Александър Йорданов, председател на 36-то Народно събрание: В. „Демокрация“ беше отворен прозорец към един забравен свят от миналото и към бленуван такъв от бъдещето

 

На днешния 12 февруари преди 29 години излиза първият брой на вестник „Демокрация“. Стартирал като издание на Независимия синдикат на журналистите в България, по-късно става партийният вестник на Съюза на демократичните сили. „Демокрация“ поставя началото на свободната българска журналистика, приемайки се за синият отговор на тогавашния червен орган „Работническо дело“. На какво беше символ изданието и кой се доверяваше на „Демокрация“? 29 години назад връщаме Александър Йорданов, председател на  36 Народно събрание (1992-1994), председател на парламентарната група на СДС в 36 Народно събрание и едно от лицата, участвали във в. „Демокрация“ в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Йорданов, първо да ви върнем малко назад до 90-те години на миналия век и да си припомним как се стигна до създаването на в. „Демокрация“?

Александър Йорданов: Това беше време на много надежди, на вярна, че е възможна промяната. Тя трябваше да бъде най-напред изговорена и написана. Водещо тогава беше словото и в този смисъл раждането на демокрация беше закономерно. Аз участвах в първите броеве на вестника, включително в първия брой имам материал. Участвах при обсъждането на оформлението на вестника, шрифтовете. Имах дори някои възражения срещу оформлението и срещи шрифтовете на буквите, с които беше направен и продължи така да се прави. Спомням си тези дискусии, защото тогава ми направи впечатление, че ние избираме един образ на „Демокрация“, който визуално като шрифт и оформление на страниците, сякаш ни връщаше в печата по-скоро преди 9-ти септември. Вярно е че тогава в самото общество имаше една енергия да се възроди нещо от времето преди 09.09.1944г. Бяха започнали да се възраждат старите ликвидирани и забранени през комунизма партии, появиха се лидери, които са били участници в политиката около 9-ти септември и имаше една носталгия като че ли едновременно по миналото и същевременно поглед към бъдещето. Но тогава на мен ми направи впечатление повече акцентиране върху това, което някога е било и през комунизма беше скрито и вестникът получи наистина едно такова оформление. Инициатор на това оформление беше покойният Йордан Василев, който стана и първи главен редактор на „Демокрация“, съпругът на Блага Димитрова,  той беше и научен сътрудник в Института за литература. Важното е обаче, че имаше къде вече да се публикуват тези текстове. Доколкото знам и като опозицията тогава още не беше разрешено това, беше времето преди първите демократични избори. Кръглата маса, на която започнаха разговори между опозиция и управляващи от Комунистическата партия едва бе започнала. Мисля че на 22 януари се откри заседанието в сградата на народното събрание (НС) и се очакваше постепенно опозицията да получи възможности нейният глас да достигне до хората. И това беше „Демокрация“, хората го възприемаха като един отворен прозорец към един различен свят, непознат свят – забравен свят от миналото и бленуван, очакван свят от бъдещето. След това разбира се вестникът премина през много периоди, аз го напуснах по-късно. Тогава не се работеше даже за пари, този въпрос не се поставяше изобщо, на доброволни начала съм работил в него.

Водещ: Спомняте ли си някои от темите, намерили място в тези първи издания на вестника?

Александър Йорданов: Да, разбира се. Една от важните теми беше темата, както казах за комунистическото минало, за престъпленията на комунизма. Тази тема присъстваше почти постоянно може да се каже. Представяха се забравени личности от това време именно преди комунизма. Коментираше се и се представяха позициите на Съюза на демократичните сили като Обединена политическа опозиция, която беше създадена в края на 1989 година. Коментираха се също така събитията по това време в Съветския съюз, защото той беше на прага на разпадането, там се случи известният пуч, августовски пуч през 1991г. Коментираше се много широко веднага след това подпалването на Партийния дом. Една от първите теми си спомням, мисля още в първия брой, беше за срещата на опозицията с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър. Тя стана в хотел Балкан, по-късно Шератон, там присъстваха лидерите на опозицията и главната тема беше кога да се проведат първите демократични избори. И си спомням, че именно това се коментираше и в редакцията. Имаше лидери на СДС, които бързаха, ако може по-бързо да се проведат тези избори и имаше други, които бяха по-разумните, които смятаха, че опозицията още не е готова, че ние нямаме структури в цялата страна, че партиите, които станаха коалицията СДС не бяха изградени. Те присъстваха главно в София, а реално ги нямаше в страната. Разбира се беше възторжено време, пишеше се по-емоционално, имаше така по-остри материали против престъпленията на комунизма, против управлението на БКП, против Живков конкретно. Това е, което конкретно ми е останало като спомен.

Водещ: Годината на създаване на „Демокрация“ съвпада и с последната година на издаване на друг вестник с богата история, знаем „Работническо дело“. Как се възприе „Демокрация“ на фона на политическата трибуна, която до този момент е давал „Работническо дело“?

Александър Йорданов: Всъщност преди да излезе „Демокрация“ няколко души, аз бях един от инициаторите, успяхме да издадем един вестник, който излезе еднократно на хартиен носител, след това известно време продължи като бюлетин на СДС, но първоначално като вестник и той се казваше „Кръгла маса“. Историята на този вестник е много любопитна, защото той наистина предхождаше „Демокрация“ и излезе за откриването на онази национална кръгла маса, която беше между СДС и управляващата Българска комунистическа партия. На 22 януари излезе 1990г. и беше разпространен. Интересът на хората беше огромен, те просто го разграбваха от ръцете ни. Ние го продавахме на площад „Славейков“ и на Централна гара. Казвам това, защото тогава в тази „кръгла маса“ се бяхме събрали аз, Едвин Сугарев, Волен Сидеров, Вяра Николова. „Кръгла маса“ предхождаше „Демокрация“, а когато вече излезе „Демокрация“ въодушевлението беше много голямо. А що се отнася до отношенията с „Работническо дело“- „Демокрация“ беше коректива на „Работническо дело“. Двата вестника се оглеждаха един в друг и взаимно се коментираха в поредица от материали. „Работническо дело“ коментираше „Демокрация“. Ние коментирахме „Работническо дело“. След това обаче аз излязох от „Демокрация“, защото в началото на март 1990г. създадох вестник „Век 21“, който стана седмичник за политика, култура, общество, като издание на Радикалдемократическата партия, която беше част от коалицията СДС. Той беше също много популярен. Тогава всъщност „Демокрация“ и „Век 21“ се възприемаха общо като двете основни демократични издания. „Век 21“ продължи до 1998 година да излиза, а „Демокрация“ мина през различни периоди, сменяха се главни редактори, имаше конфликти вътре, както и по отношение взаимоотношенията на вестника и ръководството на СДС. „Демокрация“ завърши своя живот, мисля че 2002г. Това беше неговата съдба.

Водещ: Да 2002г. вестникът престава да съществува след 12 години работа, 2005-та обаче, той се подновява вече с ново име – „Демокрация днес“.

Александър Йорданов: В началото „Демокрация“ излизаше като опозиционно издание, тогава още нямаше изисквания фирми да издават вестници, всичко започваше отначало, тепърва се учехме, тепърва се приемаха закони, вестникът просто беше издание на СДС и в един момент вече партиите не можеха така да издават вестници. Трябваше да има издателски синдикат и такъв беше издателският синдикат „Демокрация“, който издаваше „Демокрация“. Но кое е любопитното? Любопитното е, че някъде в този период 1993-1994г., когато нямаше на терена вестници като „24 часа“, които тогава някъде се появиха, в България се появиха представители на френския вестник „Фигаро“. Той беше консервативното издание на Франция и на десницата, свързан с френската десница. С по-лява ориентация беше вестник „Льо Монд“. Те се появиха и това стана възможно, благодарение на наши българи, които имаха контакт с представители на този вестник. Аз бях изпратен тогава от ръководството на СДС да направя една среща във Франция с „Фигаро“ с идеята „Фигаро“ евентуално да съдейства за създаване на една по-голяма вестникарска група на опозицията. Наистина в един хубав ден ние получихме предложение от френския вестник „Фигаро“ как да се развие тази група. Те предлагаха централен ежедневник да остане „Демокрация“, вестник „Век 21“ да остане седмичник и както си беше и също така в 8 града в страната да се издават регионални издания, нещо, което горе-долу след това вече други компании направиха в България. Спомням си много добре тогава споровете в ръководството на СДС дали да се приеме, или не тази оферта, защото от наша страна се поставяше условието, че не може вестникът да бъде чисто партийно издание. Затова пък те финансираха и той щеше да бъде може би първият голям като обем вестник. Дотогава той излизаше в обем от 4 странички само или максимум 6, а те предлагаха вече както днешните вестници да излиза в по 30 или 60 дори страници. Това тогава беше направено от страна на Франция. След дълго умуване, аз бях абсолютно съгласен това да го направим, защото това беше един безценен европейски опит за издаване на вестници. Но истината е, че това предложение не беше прието, с аргумента, че ние не можем да махнем от главата н вестника името Съюз на демократичните сили, а  французите предлага, че вестникът се издава от сдружение, от фирма, а отдолу ще пише, че той е основан от СДС и се подразбира, че ще продължава да води  една десноцентристка политика. Т.е. той ще стане независим до голяма степен от партиите вестник, но ще подкрепя опредена линия в политиката, както е в нормалния печат навсякъде вече по света, където почти няма вече чисто партийни издания. Това обаче тогава, като че ли, още не можеше да се асимилира и спомням си, че противници на тази идея неочаквано станаха покойният Александър Божков, Асен Агов и други. Така тази добра идея, според мен, пропадна. 2002г. вече това е времето, след като СДС загуби изборите. Междувременно бе настъпила голямата промяна в СДС. От коалиция от 16 партии и организации, които покриваха почти целия политически спектър от Социалдемократичния до християндемокрацията, включително с либерални партии, със зелена партия, с екологични правозащитни организации и всичко това представляваше едно политическо ветрило, което според първоначалният замисъл на СДС трябваше да съществува до момента, в който промяната в България стане необратима и видима. Тогава от тези партии, които представляваха СДС, трябваше да развием нормалните демократични партии в България.  От превръщането на СДС в партия загубиха всички лидери. Преди това тези, които бяха идеолози на превръщането на СДС в партия, всеки един от тях започна да си прави своя партия.

Водещ: На фона обаче на тези процеси, които наблюдаваме в СДС през годините, какво се случи с „Демокрация“ след този период на 2002г.?

Александър Йорданов: Не съм следил отблизо тези процеси, защото аз самият през 1998г. реално напуснах политиката, но разбира се, че се вълнувах какво се случи. Случиха се периодични кризи. 2005г. бе направен опит да бъде възстановена „Демокрация“ под името „Демокрация днес“, този нов проект обаче просъществува няколко години и след това вече последният опит за възстановяване на вестник „Демокрация“ стана в началото на 2013г. Тогава в края на 2012г. ръководството на СДС ме потърси и ми възложи да се опитам да възстановя вестник „Демокрация“. Разбира се изникна въпросът за средства и реално нямаше възможност да се възстанови като ежедневник и го възстановихме като седмичен вестник на СДС за политика. Това един много интересен, макар и краткотраен период. Защото от този вестник излязоха само 17 броя, в редакцията му работеха само 6 или 8 души общо, редакцията беше на „Раковски“, интересът беше много добър към вестника, но имахме проблеми с разпространението. Пазарът вече беше залят от новите вестници, на по-мощни издателски групировки, знаете говорим за 2013г. всички вестници, които тогава бяха и сега са на терена, но някак си не можахме да решим въпросът с разпространението на изданието. Но той също беше интересен вестник, спомням си например, че уводната му статия, първия брой, която написах, беше със заглавие „Новата кауза- европейски доходи“  и там именно напомнях, че първоначалната кауза на демократичните сили е била България да стане член на ЕС, да има демокрация, да има пазарна икономика, да има свобода на словото. Всичко това беше постигнато и вече трябваше пред България да има нова цел и някой да я формулира. И сега с любопитство наблюдавам, че 2013г. този проблем тогава сме го виждали, тогава с много факти го бях поставил, сравнения и казах, че това трябва да бъде каузата на всяка партия в България, но най-напред това трябва да бъде каузата на демократичните сили и на СДС

Водещ: Очевидно много нови моменти и много нови теми са били прокарани в тази възстановена „Демокрация“, защо обаче не е успяла да се наложи на българския читател, както в годините назад?

Александър Йорданов: Как да се наложи, когато главният въпрос в България, то и до днес е така, е въпросът за разпространението. Ние тогава направихме една проверка по страната и се установи, че тези които владеят разпространителката мрежа, фирмите, скриваха вестника. Те не го поставяха отред, да се вижда, че се продава и ние установихме в един момент, че в един склад в София залежават хиляди бройки и те не са разпространени. От друг страна времето беше такова, че „Демокрация“ отново беше станал опозиционен вестник, много остро критикуваше и като че ли бизнесът бяга от подкрепата за такъв тип издание. Това поне е моето впечатление, когато едно издание има по-остър език, като че ли няма кой да му помогне. Излязоха само 17 броя и ръководство на СДС каза, че няма повече финансова възможност да подкрепя вестника и някъде май месец той просто спря.

Водещ: Г-н Йорданов, очевидно вестник „Демокрация“ през годините може да се възприема като символ на свободното слово. Защо днес, когато претендираме, че сме свободни и свободно изразяваме мнението си навсякъде, по всяка една тема, защо винаги сме назад в класациите по свобода на словото, в сравнение с други европейски държави например?

Александър Йорданов: В България словото е свободно, но е според ме много силно манипулирано. Появиха много жълти издания, в които се пишат невероятни неистини, клеветят се хора, това издава липсата на свобода, защото лъжата не може да се нарече свобода. Когато пуснеш свободата в публичното пространство, практически гласът на истината се стеснява. Днес да се появи публицист като Ботев, той ще остане задушен от някакви клюки за политици, от някакви истории. Те създават тази жълта среда, която говори за несвобода. И другото е вече собствеността върху медиите, кой държи медиите, кои са собствениците на медиите? Оказват ли собствениците на медиите влияние върху тяхната политическа линия, отношението им към политиката, към обществените проблеми и т.н. Има една тайнственост на собствеността на много медии, което на Запад не е така. Там навсякъде има пълна яснота кой владее изданията, кой ги финансира, откъде са му парите и т.н. Тук просто това не е така и именно затова се твърди, че у нас няма свобода на словото. И третото нещо е това е, че журналистите, не само журналистите разбира се, всички хора сме наясно, че живеем съвсем нелеко и в този живот, който живеем е много важно да не си загубиш работата, за да имаш един приличен доход, това е живот на конкуренция. Това е живот на ежедневно състезание и много журналисти, за съжаление, започнаха да се съобразяват със своето лично оцеляване в живота. Те станаха удобни за определени позиции, за опредени властимащи бизнесмени. Не смеят да изразят друга позиция. Едно мислят, друго пишат или това, което мислят наистина го премълчават. Пишат онова, което знаят, че е в общото русло на говорене.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА