Александър Горчев, кмет на Велики Преслав: Преславското златно съкровище  дава възможност да се разтворят много страници от историята както на втората българска столица, така и на страната

Снимка:Археологически музей- Велики Преслав

Александър Горчев, кмет на Велики Преслав, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Г-н Горчев, тази вечер във Велики Преслав се провежда много вълнуващо събитие- представяне на Преславското златно съкровище след пълната му реставрация и консервация. Какво означава това за вас?

Александър Горчев:Тази година се навършват 40 години от случайното откриване на Преславското златно съкровище. През всички тези години то като елемент на Преславския  царски двор показа наистина силата, мощта и блясъка на Преслав, по-малката столица, в сравнение с Константинопол. Показа, че много неща за България и за Европа са се случвали от Преслав, през Преслав за Централна, за Източна Европа,а  и за целия свят като държавни похвати, като култура, окато бразование, изобщо една светлина, както я наричам, която и до днес грее от Преслав към Европа.

Фокус:Какво донесе на града тази бяскава находка?

Александър Горчев:Това е най- голямото средновековно съкровище намерено на едно място. То дава възможност да се разтворят много страници от историята на Преслав като столица, а и от историята на България. 40 години вече то е изучавано, изучава се  и ще продължава да се изучава. И дори миналата година имаше Международна конференция, свързана със стъклото и с начина на използването му, а част от елементите от съкровището са със такава стъклена смес, при това цветна. Изключително съм горд, че имам възможност от една страна  да работя в Археологическия музей, а сега да бъда и  кмет на Велики Преслав. Използвахме много усилия и контакти, за да направим една пълна реставрация на това съкроище, защото това струва пари и вече повече от година то на части се реставрира, консервира. Ще използвам случая да благодаря и на колегите от Майнц, Германия, които осъществиха тази дейност. Тази вечер това съкровище ще бъде показано в целия му блясък. Ще има много разкази за неговото откриване. Ето и един любопитен факт, който малко се знае. Известно е, че основната част от съкровището, от огърлицата, от диадемата е намерена от една обикновена жена, от баба Мария. Известна е историята, че елементи от съкровището излизат при  саденето на лозя на тогавашното ТКЗС. Цялата тази основна част на съкровището пренощува в дома на баба Мария. Тя го предава доброволно, изобщо  всички кооператори предават съкровището доброволно. И така преди 7-8 или 9 години при посещение на един от министрите на социалната политика в българското правителство, разказах тази случка. Министърът остана впечатлен и само след няколко месеца до края на живота си баба Мария получаваше втора пенсия. Разбира се малка, мисля, че 135 лв. и беше основната пенсия и още толкова, затова, че е показала съзнание за запазване на това съкровище и днес то да привлича хиляди българи и чужденци на територията на Велики Преслав. Ще ми бъде много приятно тази вечер да участвам в церемонията, която е подготвил Археологическият музей. Съкровището ще престои още около месец в Преслав и после ще бъде един от гвоздеите на българската изложба в Лувъра, която ще се открие в края на месец юни и ще остане там до късна есен.

Фокус:Г-н Горчев, вие какъв спомен пазите от времето на откриването на съкровището?

Александър Горчев:Имам спомен, въпреки, че тогава бях дете, бях ученик. Мълвата, че се е открило нещо отначало тръгна плахо, но организацията на тогавашните власти в града, организацията на филиала на Археологическия музей във Велики Преслав в лицето на покойния вече проф. Тотю Тотев, на доц. Стойчо Бонев, на доц. Павел Георгиев и другите млади археолози, които тогава работеха, беше много голяма. Мястото, където е намерено съкровището се виждаше отдалече от нашия дом, но се виждаше как методично, бавно се пресява горният слой на почвата от порядъка на повече от 10-15 дка и продължаваха да излизат определени елементи от съкровището. То много бързо беше очистено от специалисти от археологическия филиал и само след седмица беше предоставено на гражданите на Велики Преслав за посещение. Показано бе  в сградата на НЧ „Развитие“ без никаква охрана, в една специална витрина, която и до днес съхранява в трезора съкровището. Моите спомени от това време бяха дългите опашки от хора, които се извиваха. Може би около седмица от сутрин до вечер имаше непрекъснат поток от хора, които искат да видят находките. Нямаше крути мерки за охрана. Хората идваха да се полюбуват. Сега мога да оценя, че и много от посетителите излизаха горди от това, че наистина България е имала царе, имала е столица,имала е обширна територия и Европа се е съобразявала с нас. Нека 40 години по- късно следваме този пример и никога да не се срамуваме, че сме българи.

Ивелина ИВАНОВА