Александър Йорданов, евродепутат от СДС/ЕНП: Кандидатите за членове на Европейския съюз трябва да имат ясна геополитическа ориентация

Снимка: Блог на Александър Йорданов

 Александър Йорданов, евродепутат от СДС/ЕНП в интервю за предаването „Вече 30 години – времето е наше“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Сделката за Брекзит, бе приета от Камарата на общините във Великобритания. Какво ще се случи на 31 януари?

Александър Йорданов: Очакваме Великобритания да напусне на тази дата Европейския съюз (ЕС). Моето мнение е, че това беше лош ход на британската политика, който със сигурност ще има дългосрочни негативни ефекти, както за Великобритания, така и за ЕС. Мисля, че от това решение се проточи твърде дълго във времето. Ще губят и двете страни – няма да има печеливши. Истината е, че след 31 януари, трябва да свикнем с тази мисъл, Великобритания ще бъде вече страна извън ЕС, а това означава, че нараства нашата политическа отговорност към европейските граждани, като цяло. В какъв смисъл – политиците от европейските държави, държавите-членки на ЕС, не могат да допуснат, примерно, гражданите на Великобритания – британците да се ползват със същите права и възможности, които дава на европейските граждани членството в ЕС. С други думи, британците неволно или не постепенно ще схванат каква е разликата да бъдеш или да не бъдеш член на ЕС. И моето мнение е, че когато схванат това няма да изпитат радостни емоции. У нас имаме такъв популярен израз – „ще разберат, че са изтеглили, може би, късата клечка“.

Водещ: Казахте, че ще има негативни ефекти – какви ще бъдат те? И какво ще загубят, както Великобритания, така и ЕС?

Александър Йорданов: Основното, което, разбира се, ще продължи да се договаря, дебатира, обсъжда, приема ще бъде свързано с достъпа до европейския пазар на британските стоки. Разбира се, тук е важно да се прояви висока степен на разбирателство, на договореност. Но отново подчертавам, че каквито и споразумения да се постигат след 31 януари, особено в селскостопанската политика и в търговските отношения, разбира се, във всички случаи основното е да бъдат защитени правата на европейските производители, на европейските граждани. Така че, ние ще бъдем, ще наблюдаваме един процес на конкуренция, който пък, някои са и на това мнение, може да се окаже добър и за двете страни. Тук е важно да се каже, че ЕС трябва да запази в бъдеще много добрите си отношения с Великобритания, особено в сферата на сигурността. Най-важното е да укрепваме и разширяваме сътрудничеството си в рамките на НАТО.

Водещ: Има много спекулации, анализатори казват, че Великобритания ще изпадне в голяма, както политическа така и икономическа, криза, от друга страна съществува мнението, че няма да се отрази до такава степен излизането на Великобритания от ЕС. Вие на какво мнение сте?

Александър Йорданов: Е, аз не съм гадател, по-скоро съм привърженик да се реализира този процес, както е модерно днес да се казва – балансирано. Ако може негативите максимално да бъдат обрани, да не съществуват, за да няма сътресения нито на гражданите на острова, нито в ЕС. Но отново повтарям, че като цяло аз намирам това решение на Великобритания за грешно и смятам, че все пак, ако говорим за негативи, по-големите негативи ще ги понесат британските граждани. Сега, тук може би е важно като информация да се каже, че след 31 януари ще предстои Европейския парламент (ЕП) да ратифицира приетата процедура, по излизането на Великобритания и тогава, предполагам, че ще станат много интересни дебати в ЕП, защото ще се чуе мнението на различните парламентарни групи.

Водещ: Създава ли Брекзит прецедент, от който и други страни биха тръгнали по този път­?

Александър Йорданов: Ами, това е много важен въпрос. Всички страни, в които има политици, на които им минава през ума и те да напуснат ЕС, или са го изразявали дори публично като теза, ще изчакат известен период да видят на къде ще се развие процеса във Великобритания – ще има ли позитиви за Великобритания от това излизане, или не. С други думи, по-скоро съм на мнение, че ще има едно успокояване на темата, отколкото нейното ескалиране в посока и някой друг да излезе. Тук може да се даде примерът с Гърция, която твърде много, преди няколко години се заканваше, че ще напусне ЕС, четохме как желаят да си върнат валутата – драхмата. Нищо подобно не се случи. Дори, когато преминаха през една огромна финансова и икономическа криза, от която все още не са излезли, но въпреки това се държат здраво за ЕС. Защото, наистина, предимствата, които дава членството в Съюза са несравнимо повече от тези, които евентуално ще гони една държава, ако образно казано, започне да „плува сама в световният океан“, в това особено сложно и противоречиво от геополитическа гледна точка време през, което преминава светът.

Водещ: Успоредно с темата за излизането на Великобритания от ЕС се развива и темата за разширяването на ЕС. Кога ще започнат преговорите със Северна Македония и с Албания?

Александър Йорданов: Това е важен въпрос. Всъщност във вторник премиерът на Хърватия Андрей Пленкович представи пред евродепутатите приоритетите на хърватското председателство на Съвета на ЕС. За мен бе показателно, че той постави най-напред акцент върху договарянето на финансовата рамка на Съюза до 2027 г. Ние трябва да видим в тази финансова рамка, когато я видим, разбира се, реално на хартия, до колко това разширяване, за което се говори, започването на преговори и дори евентуално приемане на нови членове, то съществува като финансова осигуреност в определен смисъл. Сега, важното е, това, което каза и Пленкович, че трябва да бъдем единни и по този въпрос – въпросът за разширяването, но също така и да се уважават някои различия, които към момента съществуват. Истината е, че Хърватия ще направи всичко възможно в рамките на нейното председателство Северна Македония и Албания да получат дата за започване на преговори за членство. Деликатно бе споменато, че условията за евентуални промени в методологията, предвиждаща и преговорният процес, и отварянето на преговорният процес, условията, които постави Еманюел Макрон, се надяват от Загреб да бъдат взаимно приемливи. Всъщност, става дума за подобряване, до колкото бе изяснен този въпрос, на методиката за приемане нови членки в ЕС, а не за принципно нова методика. Като основното тук е да се спазват политически критерии, а това е важно да се разбира и от България, защото под спазване на политическите критерии трябва да се разбира, че страната, която кандидатства да започне преговори и да стане член на ЕС, трябва да е напълно наясно със себе си, че това членство е нейна основана политическа цел, и то да не се разводнява с други цели. Така че, аз разчитам, че в следващите няколко месеца, най-късно през май, и Северна Македония и Албания ще получат покана за започване на преговори за европейско членство и дори България трябва да бъде държавата, която доста ангажирано да настоява това да се случи.

Водещ: Как влияе на ЕС създаването на така нареченият „Мини-Шенген“ и присъединяването на Сърбия към Евразийският съюз?

Александър Йорданов: Ето, за това става дума – за политическите критерии. Тези, които познават ситуацията, особено в Република Северна Македония ще потвърдят думите ми, че за съжаление там все още се чуват гласове, които търсят политическа цел за страната в други посоки. Това, което споменахте – изграждането на „Мини- Шенген“, на едно по-тясно сътрудничество между Сърбия, Северна Македония и Албания някои го приемат, разбира се, като една тренировка, една подготовка за реалното членство в ЕС, за облекчаване на преговорната процедура. Но други, и аз по-скоро съм от тези други, смятаме, че има реална опасност от формулата „Мини-Шенген“ или по-тясно сътрудничество да се възстановят някои стари югославски модели на независимо от Европа сътрудничество, които същевременно да търсят мостове за реализация и към така нареченото Евразийско пространство, към проекта, който се опитва, от години вече, да реализира Руската Федерация, а именно проекта за един свободен митнически съюз за Евразийски съюз. И тук е именно ключов този въпрос, както казах, за целта – до колко държавното ръководство на Република Северна Македония и на Албания, респективно, ще постави този акцент, че най-важно е започването на преговори с ЕС, а всичко останало може да остане на много, много заден план. Що се отнася до Република Сърбия там желанието за европейско членство съществува, но същевременно, на това съм обръщал многократно внимание, Сърбия все още не може да даде отговор на въпроси свързани с общо-регионалната сигурност. Тъй като всички останали страни в региона демонстрираха заедно единодушие, а именно, че преди да станат членове на ЕС и да тръгнат по европейската процедура за членство, те станаха по-напред членове на Северноатлантическия алианс на НАТО – така беше с Румъния, с България, с Хърватия, така е и със Словения, така е с Черна гора и така е сега и с Република Северна Македония. И тук е важно да се подчертае, че сръбското държавно ръководство в момента няма ясен отговор на този въпрос – дали ще се ангажира с ясна политика за членство в НАТО, или в зоната на сигурността ще демонстрира, така наречената, независимост. Но тук възниква големия проблем – как една страна ще иска да бъде член на ЕС, който има своите задачи в сферата на сигурността и отбраната и те са общи, единни и се реализират чрез членството на по-голямата част от страните в НАТО и същевременно ще иска Сърбия да остане извън тази политика на сигурност и отбрана, която се реализира чрез НАТО. За България един такъв вариант представлява сериозна заплаха, защото ние ще имаме до западната си граница една държава, която няма да е включена в нашето общо пространство на сигурност и отбрана, каквото ние вече формираме заедно с Румъния, заедно с Гърция, заедно с Турция, заедно с Република Северна Македония. Това е наистина един реален въпрос, пред който тепърва ще стоят политиците и в Република Сърбия, а и политиците в региона.

Слав Механджийски