Акад. Христо Григоров, БЧК: Благодарение на хора като Ичко Бойчев успяхме да запази България такава, каквато е – желателно е да бъде още по-добра, но това си зависи от нас

Акад. Христо Григоров, председател на Български червен кръст и внук на легендарният български революционер Ичко Бойчев, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Акад. Григоров, на Тържествена сесия на Общински съвет – Благоевград по повод 105-ата годишнина от избухването на Балканската война и Освобождението на Пиринска Македония и Горна Джумая от турско робство, бе взето решение Благоевградската професионална гимназия да получи името Благоевградска професионална гимназия „Ичко Бойчев“. Какво е за Вас този жест?

Акад. Христо Григиров: За мен, за нас, за нашата фамилия това е един много голям ден, но аз мисля, че това е и един много голям ден за нашите деца, за нашите внуци. Това е така, защото на 5 октомври ние сложихме нещо много положително в тяхното минало. Имам предвид, че един ден когато те пораснат, когато станат на нашата възраст, когато се върнат и погледнат към 5 октомври 2017 ще се гордеят, защото в този ден ние направихме нещо голямо – съхранихме българщината, запазихме традициите, героизма на нашите предци, благодарение на които сега сме свободни и говорим на български език. От мое име и от името на моето семейство изразявам голяма благодарност към ръководството на Община Благоевград и Общински съвет – Благоевград в лицето на абсолютно всички, защото жеста им е изключително силен. Времето в което живеем е доста объркано и такива символи са шанс за България.

Фокус: Вие направихте и едно лично дарение към училището. Какво се надявате да бъде направено с тези средства?

Акад. Христо Григиров: Решението как средствата да бъдат изразходвани оставям на ръководството на училището. Само ще кажа, че сумата която дарихме бе по решение на семейния съвет. Искам да пожелая на училището да бъдат живи и здрави и да си помогнат с каквото трябва. За мен по-важното е, че вече на името на дядо ми Ичко Бойчев има улица, има голям паметник открит от президента, вече има и училище което носи неговото име в Благоевград. Всичко това говори, че се възстановява това, което последните години беше позабравено, а именно от нашата история да вадим имената на такива светли личности като дядо му – знайни и незнайни. Ще се позова на нещо което много пъти е казвано – един народ, който не си знае историята, който не си тачи историята, който не отдава нужната помощ и уважение към хората, които са градили със съдбата и живота си изградиха свободата на тази държава, то този народ няма шанс. Аз мисля, че ние имаме шанс, защото имаме хора като Ичко Бойчев, имаме традиции и дни, като 5 октомври.

Фокус: Вие се съгласихте с кмета на Благоевград д-р Атанас Камбитов, че 5 октомври за този край е като 3 март за останалата част на България. Казахте и нещо друго, свързано с 12 октомври и с това, че дядо Ви е направил нещо в района на Кресненското дефиле, което може да бъде наречено „Малка Шипка“. Кажете малко повече на нашите слушатели за този момент от българската история?

Акад. Христо Григиров: На 5 октомври заедно с четата си и части на Българската армия и 7-ма Рилска дивизия, Ичко Бойчев влиза в Благоевград. През това време се получава информация, че турските табори, които са разбити тук се насочват към Кресненското дефиле, за да го затворят и подсигурят отворена врата за турската армия, която е огромна и идва от Солун. Дядо ми със своята чета от 64 човека и със 100 доброволци, въоръжени от армията с бърз ход тръгва надолу, освобождава Симитли, което ще честваме на 9 октомври. На Св. Петка от двете страни, Ичко Бойчев разполага отрядите си, които са били в групи от по 15 човека. Когато турската армия идвам, те започват да стреля – първа, втора, трета група и когато последната свършва да стреля, става ясно, че по този начин те са създали във врага впечатление, че има редовна българска армия, което спира турците. В продължение на два дни с тази тактика, дядо ми успява да задържи турците, а през това време българската армия вече се е организирала и пристига, за да обърне хода на събитията. Делото на Ичко Бойчев е от изключително значение, защото ако турската армия беше влязла и се беше разгънала в Кресненското дефиле, бъдете убедена, че сега нямаше да го има Благоевград. Той щеше да бъде ликвидиран. Затова си позволих да кажа, че това което е станало на 12 октомври на Св. Петка е една „Малка Шипка“, една „Втора Шипка“ не само за  Пиринския край, но може би и за цяла България, защото ако тази мощна армия беше влязла, събитията, които в последствие се случват можеше да бъдат обърнати. Затова и ние решихме да предложим на общината в Симитли да спонсорираме изграждането на една паметна плоча или на някакъв паметник, който да бъде символ за бъдещите поколения. Идеята ни е, че по този начин те ще знаят какво се случва в този района на 12 октомври, не само защото моя дядо  е водил и организирал цялата тази защита, но и защото там са загинали хора, които са дали кръвта си за свободата си за България. Лично аз мисля, че ние дължим към всички тези хора. Затова ние, нашата фамилия ще направи всичко възможно там да има един символ на тяхното присъствие, защото в крайна сметка Св. Петка доведе до свободата на Пиринския край.

Фокус: И един последен въпрос, който отново е свързан със Симитли. В понеделник на 9 октомври, вие ще получите званието „Почетен гражданин на Симитли“. С какви очаквания сте към тази титла и как мислите – това е повече признание или повече отговорност?

Акад. Христо Григоров: За мен това е един символ на уважение, чрез тази титла към това, което е направил дядо ми. За мен самият факт, че името Ичко Бойчев се наложи в Благоевград – има улица, име един хубав паметник, а вече и училище на неговото име, в Симитли също се говори, че нещо ще бъде кръстено на негово име е показателен. Ние си отиваме от този свят, но всичките тези неща остават. Най-важното е, че това което остава ще бъде тук и за бъдещите поколения, но също така ще носи положителната енергия, които ние сме получили от нашите предци. Благодарение именно на нашите предци ние успяхме да запази България такава, каквато е. Е, желателно е да бъде още по-добра, но това си зависи от нас.

Ливия НИНОВА