Александър Чохаджиев, археолог: Двойно повече са средствата, отпуснати за разкопки на Селищната могила край село Петко Каравелово през тази година

Двойно повече са средствата, отпуснати за разкопки на Селищната могила край село Петко Каравелово през тази година. Проучванията в региона стартираха през далечната 2009 година, като до 2013 година финансирането се е осигурявало основно от бюджета на Регионалния исторически музей във Велико Търново. От тогава до днес средствата са от бюджета на Министерство на културата. Какво се предвижда да бъде направено през настоящата година, прочетете в интервю на Радио „Фокус“- Велико Търново с ръководителя на дейностите археологът Александър Чохаджиев.

 

Фокус: Г-н Чохаджиев, да започнем с една кратка ретроспекция на това какво бе извършено през миналата година в Праисторическата могила край село Петко Каравелово, където Вие сте ръководител на разкопките от 7 – 8 години?

Александър Чохаджиев: Точно, така. Там проучванията стартираха през 2009 година. Това е една Селищна могила, която е от времето на Ранния халколит, тоест от началото на 5-то хилядолетие Пр. Хр.  През миналата година проучвахме най-долният пласт, където има едно жилище от най-ранното ниво на могилата. То е с много добре запазени дървени конструкции от градежа. Интересно е, че е запазен и самият вход на жилището, с няколко дървени стъпала. Предвиждаме да проучим и северните граници на  части на три последователни жилища от Ранната каменно – медна епоха, от началото на 5-то хилядолетие. Това е основната ни задача за тази година. Освен това, през миналия сезон, успяхме да направим едно геофизично проучване на могилата и установихме, че около нея се наблюдават пет кръга от концентрични аномалии – вероятно някакви ровове и смятаме през тази година да проверим и част от тези резултати.

Фокус: Сумата отпусната за разкопки през настоящата година по – висока ли е?

Александър Чохаджиев: Да, през настоящата година е по-висока. Става въпрос за целева субсидия, която се отпуска от Министерство на културата за редовни археологически проучвания. На национално ниво финансираните обекти сигурно са около 70, но искам да кажа, че парите са увеличени, спрямо миналата година, като общ национален бюджет. Тоест, това се отнася за всички , а не само за конкретни проучвания.

Фокус: Кога се очаква да започнете реалните дейности, мисля, че парите все още не са осигурени?

Александър Чохаджиев: Да, все още не са дошли, дори мисля, че договорите още не са подписани, но планираме проучванията за септември и първата половина на октомври. По принцип винаги тогава копаем край Петко Каравелово, за да не влизаме в противоречие със земеделците, които обработват могилата.

Фокус: В терените около могилата има земя, която се обработва, така ли?

Александър Чохаджиев: Да, дори и самата могила се обработва. Тя има една много тъжна история , защото много дълги години се е обработвала много интензивно и горният слой е почти напълно разрушен. А през 70-те години на миналия век, през средата и се прави един огромен изкоп, в който има напоителна тръба, която е съществувала 30 години. За съжаление тогава никой не е сигнализирал Музея и много ценни експонати са унищожени.

Фокус: Вие казахте, че водите проучвания от 2009 година, насам. От тогава средствата все от държавата ли идват?

Александър Чохаджиев: Първите години, когато започнахме, до 2013 година, проучванията се финансираха от Регионалния исторически музей във  Велико Търново, като две години имаше участие и от Община Полски Тръмбеш. А от 2013 година се финансират от този бюджет на Министерството, който споменах.

Фокус: Вие обяснихте и, че през миналата година са правени геофизични изследвания, които да Ви насочат, къде да работите. Дали предвиждате такива и сега?

Александър Чохаджиев: За момента не мога да Ви кажа, защото не знам дали и колегите ще са свободни. Бих искал да разширим още обхватът, но на този етап първата ни задача е да проверим резултатите от миналогодишната геофизика. Тогава вече ще можем  да преценим до каква степен има смисъл да се разширява. Искаме да знаем на какво реално отговаря това, което се вижда на геомагнитната карта. Става въпрос за пространството извън могилата, защото ние знаем какво има в нея. Там има жилища и геофизиката не може да ни каже нищо повече. Интересуваме се от това, което не знаем, но извън могилата ситуацията е много сложна, защото тя и нейните околности са се намирали до самото течение на река Янтра. Днес то е изместено заради дигите, но в Древността селищната могила е била буквално до самата река. Могилата е едно изключение от всички праисторически селища в региона, защото те се намират близо до по-малки реки, а не до самата Янтра, защото тя е била много опасна. Очевидно това селище е осъществявало някакъв контрол по търговския маршрут на река Янтра. Но ни предстоят много проучвания, за да го докажем. През тази година, както и през миналата, благодарение на една канадка, която участва в работата, ще имаме възможност да взимаме много проби за проучвания, които ще се изпратят в университета в Квебек, в който тя е докторант. Те ще ни дадат, освен информация за датирането, така и за палеокартината в региона. В екипа ще има и едни френски член, така, че експедицията ни придобива международен характер.

Фокус: А ще има ли проучвания в селищната могила край Хотница през настоящата година?

Александър Чохаджиев: Да, започваме ги от утре, 3-т юли.

Фокус: Как се извършва финансирането на тези разкопки?

Александър Чохаджиев: То е малко по-сложно. От една страна средства идват от Великотърновския университет, от друга от Регионалния исторически музей. Понеже студентите са малко и издръжката им е малка, а за да се спази пропорцията, както е по разбирателство между Музея и университета, те също отпускат пари.

Фокус: Там какво предвиждате да правите и само студенти ли участват в тези разкопки?

Александър Чохаджиев: Да, това е първият стаж на студентите по археология от първи курс във ВТУ, но идват и доста други студенти – доброволци. В Хотница се интересуваме основно от дървените останки, защото  те са едни от най-добре запазените в нашия регион, имам в предвид тази част на Европа, в която се намира България. Там е запазена цялата част на дървения под на жилищата. Идеята е през тази година да завършим жилището, което проучваме вече от две години. То е с две помещения, едната му стена е много дебела. Другата ни задача е да изследваме самият край на могилата и укрепителната дървена стена, която е била разположена около самата могила и е служила за защита от външния свят.

Фокус: Колко ще продължат разкопките?

Александър Чохаджиев: 20 дни, ние почти винаги продължаваме по толкова, защото за това ни стигат средствата.

Луиза ТРАНЧЕВА