Александър Митушев: Златоград привлича туристи с много легенди, традиционни занаяти, обичаи и богат културен календар

Александър Митушев, диркетор на Етнографския комплекс в Златоград  в интервю за предаването „Легенди за България“, съвместна продукция на Радио „Фокус“ и Министерство на туризма

 

Александър Митушев: Етнограският комплекс в Златоград навърши тази година 17 години. Той включва два музея, осем работилници, кафе на пясък, места за хранене, за нощувки и една воденица, която е възстановена. В този формат през годините от 2001 г. поетапно се е развивал комплексът. Най-новият обект в комплекса е отпреди две седмици. Това е Музеят на хайдушкото движение ХV-ХІХ век и Музеят на Дельо войвода, който дава чрез експозиция и илюстрации, чрез една колекция от оръжие информация за онова време, когато хайдушкото движение е набирало скорост в рушащата се Османска империя и за развитието по-нататък на революционното движение в нашия край и в страната. И в обхвата на Етнографския комплекс сме направили така, че да има научна и популярна дейност. Имаме и научно-популярна библиотека от 15 издания, като имаме „Златоградски легенди“, „Златоградски гозби“, „Разбойничеството в региона“, книга за Дельо войвода, книга за Орфей и орфизма като религия и философия, която е възникнала в Родопите и тук е изчезнала. Нашите гости, които идват, имат възможност да се запознаят с нравите, обичаите, занаятите в нашия регион.

Водещ: Освен уникалната атмосфера, интересен е досегът с традиционните занаяти. Много са наистина работилниците, включени в комплекса, но нека да кажем накратко за нашите слушатели какви занаяти представят и самите посетители могат да пробват.

Александър Митушев: Занаятите са ножарство, грънчарство, златарство, тъкачество, тъкачка имаме, която тъче на автентичен стан, цървулджия. Много добре работи и гайтанджийска работилница. Предвиждаме следващия месец да открием единствена в страната тюфекчийска работилница, която да се занимава с оръжия уникати, които са произведени до 1900 г. Те не се водят огнестрелни оръжия, в тях няма амуниции. В тази тюфекчйница има подготвени двама майстори, които могат и да възстановяват, и да правят такива оръжия. Комплексът наистина дава възможност да се запознаят хората със занаятите и особено децата, учениците, студентите. Правим анимация, обучаваме ги в тези занаяти. Доста е голям интересът. От гледна точка на традиции и приемственост, мисля, че добре играем ролята.

Водещ: А организирате ли някакви по-конкретни събития на големи празници, за да демонстрирате и старите обичаи и ритуали?

Александър Митушев: Комплексът има богат културен календар, който започва още от февруари месец с Трифон Зарезан. Правим една Трифониада с местни производители на вино. Имаме на Тодоров ден кушия. За Великден също имаме в комплекса мероприятия, които са свързани с традициите за празника. Имаме интересни други празници, като „Златоградското чеверме“, което мина преди няколко дни. Тази година е Годината на Дельо войвода – 240 години от неговото рождение и  много от меропирятията са под този надслов. Правим едно гайдарско надсвирване под надслов „Песента на Дельо войвода“. Имаше много хубав конкурс, в който участваха около 22-23 гайдари. Имаме „Празник на кафето“, който емного интересен и единствен по рода си. Неслучайно Златоград се слави с многото кафенета. От край време най-старите кафета са тук. Това е нормално, защото от тук са минали първите кервани за вътрешността на страната, които са возели кафето от пристанищата на Маронея и на Абдера, които са били близо до Златоград. Даже се шегуват някои столичани, че когато в София са пиели ръж, в Златоград са пиели кафе. Имаме разбира се още едно интересно мероприятие – това е „Балканска скариада“, по време на която се представят гръцка, турска, сръбска, българска скар. Тази година ще имаме и румънска скара. Освен скарата на живо се свири автентична музика и автентични танци. Много интересно и зрелищно се получава.

Водещ: Г-н Митушев, споменахте „Златоградски легенди“. Дали можете да ни разкажете най-интересните?

Александър Митушев: Има една легенда, която може да се каже, че си е и истина – това че Бонифаций Монфератски е убит край Златоград. В баните преди време Бонифаций Монфератски е бил ранен и е дошъл да се лекува. Той е бил ръководител на четвърти кръстоносен поход и управител на Солун. Бил е ранен някъде около Комотини и на път за Солун остава да се лекува тук. Мисля, че той е бил убит тук и е пратена главата му на Калоян. Втората легенда е за Света Неделя. Там при нашествие на турците при крепостта „Света Неделя“ излитат гарвани и турците виждат, че всъщност укреплението е празно. Смята се, че хората от крепостта са се превърнали в гарвани. Тук е била съхранена българщината, християнството се е съхранило доста по-сериозно, отколкото в другите региони в Родопите. Има една много интересна легенда за бог Митра. Има два или три има храма на бог Митра край Златоград. Легендата е, че този бог Митра бил забранен от император Константин в ІV в.сл.Хр. Тази религия е набрала скорост и набрала доста популярност, тък като тя защитавала онеправданите, легионерите, римските легионери, ранените. Този храм на бога Митра е много специфичен, тъй като е изсечен в скалата. Този Митрион, заедно с Аязмото, дават пълна информация за тази религия. Има доста други легенди, но основно легендата разбира се за Дельо войвода, за неговото бързоходие. Разказва се, че за една нощ е изминавал 160 км, че той е имал опашка, като белязан човек от Бога, че куршум може да го улови, само сребърен куршум  и т.н. Има една друга книга, която е за разбойничеството, в която по единствен по рода си начин  се разглежда разбойничеството в аспект на занаят по време на бедните години, когато е нямало прехрана за населението. Интересни легенди се носят за тези разбойници. Имаме доста легенди, свързани с Патриарх Евтимий. Имаме легенди, свързани с тракийската култура. Една книга издадохме – „Размисли за орфизма“. Орфей и орфизмът като религия, и като философия, възниква в Родопите и тук изчезва. В книгата доста добре е описано като легенда. Около Златоград има различни скални светилища, скални гробници, различни образувания, които са обожествени. Всичкото това нещо ние, разбира се, го подкрепяме с разкопки, които финансираме. Тази година ще организираме разкопки с два екипа – един екип на проф. Николай Овчаров, с който една църква ХІІ век ще разкопаваме. Тази година са предвидени и разкопки с доц. Здравко Димитров. Ще разкопаем интересен обект, който може да се каже, че е тракийски храм, върху който има римска сграда. Всичко това е интересно да се види.

Албена ИВАНОВА