Александър Дамовски: В Македония не можем с цялото си сърце да се зарадваме на членството в НАТО

Александър Дамовски, гл. редактор на електронното издание МКД, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Македонският министър на външните работи Никола Димитров и постоянните представители на 29-те страни-членки на НАТО подписаха Протокол за присъединяване на Македония към Алианса на официална церемония в централата на организацията в Брюксел. Сега вече всеки неин член ще трябва да ратифицира протокола, което ще отнеме поне година и се очаква членството да стане официален факт през 2020 г. като вероятно, може да се предположи, то ще бъде анонсирано през декември, когато лидерите на 29-те страни-членки ще се съберат в Лондон, за да отбележат 70-та годишнина на Алианса. Защо Лондон? Защото това е първата негова щабквартира. Първата щабквартира на НАТО е в Лондон през 1949 г. Макар и само с подписан от 29-те посланици протокол, Македония влезе в Организацията на Северноатлантическия договор. „По бързата писта ли лети към НАТО Македония или е вече там „со едната нога“ – изразите за формулировката на алтернативата взех от коментари в скопски издания, които красноречиво показват и отношението към процеса. И ако погледнем към констатацията на македонската редакция на Радио „Свободна Европа“ „Македония со едната нога во НАТО“, въпросът е, дали кракът куца? Задавам го на Александър Дамовски – главен редактор на електронното издание МКД. След честитки, реакции, какво е самочувствието на македонците, г-н Дамовски? Освен, че сте северномакедонец, вече сте и натовец. Куца ли този крак в НАТО, единият с който сте влезли в него или е стабилен?

Александър Дамовски: Вдругиден, когато Гърция ще ратифицира протокола, ние официално според Договора от Преспа ще трябва да започнем да свикваме, че вече се наричаме Република Северна Македония. Правителството на Република Македония съобщава постоянно за процедурата, която върви от няколко дни, но вече започна и официално в съобщенията да използва името Република Северна Македония. Добре казахте, да – с единия крак сме влезли, сега и с другия влязохме, но дали влязохме с куци крака, дали има тук някаква грешка в цялата процедура? Имайки предвид всичко, което се случи през последната година, имам предвид договора с Гърция за промяна на името и за промяна на много други неща, които са написани в този договор, наистина още веднъж ще повторя за вашите слушатели, че е горчива тази радост за нас. Просто не можем с цялото си сърце да се зарадваме на членството в НАТО, въпреки че властта иска да покаже колко това е голям успех, голяма победа, голяма крачка за Македония. Но въпреки това остава горчивият вкус най-вече заради условията, при които Македония става член на НАТО. Нима не можехме да минем по нормален път, с нормални условия, с изпълнение на стандартите на НАТО, както и всичките предишни 29 страни, и ние да изминем нормалния път? 30-та страна членка на НАТО ще остане запомнена с това, че всичко се случваше под условия и с безпринципни ходове на международната общност върху Македония по пътя и към членството.

Водещ: Но знаете, господин Дамовски, че основният препъни камък по пътя към НАТО, независимо от готовността на Македония, бе поставен от Гърция, която се запъваше заради името и така членството на няколко пъти бе отлагано.

Александър Дамовски: Това, за което говоря е несериозност, безпринципност. Ние всички знаем, че има определени условия за членство в НАТО и в ЕС. Но също така има и премери за доста държави, които станаха членки на ЕС и НАТО въз основа на политически интереси и изпълнение на други критерии. В момента ние сме в НАТО с цялата тази процедура за промяна на името.

Водещ: Защо смятате че към вас са приложени особени критерии, критерии на изключенията? И кой ги е приложил, с какво вие сте го заслужили? Какво обяснение си давате?

Александър Дамовски: Няма обяснение. Всъщност обяснението е, че по-силният диктува условията. Не се спазва това, което е записано, което се изисква в договорите, в стандартите, в протоколите, в статута на международните организации, а за съжаление винаги важи правилото на по-силния. Този, който е по-силен, той командва. В случая излиза, че  Гърция и съюзниците й, най-вече с огромната подкрепа на Брюксел и Вашингтон, наложиха своите изисквания, които обявиха още при приемането на Македония в ООН, а именно: промяна на името, Erga omnes (всеобща употреба) употреба на името, най-различни вариации за прилагателното „македонски“, промяна на означението MKD на регистрационните номера на автомобилите от Македония, които ще пътуват за Гърция. Как да кажа, тъжни са всички тези условия, които постави Гърция и които ги няма в изискванията за членство в НАТО, което е най-важното всъщност.

Водещ: Появиха се вече и вицове с новото име. „Какво е екваторът, попитали македонците. Те отговорили – екваторът е мислената линия, която дели планетата на Северна и Южна Македония“.

Александър Дамовски: Да, ще има такива вицове. Затова отново повтарям – горчив е този успех.

Водещ: Но тук вече, като оставим настрана народния хумор, може би да се обърнем към политическата сатира. Ето, днес бившият министър-председател, сега в изгнание, предложи нова национална стратегия за отмяна на Преспанския договор и влизане в НАТО в новосъздалата се ситуация с името. И много е забележителен финалът на тази стратегия, че нещата трябва да дойдат на местата си, след като Македония стане член в НАТО и ЕС. Т.е. тя ще трябва да ривизира Преспанския договор. Как го коментирате?

Александър Дамовски: Да. Това заяви не само Никола Груевски. Това заяви и настоящият лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, който каза, че приветства реализацията на процедурата за членството на Македония в НАТО, но когато те дойдат на власт, ще работят за ревизиране на този договор с Гърция. Макар че малко е вероятно Македония с тази си дипломация, с която разполага,  с този си политически елит и международна репутация, ще може да направи нещо повече по този въпрос. Мисля, че изгубихме много от шансовете, които имахме, през годините да се опитаме да извървим всичките възможни пътища за редовното ни членството и в ООН, и в НАТО. Имаше различни варианти, които Македония можеше да използва в Общото събрание на ООН, например с резолюция, с гласуване на страните-членки и др. За съжаление, нито правителството на Груевски, нито президентът Иванов, нито настоящото правителство не приеха тези препоръки на експертите, които бяха направили сериозен анализ на всичко онова, което можеше да бъде направено по процедурите в ООН. Това не беше направено. Така че е трудно сега вече нещо да се направи. Разбира се, сега опозиционните политици могат да го изтъкват като част от тяхната пропаганда. Всичко това може да бъде използвано в техния по-нататъшен политически живот.

Водещ: Знаете ли, стратегията която господин Груевски предлага, за мен е сериозно смущаваща, защото прави исторически паралели и сочи това, което се случва сега като част от 140 годишната борба, според него, на македонския народ за свобода и независимост. И като основен етап от тази борба той определя отношенията с България. Това е изключително притеснителна част от документа. Как се коментира този документ в Македония?

Александър Дамовски: Груевски сега използва тази своя позиция „да плува отвън“, от Будапеща като лице, търсещо убежище, и да нагнетява нещата. Мисля, че обществеността в Македония не приема сериозно опитите му за натиск. Груевски първо трябва да дойде тук, да се върне в Скопие, да се срещне със съда, да докаже, че е невинен и че това правосъдие е наистина политически контролирано от настоящата власт. И чак след това ще можем евентуално да му вярваме. След всичките съмнения за корупция, за криминални престъпления, извършени според Специализираната прокуратура от него и неговите приближени,  желанието му за такова настъпление и за дефиниране на нови стратегии наистина е трудно да се приеме от който и да е средно интелигентен човек. Наистина, необходимо е първо да се върне, да докаже, че е невинен, а едва след това да се връща в политическия живот на страната.

Водещ: Какво очаквате оттук нататък?

Александър Дамовски: Според властта мед и мляко. Картината, която рисува всеки ден властта е, че още от утре ще започнат инвестиции, от утре ще започнат да се отварят нови работни места, бързо ще се увеличат заплатите и т.н. Сами знаете, как е било, когато България стана член на НАТО. Наистина очакваме големи чуждестранни инвестиции. Това показа опитът на повечето страни в региона, след като станаха членки на НАТО. Но това, от което боли, това, което иска всеки един гражданин на тази държава, е да бъдат извършени реформите вътре в страната – да бъдем правова държава. Да не бъдем държава на политическите лидери, политическите войници, които ще бъдат послушни, а да изградим нормална обществена администрация и условия за икономически растеж.

Водещ: Дали си давате сметка в Македония, че медът и млякото трябва да си ги добиете сами? На принципа – имаш крава, пиеш мляко. Имаш пчелички и кошер, ядеш мед.

Александър Дамовски: Така е. Не трябва да чакаме отвън. Цялата тази политика на международната общност във връзка със случващото се на Балканите, не само в Македония, а и на Балканите от 1990 г. насам, кара гражданите да гледат към тази така наречена западноевропейска демокрация и икономическо развитие, да гледат към Брюксел и Вашингтон и да се надяват оттам на нещо повече. И аз виждам това, но съм наясно, че благополучието и икономическия растеж трябва да дойде от самите нас и не трябва да чакаме някой отвън да ни го даде. Затова и казвам –  случилото ни се за тези 30 г. ни накара да гледаме много повече към Брюксел и Вашингтон, а не да се погледнем  в огледалото и да видим сами какво можем да направим.

Водещ: И ако все още при вас не се виждат реформи, поне ухание на реформи има ли, сиреч намерение за реформи долавя ли се?

Александър Дамовски: Премиерът Заев обещава, че следващата година ще бъде година на икономическия подем. Първата година и половина от мандата беше посветена на усилията за добросъседство и мир на Балканите, в частност приемане на договор за добросъседство с Гърция и промяна на името – това в политически план. И сега очакваме, наистина се надяваме, че малко ще напреднем и в икономически план.

Цоня Събчева