Алекс Алексиев: Трябва да се мисли, как може България да използва новото съотношение на силите в НАТО

Алекс Алексиев

Алекс Алексиев, председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Ще бъдат ли извадени руско-американски отношения от сегашното печално състояние, каквито очаквания изрази Сергей Лавров преди срещата си със своя колега Майк Помпео? Въпросът е към председателя на Центъра за балкански и черноморски изследвания Алекс Алексиев.

Г-н Алексиев, между Москва и Вашингтон съществуват проблеми, които изискват както незабавни мерки, така и изработване на дългосрочни системни решения, казано на езика на дипломатите. Въпросът е: постижими ли са и при какви условия?

Алекс Алексиев: Трудно може да има голямо подобрение, тъй като разликите между двете държави са във външните отношения и са много, много сериозни. Проблемът е, че в Америка, както знаете, в момента почти единственото съгласие, което има между двете големи партии – републиканци и демократи в Конгреса, е срещу Русия. С други думи, нито демократите, нито републиканците одобряват това, което Русия прави по отношение на Украйна, по отношение на много други неща. Да не говорим за това, че те тъкмо, съвсем преди малко завършиха т.нар. „изследвания на Мюлер“, на специалния следовател, които показаха, че не е имало сериозно сътрудничество между Тръмп и Русия, но въпреки това отношенията към Русия в американския Конгрес са възможно в най-плачевното си състояние, в което са били, поне през моите години, които са близо 35 години в САЩ. Така че аз не очаквам да има някакво подобрение, докато Русия не направи това, което американците я карат да направи – примерно, да спре своето отношение спрямо Украйна, както и редица други мерки, които е взела срещу Източна Европа, включително в областта на енергетиката, както и в това, че Русия продължава да бъде монополна сила по отношение на доставките на енергетика и т.н. С други думи, аз лично не бих очаквал голямо подобрение дордето няма доста голяма разлика в това, което прави Русия.

Водещ: Съществуват ли все пак сектори, в които може да се развие диалогът?

Алекс Алексиев: Безспорно, че има такива. Примерно в Сирия, в тези странични полета, където Русия и Америка се сблъскват, би могло да се постигне някакво разбиране, някакви по-резонни отношения, но по отношение на най-важните работи, аз просто не го виждам. А това е отношението спрямо Украйна и Източна Европа, както и в голяма част от това, което става в Европа.

Водещ: Като потвърждение на това, което казвате, е и новината, че двама американски сенатори – единият републиканец, другият демократ, са подготвили законопроект, предполагащ налагане на санкции срещу компании, участващи в изграждането на руските морски тръбопроводи, на първо място „Северен поток 2“. И тук въпросът е: съществува ли вероятност под действието на такъв бъдещ законопроект да попадне и продължението на наша територия на „Турски поток“?

Алекс Алексиев: Не само че съществува, а напълно реална е тази възможност, защото имайте предвид, че „Северен поток 2“ и „Турски поток“ са неразривно свързани като монополни руски проекти. Така че вероятността ако се спре „Северен поток“ да се спре „Турски поток“, е бих казал 100%. С други думи, това, което става в Европа в момента със „Северен поток“, с голяма вероятност ще стане и при нас с „Турски поток“. За какво говорим тук? Говорим, че в момента вече, както знаете, „Северен поток 2“ трябваше да се завърши до края на тази година и да се включи в действие в началото на 2020 година. Това абсолютно няма да стане – това вече и „Газпром“ го каза. Защо? По няколко причини: първо, датчаните, които определят трасето, изведнъж поискаха нови маршрути, да се промени трасето, да се мине там през един остров, който не беше предварително заплануван, което според някои се дължи на политически натиск от страна на Европа срещу „Северен поток“. Между другото, трябва да се знае много добре, че има голяма разлика между отношението на Германия, което е в полза на „Северен поток“, и отношението на Европейската комисия, както и Парламента, които са срещу този проект.  Другото, което е важно, е, че този, който по всяка вероятност ще стане шеф на Европейската комисия след изборите, които са след 2 седмици – Вебер…

Водещ: Манфред Вебер.

Алекс Алексиев: Вебер е казал на всеослушание, че той ще направи всичко възможно да спре „Северен поток“. Така че въобще не е сигурно, какво ще стане. Ако ме питате мен, аз бих казал, че „Северен поток“ няма да стане поне до 3 години, ако въобще стане.

Водещ: На какво разчита страната ни за „Турски поток“?

Алекс Алексиев: Страната ни не би било умно да разчита на „Турски поток“, а напротив, би било умно от наша страна да направим това, което отдавна трябваше да се направи – да намерим други доставчици на газ, а не само „Газпром“. Защото „Газпром“, да кажа без никакви заобикалки, ни изнудва, заради това, че те са единственият монополен доставчик. България е единствата страна в Европа, която няма друг доставчик на газ освен „Газпром“. Гърция има, Турция има, Румъния има, всички други имат, ние сме единствените. Защо? Защото може би по понятни причини хора, които задействат тези въпроси, печелят от това да няма друг доставчик. Това е истината за доставките на газ в България. Спомняте си, какво стана 2009 година, когато те ни спряха кранчето, така да се каже. Това не трябва да се допусне. Единственият начин да не се допусне това е да има допълнителни доставчици на газ.

Водещ: Но, г-н Алексиев, от правителството и министърът на енергетиката Теменужка Петкова твърдят, че тръбите, които ще се построят като продължение, всъщност ще бъдат български тръби на хъб „Балкан“, а всъщност от турска страна ще влиза газ, който може да бъде всякакъв.

Алекс Алексиев: Не, от турска страна не знам да има такива намерения. Говори се и за това, че България ще се свърже с тръбопровода, който идва от Гърция, а по-скоро от пристанище Ревитуса, което е долу, което е един терминал за втечнен газ, който наистина би могъл да направи това, ако има подобно решение от страна на правителството. Ние имахме конференция, на която бяхме ко-спонсор заедно с един американски институт, на която присъства и министър-председателят, и той фактически говори за това, че в България ще може да дойде и друг газ от друга, трета страна. Това би било много, много добре, ако стане. Но конкретните планове, според мен, единствените планове, които съществуват, е това нещо да стане чрез тръбопровод, който ни свързва с Гърция, и по този тръбопровод могат да се получат доставки от Ревитуса. Говори се също за тръбопровод от Александруполис, където гърците смятат да изградят един подвижен, плаващ терминал. Това е в по-далечно бъдеще. Но за Турция не знам да има подобни намерения. Между другото, трябва да спомена, че турците, които в много отношения поне според мен, са тръгнали по един много неправилен път – те под Ердоган са станали ислямисти и въобще като че ли вървят точно в обратния път, не към демокрацията, а обратно, но в това отношение те например отдавна са си направили сметката, че втечненият газ е бъдещето. По какво може да се съди за това, че през последната година, 2018 година техните доставки по нашия тръбопровод от Украйна са намалели с близо 62%. В същото време са построили нови два терминала, плаващи терминала има в Турция. Единият се казва „Челинджър“, другият се казва „Нептун“, и в момента се строят още 6 нови терминала, въпреки че турците вече имат 2 терминала – имат терминал в Текирдаг на Мраморно море и друг един в Алиага до Измир. Значи, те са си направили много добре сметката, че втечненият газ е бъдещето. Така че ние би трябвало да вземем пример от тях поне в това отношение.

Водещ: И понеже стана дума за Турция, как ще завърши спорът за покупката от Турция на руската оръжейна система С-400? Появи се информация, че Турция обмисля искането на САЩ да забави покупката.

Алекс Алексиев: Според мен, покупката на С-400 ще доведе до това, че Турция като че ли се самоизключва от НАТО. Защо казвам това? Защото ти не можеш да бъдеш член на НАТО и в същото време да вкарваш системи, които са абсолютно несъвместими с тези на НАТО. Говорим и за това, че Турция в момента е един от главните участници в строителството на самолета F-35, и тя смята, поне такова беше доскоро тяхното намерение, да купи около 100 самолета, в смисъл да модернизира своите Военновъздушни сили. В момента Америка им е казала на турците в прав текст, че те не могат да имат руски балистични системи за отбрана и американски самолети, и по всяка вероятност те ще бъдат изключени от строежа на F-35. Какво значи това за Турция – мога да ви кажа много лесно: в момента Турция е похарчила горе-долу 1.5 млрд. долара, за да участва в този проект. Ако беше останала в проекта, тя щеше да спечели според някои изследвания около 10 млрд. долара. Всичко това в момента няма да стане, ако тя си продължи с покупката на С-400.

Водещ: На какво се дължи упорството на турския президент да премине към руската оръжейна система и да пренебрегне своите партньори в НАТО?

Алекс Алексиев: Това се дължи на неговата цялостна философия, която е, поне според мен, една ислямистка философия. Между другото, една много голяма опасност за него в момента е това, че американците официално са обявили, че ще обявят „Мюсюлманското братство“ за терористична организация. А най-големият защитник на „Мюсюлманското братство“ в Европа въобще е Турция. В Турция има най-малко 5 хиляди според някои сведения видни членове на „Мюсюлманското братство“, които избягаха от Египет и влязоха в Турция, когато Египет ги изгони и ги обяви за нелегални. Така че това, симпатиите на Ердоган към ислямистите са много добре известни и няма нужда да ги споменаваме тук, но това е за него много голям минус, тъй като ако Америка наистина обяви „Мюсюлманското братство“ за терористична организация, какво ще прави Турция при положение, че тя разчита на Запада за икономика, инвестиции, визи и прочие, на мен не ми е много ясно.

Водещ: А какво ще произлезе от тези събития за България, като се знае, че на територията на Турция са 4 милиона бежанци и имигранти?

Алекс Алексиев: За България това може да се окаже до известна степен и положително. Защо? Защото ако това стане, с други думи, ако Турция и НАТО едва ли не станат противници, това значи, че ние като член на НАТО ставаме фронтова държава. Ако това се използва добре от правителството, заедно с това, че ние ще преговаряме за покупката на F-16, това може да донесе всякакви облаги на страната – говорим за производство под лиценз и т.н.

Водещ: Какво означава да бъдеш фронтова държава за НАТО?

Алекс Алексиев: Това означава, че ние ставаме много по-важни отколкото досега, в съвсем прав текст казано. А дали ще се възползваме от това – не е сигурно. Досега няма някакви доводи за това, но надявам се, че рано или късно това ще стане. Първо, според мен, България трябва да реши дали наистина иска да бъде член на НАТО или не. И ако реши, че това е бъдещето на България – бъдещето на България с НАТО и с Европейския съюз, тогава съвсем явно е, че съответните решения трябва да се вземат. На първо място, да се купят самолети, натовски самолети F-16, и на второ място, да се мисли за това как може България да използва това ново съотношение на силите в НАТО.

Водещ: А тя как може да го използва?

Алекс Алексиев: Според мен, би могло да се използва това за политически облаги, както и вероятно и за технически-бизнес облаги, както казах, производство на дадени части или прочие, на дадена част от въоръжението. А най-важното обаче е това, че ние, ако това стане, за което говорим тук, ние бихме могли просто да станем една много по-важна част от НАТО.

Цоня Събчева