за събитията от 1912 – 1913 година?

Акад. Георги Марков: Трябва да разделим първата Балканска война и втората, която ние наричаме Междусъюзническа дълго време, но тя е втора балканска, защото започва като война между съюзниците, но по-късно прераства във втора Балканска война, поради това, че се намесват Румъния и Османската империя срещу България. Първата Балканска война е постигнала своите стратегически и политически цели, защото на 17 май 1913 година в Лондон, Османската империя се признава за победена и отстъпва на Балканския съюз всички земи на запад от линията Мидия – на Черно море, Енос – на Бяло море, където е устието на река Марица. Според договорите остава да се разпределят тези освободени земи. Друг е въпросът, че Сърбия и Гърция отказаха да изпълнят своите задължения за разпределението на земите в Македония и Русия, в лицето на Николай II като височайш арбитър не изпълни  своето задължение, защото вече беше взел страна на Сърбия. Тоест на въпроса Ви, национално крушение е втората Балканска война, докато първата Балканска война е победна не само във военно, но и в политическо отношение. Тодор Александров има едно писмо до Яворов в което казва, че вече е настанал деня за разплата с вековния враг. Представете си какво са изпитвали хората тогава. Това са 500 години, в които хората са мачкани и унижавани от Османската империя, като са били наричани „стадо“, „гяури“, „неверници“, „рая“ и така нататък. Изведнъж обаче нашите дядовци се изправят лице в лице с турския аскер и още в първите боеве при Селиолу и Гечкенли в източна Тракия, когато се изправят от двете страни, турците не издържат от удара „на нож“. Това нещо е описал и ген. Стефан Тошев, който казва: „Моите войници взеха да викат „Ааааа“, а турците започнаха да бягат. Айде сега да ги гоним“. Това всъщност е чудото на тази война, в чието начало някогашната рая, някогашните поробени българи, надделяват и разгромяват Османската империя само за три седмици, когато се озоваваме на Чаталджанската позиция, на 40 км от Златния рог. Това е една голяма и морална военна победа на българите.

Фокус:А кои според Вас са героите на първата Балканска война?

Акад. Георги Марков: Героите най-добре ги описва един чех – Ярослав Вешин. Преди години работих с една германска делегация и когато те видяха неговата известна картина „На нож“ коментираха, че картината е много кръвожадна. От своя страна аз им обяснявах, че тя не е рисувана от българин, а от чех. Най-големият герой на Балканската война е българският войник, който надмогва в себе си историческата травма, която е получил в продължение на 5 век, които са равни на 500 години или 20 поколения. Българския войник успява да превъзмогне това и се разплаща с Османската империя, както казва Тодор Александров. От призмата на времето вече може да видим, че българската кауза е била справедлива. Тогава сме били изправени пред една могъща империя, която се е простирала от днешна Албания, от Адриатическо море до Персийския залив и чак до днешна Либия, тогава Триполитания и Киренайка. Дори Великите сили не са вярвали какво ще се случи, самият Николай II е бил против войната, заявявайки на д-р Стоян Данев в началото на 1912 година, когато той му гостува, че след поражението на далечния изток от Япония, никой не е готов за война. Той е казал още, че турците ще бият България, но няма да има кой да ни спаси. В крайна сметка се оказва, че само за три седмици българският войник и разбира се офицерите, подофицерите и генералите успяват да се справят със ситуацията. Искам да отбележа, че 45 години тези генерали бяха наричани, малко с упрек, „царски генерали“. Разбира се тогава държавата е Царство България, а не Република. Та тези генерали имат голям принос, показвайки стратегическа предвидливост и прозорливост. Те също надмогват себе си, макар да са родени в Османската империя. Тези генерали имат дързостта да кажат, че могат да победят и побеждават империята. Стоян Михайловски, този мрачен мислител, има една мисъл: „Ние българите сме освободен народ, но не сме освободени хора“, в смисъл, че други са ни освободили. Ето, че Балканската война обаче показва, че българската армия освобождава своите братя отвъд Странджа, Родопите и Рила. Това са героите – и генералите, и офицерите, и подофицерите, и войниците.

Фокус: Според Вас възможно ли да прехвърлим този героизъм, за който Вие говорите и саможертвата на нашите пра-деди в настоящето и бъдещето?

Акад. Георги Марков: Това за мен е малко тъжна тема. Преди две седмици излезе едно изследване на европейска фондация по въпроса: „Къде младежите са готови да защитят своята родина и имат ли готовност да защитят Отечеството си с оръжие в ръка“. Лично аз бях много натъжен, когато видях, че само 25 % от българската младеж е готова да защити Отечеството. Не е по-добро състоянието и в другите европейски държави, но това не бива да ни утешава. На базата на това проучване се оказва, че в страните извън европейския съюз са готови до и над 70 % от младежите да защитят страната си. Смятам, че освен обучение в България, трябва да има и национално възпитание както е имало някога. Само ще Ви спомена, че през Балканските войни и през Първата световна война се издава една войнишка библиотека със стихове на Вазов, разкази на Йовков, творби на Дебелянов и прочие. И само забележете – през първата Балканска война военното министерство издава „Епопея на забравените“, която се раздава на войниците и подофицерите. Понякога лично аз се шегувам, че докато в другите армии, примерно в руската армия преди атака са давали 100 гр. водка, в английската армия – ром; във френската вино, става въпрос през Първата световна война, то в нашата армия са давали одите и стиховете от Епопея на забравените. Както казва полк. Борис Дрангов, герой от войните за Национално обединение: „Две смърти няма, без една не може!“ и :Няма умирачка по-достойна за човека, от юначната смърт на бойното поле. Няма заслуга, по-висока от тая — да сложиш живота си за благото на родната земя“. Именно тези неща правят нашите юнаци герои, докато днес интернет поколението се чувстват граждани на света. Според мен тази глобализация нанася щети на нашето национално самосъзнание. Има много фондации, които казват, че трябва да спрем да говорим за войни, въстания, кланета и революции, по-добре е да се помирявате на Балканите. Точно поради тази причина сега се финансират предимно проекти от микро историята. Смятам, че е дълг на историците да засилят националното възпитание. Нашите младежи трябва да знаят, че ние сме тук и сега поради това, че хиляди българи са се жертвали в името на Отечеството, затова и те трябва да имат готовност да го защитават, защото нашата земя е райска.

Ливия НИНОВА