Алекс Алексиев: Няма полезен ход за Мадуро, той ще падне без военна интервенция

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Алекс Алексиев, председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

Водещ: Ускореното развитие на събитията през последните месеци във Венецуела доведоха до признаването от около 40 държави на опозиционера Хуан Гуайдо за временен президент и затегнаха примката около президента Николас Мадуро. То раздели на два лагера световните сили: САЩ, ЕС и повечето от големите икономики в Южна Америка веднага подкрепиха Гуайдо; Русия, Китай и някои от по-малките латиноамерикански държави остават все още в лагера или зад Мадуро. В помощ на временния президент Гуайдо е народната подкрепа и петролните санкции от САЩ. Николас Мадуро запазва решаващата подкрепа обаче на висшето военно ръководство, контрола върху институциите и подкрепата на руските и китайските си съюзници, които са направили огромни инвестиции в страната с най-големите петролни залежи в света. Сценарият за преговорите между правителство и опозиция на този етап изглежда все по-невъзможен. Временният президент призовава за американска военна интервенция, която да отстрани Николас Мадуро и с предсрочни парламентарни избори да сложи край на хуманитарната криза. Рухването на режима сякаш също остава в областта на теоретичните възможности заради интересите на висшето командване в петрола и мините, поради което армията е все още на страната на действащия президент. Какво ще се случи във и с Венецуела през следващите месеци – външна военна намеса или вътрешно окопаване на Мадуро в стил Кастро с изолация по кубински? Поканих за анализ Алекс Алексиев, председател на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания. Какви са възможните сценарии пред Венецуела?

Алекс Алексиев: Сценарии има, колкото искате. Ситуацията е доста мътна, както вие споменахте. Но едно нещо, което поне според мен е вярно, е, че времето на Мадуро е изтекло и няма да мине много дълго преди той да бъде отстранен по един или друг начин. В момента фактически той няма подкрепа, с изключение на Русия, най-вече, защото Китай има съвсем друго мнение. Китай например продължава да говори да има преговори във Венецуела, докато руснаците са тези, които практически са идеологически настроени. И поради това, и поради новите санкции на Щатите, които са от около две седмици, които фактически забраниха последния спасителен пояс на Мадуро – с други думи петролът, който продава в Щатите, той не може в момента да вземе парите, тъй като всички пари, които идват от компанията „Ситго“, която е в Америка, както знаете, се депозират в затворени вътре в САЩ сметки за Венецуела и Мадуро не може да ги използва. Даже в момента се говори за това и то упорито се говори, че на Гуайдо, на опозицията ще бъде разрешено от Щатите да използва тези пари за свои нужди. Другото, което е важно да се отбележи, за което също според мен значи, че подкрепата на Мадуро ще продължава да отслабва, това е, че Болтън, шефът на сигурността на Тръмп, обяви съвсем официално, че тези военни, които се откажат от подкрепа на Мадуро и минат на страната на Гуайдо, фактически ще бъдат освободени от санкции, което е много важно. Така че аз общо-взето, смятам че няма да мине много дълго време, преди Мадуро да бъде сменен.

Водещ: Т.е. вие към кой вариант сте по-склонен – външна военна интервенция или икономическа блокада?

Алекс Алексиев: Вижте, тя икономическата блокада съществува вече и то не от вчера и от днес. Но тя се засили особено с тези санкции, за които току-що споменах. Факт е, че Мадуро няма просто къде да ходи. Русия не може да го поддържа, защото Русия също няма пари. Тя вече е вложила около 17 милиарда долара във Венецуела. Няма полезен ход за Мадуро. Затова аз смятам, че той ще падне без военна интервенция.

Водещ: Какви са идеологическите, политическите и финансови залози на Русия във Венецуела?

Алекс Алексиев: Проблемът за Путин е, че се получава това, от което най-много го е страх: така наречените „цветни революции“. Още една революция, която сваля още един диктатор. Путин е диктатор и от това го е страх много. Така че възможно най-лошото за Путин е да загуби своя съюзник диктатор Мадуро по същия начин. И затова той се мъчи по всякакъв начин да го предотврати, но няма да успее. Защото просто той не е достатъчно силен. Какво ще стане? Има много варианти, за които надали ще имаме време да говорим, като например фактът, че Мадуро продаде 49,9% от главната фирма, която е венецуелска в Щатите, казва се „Ситго“, продаде я на „Роснефт“. Но дали това значи нещо, не е сигурно, тъй като според последните сведения, които идват от Вашингтон, почти сигурно е, че Щатите няма да позволят на Русия да влезе във владение на „Ситго“. Има и много други варианти. Но това, което е важно да се спомене, е че Мадуро няма полезен ход и той ще падне.

Водещ: Господин Алексиев,  през това време обаче държавата дали ще може да издържи? Венецуелската национална валута, боливарът, се е сринала. В момента е вече в ход хиперинфлация.

Алекс Алексиев: Абсолютно, да. Даже говори се, че до края на 2019 г. инфлацията ще се увеличи някъде с 1 милион процента, което приближава до тези темпове на инфлация във Ваймарската република, която доведе на власт Хитлер, както си спомняте. Икономиката на Венецуела е вече пропаднала. И то до такава степен, че средният венецуелец в момента гладува. 65% от населението е загубило по 11 килограма тегло само през миналата година. Представете си, за какво говорим тук. Това е, как да ви кажа, социализмът според мен винаги води до убиване на хората, които го практикуват. Това става в момента във Венецуела. И няма да продължи дълго, тъй като 80% от венецуелците са против режима на Мадуро. Знаете че всеки ден има демонстрации по улиците. Ако да кажем, властта се реши, властта на Мадуро се реши да убие Гуайдо или да направи нещо като това, само може да приближи края.

Водещ: Казусът Венецуела влезе и в българския политически живот. Защо? Президентът обвини правителството, че е преписало позицията. От правителството обвиниха президента в недалновидност, некоректност и смяна на политическата линия.

Алекс Алексиев: Президентът, според мен, е напълно погрешен в своите тълкувания тук. Когато цяла Европа, която в много други отношения е разделена, фактически беше останала само Италия, но в Италия също Лигата е на страната на Гуайдо -там се получават някакви дрязги, но цяла Европа е против Мадуро и в този момент България да се идентифицира с един социалистически диктатор е много жалко за България. И това не му дава в никакъв случай някакви авоари на Радев. Това е загубена позиция. И за съжаление не говори добре за България.

Водещ: Малко държави са по-далеч от България от Венецуела, както отбелязват колеги в медиите. Разстоянието между столиците на двете държави е

9 232 км. А изправиха в сблъсък освен правителство и президент, т.е. институциите, изправиха и политическите партии. БСП защитава Мадуро, ГЕРБ се обявява в защита на опозицията. Какво българско лице виждаме във венецуелското огледало?

Алекс Алексиев: Вижте, това което е явно, е, че БСП нищо не е научила, нищо не е забравила. Тя  продължава да бъде комунистическа партия. И това българският народ много добре трябва да го разбере, когато го извикат на урните да гласува отново. Тази партия не може да се реформира. Тя никога не е била българска. Тя винаги е била болшевишка партия. И крайно време е да се сложи край на нея в България.

Водещ: Защо продължават да ни разделят линии, които винаги противопоставят Русия на западния свят?

Алекс Алексиев: Защото, вижте, това е съвсем ясно. Интересите на социалистическата партия в България, тя е според мен комунистическа и продължава да е, не са интересите на българския народ. Те са интересите на техните руски господари. И затова, аз не смятам че това нещо, което наблюдаваме, тази поддръжка на един абсолютно безпомощен в момента диктатор, е нещо, което може да продължи. Но за съжаление показва до каква степен българските социалисти не са независими. Докато всички останали социалисти или голямото болшинство от тях в Европа поддържат опозицията във Венецуела. Така че тук също се получава раздвояване, където нашите социалисти се оказват по-големи католици от папата – до такава степен поддържат Путин и неговата политика, че се проявяват като антибългарски политици.

Водещ: Връх на ситуацията е, че опозиционерът Хуан Гуайдо е социалист.

Алекс Алексиев: Да, и то не само че е социалист. Тяхната партия е сходна на британските лейбъристи. Така че в никакъв случай не може да се говори, че това е някаква реакционна партия или дори партия на дясното.

Водещ: Господин Алексиев, защо при такива кризи е важно и България да заявява позициите си? Защото се чуха много гласове – за къде се е забързала страната ни, какво общо имаме с Венецуела?

Алекс Алексиев: Защото това е въпрос на принцип. Не може една демократична държава, която при това е член на ЕС и член на НАТО да не вземе позиция по един въпрос, по който всички наши съюзници са на друго мнение. Това за България е много лоша услуга.

Цоня Събчева