Александър Арнаудов: Ротмистър Никола Чунчев, от Пазарджик, загива през 1916 г. на Добруджанския фронт

По повод предстоящото откриване, на 22 септември, на паметна плоча на ротмистър Никола Чунчев в Пазарджик, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Александър Арнаудов, филолог, етнограф и краевед от Пазарджик, който проучва живота на Чунчев.

Фокус: Г-н Арнаудов, разкажете за живота на Никола Чунчев, който е син на първия кмет на Пазарджик Иван Чунчев?

Александър Арнаудов: Българският народ никога не е забравял своите достойни синове, жертвали живота си по бойните полета в защита на свободата и националните идеали. Имената на загиналите наши воини от 1877–1878 до 1945 г. са написани на много паметници  из цялата ни страна. Такъв паметник – на загиналите от 27-и Чепински полк, има и в двора на бившата казарма в Пазарджик. Той се сочи като един от най-хубавите войнишки паметници в България. Но жителите на града и областта ни са служили и в други полкове. И имената на загиналите са написани на други паметници, някои извън България. А един от загиналите е сред малкото български воини, чиито имена носят български селища – поручик Никола Чунчев), роден в Пазарджик на 20 декември 1888 г., загинал геройски на 19 септември 1916 г. на Добруджанския фронт. Никола Чунчев е син на известния наш възрожденски учител Иван Чунчев (1844–1940), който е първият избран кмет на Пазарджик след Освобождението ни (1878), след това е съдия, адвокат и общественик в различни селища на България. Никола получава начално образование в родния си град. От ранна възраст е възпитаван в любов към родината, с мечти да следва примера на велики дейци и пълководци. Връстниците  му го наричали  Александър Македонски, защото по външност и по сърце напомнял на великия владетел – „едър, представителен и красив, с римски нос и орлови очи, с дълга кестенява коса, носещ едно истинско рицарско сърце“. На 4 септември 1901 г. Никола постъпва като кадет във Военното училище в София, завършва горния му курс на 2 август 1908 г. и е произведен в първи офицерски чин. Назначен е на служба в 3-ти конен полк в Пловдив, в който служи до смъртта си. През 1908–1909г. следва младшия курс на кавалерийската школа. Привързва се към конете и е ревностен почитател на конните състезания, в които участва и печели награди. При едно състезание с препятствия конят му се спъва и пада заедно с ездача си. Но той, без да се уплаши и отчая, бързо скача, възсяда коня, останал без седло, подгонва изпреварилите го състезатели и е сред първите. Полковник Светослав Акрабов – съгражданинът на Никола Чунчев, споделя: „Чунчев беше съчетание на общочовешки и военни добродетели.  Страстен поклонник на всичко красиво, той бе любител на природата. Често го виждахме из Родопите, възседнал магаре, с песни да броди и се любува на дивните им гледки. Имаше и приятен глас. Особено му прилягаха и обичаше да пее той народните ни песни“. Когато през 1912 г. започва Балканската война, Чунчев е адютант на полка. Тази длъжност не го задоволява и той в няколко рапорта моли командира да го изпрати в ескадрона. Като адютант на 16 октомври 1912 г. е доброволец при разрушаване на част от железопътната линия при Одрин. На 17 октомври участва в боя при Димотика и пръв се изкачва на крепостта. На 18 октомври пак е доброволец за разузнаване към Дедеагач.

Фокус: Какво е участието му в Първата световна война?

Александър Арнаудов: Началото на Европейската война (Първата световна) го заварва командир на конно-пионерския взвод. С него участва в редица военни акции: през октомври 1915г. – разрушаване моста при Удово, сражение с превъзхождащи френски сили в състава на 14-и Македонски полк, разрушаване на железопътната линия южно от Криволак. При много рискованата акция за преминаване на пълноводния и буен Вардар Чунчев проявява смелост и съобразителност и спасява от удавяне своите войници. От 20 до 29 ноември се водят боеве по двата бряга на Вардар от 7-а, 5-а, 2-ра дивизия, Македонската дивизия и сборната конна бригада на подполковник Табаков срещу отстъпващите французи и англичани, вмъкнали се по долината на реката. Сборният дивизион, в чийто състав е и взводът на Чунчев, действа по посока от с. Петрово към с. Смоквица. От 27 ноември взводът е челен отряд и когато стига вододела, е обсипан с барабанен огън. Една от жертвите на този огън е командирът на взвода Чунчев. Той е ранен тежко в бедрото на десния крак. Изпратените санитари с мъка го изнасят под непреставащия огън. Качват го на кон. Но едва тръгнали, отново са обсипани с огън. Войниците спират и залягат, а Чунчев на коня няма сили да слезе и се превръща в мишена за неприятеля. Все пак групата се изтегля. Свалят ранения на поляна пред дивизиона и санитарите го превързват. А той бледен се повдига и със силен глас запява: „Клета му душа проклета, кой първо либе залиби, залиби Колю, не го взе. Не ти ли, Колю, домиля, домиля, мило, дожаля, та мене клета остави с мъжко дете на ръце, с друго либе на сърце. Аз ще те, Колю, прокълна, дано на война отидеш и първа пушка щом пукне, теб, Колю, да те удари. Тогаз при тебе ще дойда раната да ти превържа и тебе, Колю, да гледам.“ На Добруджанския фронт взводът на поручик Никола Чунчев е включен в състава на конната  дивизия, която е част от бойните сили на Трета българска армия. След успешното приключване на Тутраканската настъпателна операция, при която са освободени градовете Добрич, Тутракан и Силистра, Трета армия в състав 62 батальона, 43 полски и 11 тежки батареи и 29 ескадрона започва атака срещу много добре укрепената  Кобадинска позиция на румънските бойни сили в състав пет пехотни дивизии и една конна бригада. Атаката се провежда на 17 и 18 септември 1916 г., но се оказва, че не е била добре подготвена срещу силния противник и не носи успех. След осуетен опит на румънците за десант при с. Оряхово на 2 и 3 октомври започва подготовка за нова атака. Тази атака е организирана много добре, започва на 19 октомври и завършва с пълен успех след кръвопролитни ръкопашни схватки на нож с врага. Цяла Северна Добруджа е освободена и румънските и руските бойни части са прогонени отвъд Дунава. Ето какво пише за последното сражение на поручик Чунчев подполковник Светослав Акрабов: „На 18 септември 1916 г. в Добруджа конната дивизия дебнеше момента за атаката, като се беше цяла притаила в с. Амузача. Нощта ни завари в същото село, което е на самата бойна линия. Тук се получи заповед за обща офанзива на утрешния ден. Настроението на чиновете от полка беше като пред бой. Офицерите се събраха на вечеря в една от селските къщици, чунчевата квартира. Мълчание цареше през цялото време на вечерята. Това мълчание наруши пръв Чунчев: –Може да ни е последната тази вечер, другари! Нека по български се разделим“, и поднесе бутилката, която при особени случаи поднасяше. И запя обичните си народни песни. – Панта, обърна се към ковчежника, да се разплатим… И се разплати. Мина лош ток през нас… Почувствахме като че ли действително за последен път сме наедно. И когато се разделяхме и си отивахме при ескадроните, всички като че ли по особен начин се сбогувахме с него. Той легна на двора под една селска кола. Никога той не нощуваше под покрив. През цялата нощ ескадроните не мигнаха. Правеха водопой. Ненапоили още половината ескадрон, заповед се получи: „Извеждай, бригадата се построява на селския мегдан“. Беше рано, преди зора. Ескадроните се построяваха мълчаливо и се изтегляха на северозапад от селото. Мъглата усилваше тъмнината и връзката беше на опашка. На около 2–3 километра от селото ни настигна генерал Колев на своя кон Пирин. Бойната линия от Дунава до морето бе пламнала в тътнеж. Вляво боят беше по-горещ. Получи се заповед: „Бригадата да се спеши и бързо да настъпи в интервала между Кобадин и Топра Хисар“. Вляво нашите първа и четвърта дивизия търпят неуспехи, отстъпвали и положението съвсем се влошило. Бригадата се хвърли да спасява…Стройно настъпваше Чунчев със своя ескадрон. С линии като на парад, в откритата и равна долина пред силно укрепената неприятелска позиция настъпваха ескадроните срещу адския пушечен, картечен и барабанен огън.  С „дай шенкел“ и „погалѝ коня“ бодреше Чунчев  юнаците си, ако и на всяка крачка прогресивно да редееха, пазеха равнението на линиите,  като че ли подравнени трябваше тук да измрем!“. Срещу десния фланг на Чунчев противникът настъпи с обхват. Полкът нямаше в поддръжка повече части и положението се застраши.– Юнаци – пламна Чунчев – днес е шести септември, денят на Съединението в Пловдив, нека устоим в борбата и продължим делото на бащите ни, нека тук измрем за обединението, и поведе юнаците напред. Но мина крачка, две и на третата, сочещ със сабята и викащ „Напред“, падна с куршум в сърцето и навеки занемя… Това е животът, краткият и тъй красиво завършен, закръглен живот на този дивен български герой, на нашия мил Колю – една дивна хайдушка песен“.  В началото на своя разказ Акрабов пише: „Колю Чунчев е най-скъпата жертва, която 3-ти конен полк даде през войните; той е също така една от най-тежките загуби на конницата, защото Чунчев, наред със Симеонова и Ценовича, бе един изключителен храбрец и мощен дух. За неговото самообладание и юначество нямаше две мнения – те бяха изпитвани много пъти и всякога са се проявявали спокойно, разумно и винаги напълно. Никога нещо, което е трябвало да се направи, не е било изоставено. Чунчев беше истински примерен боец, отличен  офицер, прекрасен другар, когото всички обичаха, защото и той всички обичаше“. Според проучване на Стефан Стефанов през 1915 или 1916 г. Никола Чунчев е имал чин капитан (ротмистър) и посмъртно е награден с военен орден „За храброст“ IV степен 1-ви клас. А в края на Първата световна война е бил произведен посмъртно в чин „майор“. Той е погребан във военното гробище в град Добрич. С министерска Заповед No 2191, обнародвана в „Държавен вестник“ на 27 юни 1942 г. село Язъджилар е преименувано на Поручик Чунчево.

Ваня НИКОЛОВА