Александър Андреев, ЦИК: Европейските избори не дадоха отговор на основните въпроси, които мотивираха въвеждане на машинното гласуване

Скъпоструващи, непопулярни и водещи до грешки – така може да бъде обобщено машинното гласуване на отминалите европейски избори, а такова предстои и за местния вот наесен. Ще бъдат ли изчистени грешките дотогава и защо гласуването с машини не постигна очаквания ефект? Отговорите търсим с говорителя на Централната избирателна комисия (ЦИК) Александър Андреев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Андреев, ниска използваемост на машините видяхме, сгрешени протоколи, неточни преференции от гласуването с машини. Защо изглежда така анализът?

Александър Андреев: Анализът изглежда по този начин дотолкова, доколкото той е необходимо да постави всички онези въпроси, които бяха установени в рамките на предходните избори, така че в следващите избори, които предстоят през октомври месец за органите на местната власт, те да не бъдат съответно отново установявани, а да могат да бъдат отстранени при подготовката на машинното гласуване при тези избори.

Водещ: Разбрахме близо 40% от протоколите на секционните избирателни комисии, конкретно с машинно гласуване, съдържат грешки при отчитането на действителните гласове или на преференциите. Откъде идва тази грешка – технически, системни ли са проблемите или тук говорим за човешкия фактор?

Александър Андреев: Тези проблеми са свързани от една страна –с предвиденото в Изборния кодекс прибавяне на данните от машинното гласуване към тези от хартиеното гласуване в общия протокол на секционната избирателна комисия, и от друга страна – от факта, че в края на изборния ден все пак секционните избирателни комисии при сумирането на тези данни са допуснали грешки, което е довело до неправилното отчитане основно на преференциите, а не толкова на действителните гласове. Разбира се добре е, че в тези избори тези грешки не са довели до съответно разместване на мандати, тоест направеното отчитане на действителните гласове. Всичките тези сумирани фактори са довели до тези грешки. Ние не можем да дадем превес на единия или на другия недостатък при провеждането на машинното гласуване, затова те би трябвало общо да бъдат анализирани и да се види как могат да бъдат отстранение. По отношение на протоколите най-лесното е да се добави отново графата от машинното гласуване, в която да бъдат отчитани самостоятелно и след това сумирани. По отношение на секционните избирателни комисии може би в методическите указания трябва да бъде подчертан този момент, за да може по-лесно да бъде обърнато допълнително внимание на членовете на секционните избирателни комисии при отчитането на резултатите.

Водещ: На кои въпроси за машинното гласуване тези европейски избори не успяха да отговорят?

Александър Андреев: Те не успяха да дадат отговор на основните въпроси, които мотивираха въвеждането а на машинното гласуване, а именно на първо място – намаляването на броя на гласувалите с хартия и повишаването на гласуването с машини. Видяхме, че процентното съотношение въз основа на гласувалите в секциите с машинно гласуване е около 27,7%, което е доста ниско като процент по отношение на останалите, гласували с хартиени бюлетини. На второ място –намаляха недействителните гласове, тъй като с машините не се допускат такива. Но така или иначе в самите избори недействителните гласове бяха незначителен процент – те са под  5%. За разлика от 2014 когато процентът тогава беше по-голям. И на следващо място – целта беше да може да се облекчи процесът на гласуването. Разбира се ниският процент на гласувалите с машини не доведе и до търсените резултати в тази насока.

Водещ: Видяхме разликата между цената на един глас от машинно гласуване и такъв с хартиена бюлетина. В тази връзка да разбираме ли, че тези 59 лева от машинен глас се оказаха неоправдани в крайна сметка?

Александър Андреев: Да, разбира се , че в случая цената на машинното гласуване е доста по-висока от това с хартиената бюлетина. Това е също един фактор, който трябва да бъде отчетен при въвеждането на машинното гласуване, че гласът на един избирател струва доста повече. Ако сравним 59,00 лв. със 0,77 лв. при хартиените бюлетини съотношение е значително по-голямо. В местните избори, където ще са 6000 секции с машинно гласуване, тази цифра може и да е доста по-висока, отколкото при изборите за членове на Европейския парламент.

Водещ: Във връзка с опасенията, че грешките, които видяхме сега, могат да доведат до много по-фатални такива на местните избори, има ли яснота как те могат да бъдат изчистени до есента и възможно ли е това да се случи?

Александър Андреев: Това е въпрос, който е свързан със самите възможности на машината и съответно предприемането на мерките въз основа на едно сертифициране и одитиране на тези машини как да бъдат отстранени проблемите при следващите избори. Тук вече гласуването ще бъде и за кметове на кметства, кметове на райони, където дори и два или три действителни гласа в полза на един от кандидатите могат да реши битката между тях. Затова при следващите местни избори ЦИК ще търси решаването на всичките тези възможни грешки, ако може така да ги наречем, които не следва да бъдат допускани, за да може изборите, които ще се проведат, да бъдат честни и да има доверие в изборния процес. Целта е да не се стига до обжалването и съответно до отмяната и воденето до нови избори в отделни места. Все пак трябва да имаме предвид, че има моменти, които в процеса на отчитането на гласуването ще бъдат установени, тъй като общинските избирателни комисии при приемането на протоколите ще трябва да обръщат внимание и там, където е неправилно отчетено.

Водещ: Това ли е най-големият риск пред местния вот наесен – преповтаряне на изборите в някои места, имайки предвид и по-голямата сложност на този вид избори в сравнение с европейските такива?

Александър Андреев: Да, това е едно от основните притеснения на ЦИК. Местните избори са най-тежките избори, тъй като включват в себе си отчитането на места и на гласуването с 4 различни вида бюлетини. Нека да припомним – това са за кмет на община, кмет на район, кмет на кметство, за общински съветници. И в тази връзка това всеки един глас би могъл да доведе до промяна, тъй като различно е съотношението на отделните общини или кметства, или райони между кандидатите и между участниците в политическата битка за съответното място. Това е нещо, което не би могло да бъде поставено под риск, защото това ще доведе до недоверие в изборите в съответното място от страна на избирателите. Но също така въпросът е, че и отчитането ще бъде доста затруднено, тъй като тук трябва да бъдат отчетени максимално бързо изборите за мажоритарния вот, за кметовете. Защото там, където е необходимо да бъде проведен втори тур или балотаж, както го наричаме, то трябва да има възможността тези машини да бъдат пренастроен. Това трябва да се случи в рамките на една седмица между двата тура.

Водещ: Изключително сложно ни се струва, имайки предвид кратките срокове. С оглед на данните, които видяхме след евроизборите, очаквате ли процентът избрали да гласували да гласуват с машини на местните избори да бъде още по-малък?

Александър Андреев: Не, ние не бихме могли да направим такава статистика в момента. Вярно е, че имаше места, в които примерно в някои от секциите – хора, които желаят да гласуват машинно, не са успели. И то е свързано с това, че не във всичките секции имаше машини. Но така или иначе не можем да кажем, че съотношението в предходните  президентски избори, тези избори за членове на европйески парламент гласувалите с машини са значително по-голям брой. И обратното, дори в президентските избори те като съотношение може да се каже, че са повече, отколкото в случая с 3000 машини. Вярно е, че има секции, в които над 60%, дори има секции, в които почти 100% са гласували само машинно избирателите. На други места обаче има и в големите градове, където в секции не е гласувал нито един избирател машинно, а всички са гласували хартиено. Тоест, такива съотношения трудно биха могли да бъдат анализирани и те да дадат някакви изводи по отношение на това дали е предпочитано машинното гласуване, или не и дали то ще бъде по-използвано в едни следващи избори.

Водещ: Знаете, омбудсманът Мая Манолова изпрати становище със свои препоръки как грешките с машинното гласуване да бъдат изчистени. Успяхте ли да ги разгледате, съгласни ли сте с тях, или ще се търси малко по-различен подход?

Александър Андреев: Те не са постъпили в ЦИК писмено. Веднага щом те пристигнат, ние ще ги разгледаме. Разбира се тези препоръки, които се отнасят до ЦИК, ние ще ги разгледаме подробно и ще ги вземем предвид при организирането на машинното гласуване за изборите за общински съветници и кметове. Ако в тези препоръки има такива, които се отнасят до промяна в изборното законодателство или до предприемането на законодателни мерки за по-добро регламентиране на този вид гласуване, те ще трябва да бъдат отправени към законодателя, а не към ЦИК, която както знаете е правоприлагащ орган и ние нямаме законодателна инициатива.

Водещ: Въпреки всичко сериозна задача предстои, както технически, така и свързана с отделните секционни избирателни комисии. Започна ли вече подготовката за местния вот? Притесненията са големи.

Александър Андреев: Без съмнение тези избори са най-тежките и изискват повече внимание, за да може да се проведат нормално, без да има сътресение в изборния процес. ЦИК в момента изготвя анализа от предходните избори и ще започне работата по групи за формирането евентуално на онези въпроси, които ще бъдат уредени чрез принципни решения в изборните книги. Нека да не забравяме, че ЦИК и в съответствие и с решението на Върховния административен съд в предходните избори беше поставен въпросът, че тя не може да предприема действия по организация на изборите преди те да са насрочени. А насрочването на изборите се очаква 60 дни преди самата дата, тоест в края на август месец. Това означава, че ние и не можем да приемаме към момента принципните решения или да взимаме такива решения, които да са свързани със самата организация на местния вот преди насрочването на изборите от президента на Републиката.

Водещ: Г-н Андреев, оптимист ли сте, че всички тези важни акценти, които набелязахме в разговора и най-важите въпроси ще успеят да бъдат изчистени максимално за този 60-дневен срок?

Александър Андреев: Аз мога да кажа, че ЦИК прави всичко възможно, за да може те да бъдат изчистени и дори преди насрочването ние да имаме ясна позиция и виждане как те могат да бъдат решени. Както виждате, ние максимално бързо направихме нашия анализ и го внесохме в Правната комисия на Народното събрание във връзка с машинното гласуване, защото установихме определени въпроси, които трябва да бъдат решени. Искахме те да станат достояние, както на законодателната власт, така и на обществеността, за да може да бъдат взети предвид при следващи избори. Хубаво е да се чуят все пак и останалите институции, които са участвали в изборния процес и които имат наблюдение върху, както машинното гласуване, както и върху останалите въпроси за гласуването. Например на НСОРБ или изпълнителната власт, за да може всички въпроси да бъдат решени максимално бързо и много по-рано преди насрочването на изборите.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА