Акад. Иса Хабиббейли:  Културните и икономическите  връзки между Азербайджан и България се развиват бързо

За културните връзки между България и Азербайджан, както и за непознатите за българското общество азербайджански автори, които са със световен принос в литературата, разговаряме в предаването „Добър ден“ на „Радио „Фокус“ с акад. Иса Хабиббейли, вицепрезидент на Националната академия на науките на Азербайджан и директор на Института за литература. Преводът е на София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет „Климент Охридски“.

Водещ: Акад. Хабиббейли, Вие не за първи път сте в България. Преди две години бяха направени първите стъпки за подписването на меморандум за сътрудничество между Института за литература към БАН и Института за литература към Азербайджанската академия на науките.  Какво отново ви връща в България – какви срещи ви предстоят, какви са целите на визитата?

Иса Хабиббейли: Литературно-културните връзки между Азербайджан и България, в това число и икономическите, бързо се развиват. Посещението ни този път също има много значими направления. Първо искам да отбележа, че ние като азербайджанска делегация от нашата Академия на науките, ръководена от президента – академик Акиф Ализаде, по покана на Българската академия на науките участвахме в 150-годишния юбилей на БАН. Това събитие – юбилеят на БАН, наистина бе проведено на ниво голям научен празник.  Участието на много големи учени от различни държави е много важно от гледна точка на създаване на нови научни връзки. По същото време в Националната библиотека в София бяха представени „Избрани произведения” на Джалил Маммадгулузаде, голям азербайджански писател, чиято 150-годишнина отбелязваме тази година. Тази книга за пръв път се публикува в България. Това беше също много важно и значимо събитие за азербайджанско-българските литературни връзки. Освен това в БАН се проведоха събития, посветени на 650-годишния юбилей на Имаддадин Насими. Азербайджанската делегация взе активно участие и в тези събития. Значими събития на това посещение са преводите на български език на произведения на Джалил Маммадгулузаде и стихове на Имададдин Насими, които са публикувани в книги. Това е нов етап, нова страница в развитие на нашите литературни връзки.

Водещ: Тази година минава под знака на 650-годишнина от рождението на поета и философ  Имададдин Насими. Годишнината  се отбелязва в Азербайджан на много високо ниво. Какви са инициативите в чест на този виден азербайджански поет?

Иса Хабиббейли: Имададдин Насими е виден азербайджански поет. Това е мислител, който заема голямо място в историята на азербайджанската литература. Имададдин Насими е творец, който е много добре познат на Изтока. Неговото име се нарежда  до известни личности, каквито са Низами Гянджеви, Мухаммад Физули, Шах Исмаил Хатаи, Саид Тебризи. Още през XV век Имаддадин Насими, създавайки своите творби на азербайджански език, успява ясно да покаже на целия източен свят поетичните възможности на езика. Той превърна идеалният човек в основен герой на голямата литература. Концепцията на духовното съвършенство заема основно място в творчеството на Насими, неговите творби са  химн на човека.  Произведенията на Имададдин Насими са национално богатство на азербайджанския народ. Неговите газели, рубаи, туюг и други произведения, написани в различни  жанрове, обогатиха източната поезия. Имададдин Насими създаде голяма литературна школа в целия Изток. Като поет и мислител, без да се отклонява от идеите си, се превърна в символ на цялостта на идеите. Произведенията на Насими представят самочувствието и силата на човека. Насими е радетел на хуманизма, затова и след смъртта му неговите  идеите се разпространяват в източните държави и се формира литературната школа на Насими. Както в Азербайджан, така и в другите държави на Изтока се появяват големи писатели-последователи на Насими. Спомените за Насими са увековечани в Азербайджан. По инициатива на Националния лидер на Азербайджан и държавник Гейдар Алиев 600-годишнината на Насими е отбелязана в Азербайджан много мащабно – в Баку е издигнат голям паметник на Насими. Един от районите на Баку и една от метростанциите носят неговото име. Произведенията на поета звучат не само на азербайджански, но са преведени на арабски, персийски, руски, английски и други езици. Забележителен  факт е, че по инициатива на Посолството на Република Азербайджан в България творбите на Насими са преведени на български език от Съюза на българските писатели. За пръв път стиховете на Насими тази година ще звучат и на български език, подготвена е книга на български със стихове на Насими. Това е голямо и значимо събитие, едно от редките в историята на азербайджанско-българските литературни отношения. Смятам, че българските читатели с тези преводи ще могат да разберат особеността на творчеството на големия азербайджански поет, мястото му в световната литература, тънкостите и майсторството му. Насими е виден представител на световната литература и смятам, че посредством тези преводи той ще бъде представен на българските читатели и българския народ. Убеден съм, че българският читател ще хареса неговите творби.

Водещ: От миналата година в родния град на поета – Шамахъ се провежда ежегоден фестивал на поезията, изкуството и духовността – Насими. Каква е същността на този фестивал?

Иса Хабиббейли: Президент на Република Азербайджан г-н Илхам Алиев е подписал Постановление във връзка с отбелязването на 650-годишнината на Насими. Тази година беше обявена за „Година на Насими”. Събитията по този повод продължават да се провеждат. Фестивалът Насими е много важен в този контекст. Той успешно се провежда в Баку и Шамахъ под ръководство на Лейла Алиева, вицепрезидент на Фондация „Гейдар Алиев“. През 2018 г. се проведе първият фестивал, посветен на Насими, а в края на септември 2019 г. в Азербайджан се проведе вторият голям фестивал, посветен на Насими.  Както в първия, така и във втория фестивал – Насими, участват видни деятели на литературата, изкуството и културата от 50 държави по света. Фестивалът Насими е форум, който представя голямата литература и литературните традиции в Азербайджан. Този фестивал има много важно значение от гледна точка на популяризирането на Насими по света. Участниците във фестивала посетиха много интересни места в Баку и проведоха различни събития, пътуваха до родния град на Насими – Шамахъ, където също се организират различни инициативи. Мисля, че за българските читатели ще е интересен факт, че гробът на брата на Насими – поетът Шах Хандан, е на едно от гробищата в Шамахъ и е паметник на културата. Мавзолеят до него показва, че народът много уважава и обича семейството на Насими. Искам да отбележа и още един факт, свързан с фестивала Насими. По време на фестивала по инициатива на президента са намерени потомци на Насими, живеещи в чужбина, а наследниците му, носещи фамилията Насими и живеещи в град Алепо в Сирия, където той е починал, са поканени в Баку. Те посетиха Шамахъ, както и гроба на брат му Шах Хандан. Насими е азербайджански поет, семейството му, корените произлизат от Азербайджан. Насими е голям класик на азербайджанската литература, личност, подарена от азербайджаската литература на света. Фестивалът Насими има ефект на запознаването на света със силата и творчеството на твореца Насими. Също така фестивалът в Баку и Шамахъ продължи и в Москва. През 2018 г. в рамките на фестивала в Москва е издигнат бюст на Насими. Това показа, че не само в Азербайджан, но и по света към Насими се отнасят с голямо уважение. От тази гледна точка фестивалът Насими се превърна в много важно събитие за популяризирането на азербайджанската култура и литература, както и на големия класик в света. Той  даде възможност съвременни азербайджански учени и дейци да създадат връзки с други народи.

Водещ: Тази година се отбелязва и 150-годишнината от рождението  на азербайджанския писател и драматург Джалил Маммадгулузаде, разкажете ни повече за неговия принос в литературата?

Иса Хабиббейли: Джалил Маммадгулузаде е виден азербайджански писател, който живее и твори в края на 19-начало на 20 в. Той е основоположник на литературното направление „критически реализъм”. Джалил Маммадгулузаде реализира и историческа мисия – създава литературна школа „Молла Насреддин”. Представители на тази школа са  големи творци като Мирза Алекпер Сабир, Абдуррагимбек Хагвердиев, Али Назми, Маммадсаид Ордубади, Алигулу Гялмусар, Мирзали Моджуз Шабустари, Байрамали Аббасзаде.  Те създават шедьоври на литературата на критическия реализъм и реалистичната сатира в Азербайджан. Джалил Маммадгулузаде е познат в Азербайджан като голям майстор на къси разкази. Въпреки своя малък обем новелите на Джалил Маммадгулузаде имат замисъл, който може да се вмести в един роман. При превода на други езици текстът не само се превежда, но и носи идеята на разказа. „Пощенската кутия”, „Уста Зейнал”, „Гурбаналибей”, „Безпокойство”, „Овца” и други разкази на Джалил Маммадгулузаде се считат за перлите на азербайджанския класически разказ. Джалил Маммадгулузаде създава трагикомедията в азербайджанската литература. 50 години преди него големият драматург Мирза Фатали Ахундзаде положи основите на драматургията в история на азербайджанската литература, а Джалил Маммадгулузаде в начало на XX  век създава трагикомедията в азербайджанската литература. Пиесите на Джалил Маммадгулузаде като „Мъртъвци”, „Събития в село Данабаш”, „Училище в село Данабаш”, „Сборище на луди”, „Каманча”, „Съпруг” заемат в историята на азербайджанската драматургия много особено и незаменимо място. В театрите са направени постановки на неговите произведения. В Азербайджан се формира театър на Джалил Маммадгулузаде.  Той води борба за националната независимост на азербайджанския народ. Излизащото под неговата редакция списание „Молла Насреддин” в истинския смисъл на думата е национална книга на независимостта на азербайджанския народ. Той придоби голяма слава като пълководец на националната независима литература в Азербайджан. Публицистиката на Джалил Маммадгулузаде има гражданско влияние. Списанието „Молла Насреддин“ е културно-публицистичен паметник, който можем да оценим като енциклопедия на азербайджанизма. В рамките на Постановлението на президента на Азербайджан по повод 150-годишнината от раждането на Джалил Маммадгулузаде в родния му град Нахчъван е издигнат паметник на писателя. Въз основа на това постановление се правят подготвителни работи такъв паметник да бъде издигнат и в Баку. Неговите произведения са публикувани многократно в Азербайджан, произведенията му са поставени на театрална сцена. Той е преведен на много езици и е станал част от световната класическа литература. Името на Джалил Маммадгулузаде може да се произнася на едно ниво с такива писатели като Молиер, Мопасан, Езоп, Балзак, Гогол, Салтъков Щедрин, Чехов. Той заема почетното място в световната класическа литература. Много е важно, че тази година произведенията на Джалил Маммадгулузаде са преведени на български език. В Националната библиотека проведохме премиера на книгата „Избрани произведения” на Джалил Маммадгулузаде. За пръв път в България излизат неговите произведения като книга. Джалил Маммадгулузаде е писател-сатирик, а Габрово е познат като център на сатиричния смях, затова смятам, че произведенията на писателя ще бъдат близки и ще станат любими на българския читател. Габрово е един от големите центрове на смеха в света. Този град подари на света най-големите паметници, най-големите образци на хумора.  Произведенията на Джалил Маммадгулузаде са създадени въз основа на анекдоти и лафове на Молла Насреддин, представител на фолклора и сатирата. Той разви и въведе в писмена форма народната сатира на Молла Насреддин, която е аналогична на  габровската. Джалил Маммадгулузаде е основоположник на сатирата на критическия реализъм.  Той има последователи, които продължават да развиват тази област. Неговото наследство се изучава.

Росица АНГЕЛОВА