Алекс Алексиев, ЦБЧИ: Китай заема мястото на отслабващата сила Русия и от него ще зависи заформянето на евентуална Студена война със Запада

След като САЩ, Франция и Великобритания нанесоха въздушни удари по цели на сирийския режим, следва въпросът какво да очакваме оттук нататък? Безвъзвратно изгубен ли е дипломатическият път на разплитане на ситуацията и ще става ли все по-трудна за предвиждане? В ситуация на нова Студена война ли се намира светът или той е в такава отдавна, като продължение на вече съществуващи и тлеещи конфликти? Тези и още въпроси коментираме с председателя на Центъра за балкански и черноморски изследвания Алекс Алексиев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Алексиев, логичният въпрос след ударите на коалицията сега е ще има ли продължение, продължение както от САЩ, така и ответна реакция от Русия?

Алекс Алексиев: Не, няма да има никакво продължение. Това беше еднократен удар, който просто свърши дотук.

Водещ: Събитията от ранните часове на съботния ден как обаче трябва да ги разглеждаме – по-скоро като опит за промяна на досегашната картина в Сирия, или по-скоро като действие, насочено директно срещу американския противник в лицето на Русия?

Алекс Алексиев: Това, което стана, е съвсем ясно. Това, което западните съюзници искат да постигнат, е да се прекрати използването на химическо оръжие от страна на Башар Асад. Дали е постигнато – не мога да ви кажа. Но това беше идеята.

Водещ: В каква позиция се намира Русия към този момент? Според британското правителство тя продължава да възпрепятства разследванията в Сирия. Това не усложнява ли допълнително и не нагнетява ли допълнително западните настроения спрямо нея?

Алекс Алексиев: Безспорно това е така. За съжаление, Русия се постави в едно абсолютно неизгодно положение за самата себе си, защото тя фактически се съюзява с човек, който използва химическо оръжие срещу собствения си народ. Това едва ли помага на Русия в какъвто и да било смисъл и колкото повече продължава това, толкова повече нейното положение става неизгодно. Да не забравяме, че още 2013 г. Русия обеща на САЩ и на международната общественост, че ще ликвидира всички химически оръжия на сирийския президент Башар Асад. Не само, че не го направи, но както виждате, поне според мен си затваря очите за това, което става. Това в никакъв случай не й помага, от гледна точка на международното й положение.

Водещ: Няколко месеца по-рано Русия определи именно Франция като един от ключовите партньори на Москва в Европа. Скорошните събития означават ли край на диалога между Москва и Стария континент?

Алекс Алексиев: Това трудно може да се предвиди, защото има и други интереси, които трябва да се вземат предвид. Знам, че Макрон сега отива в Русия. Но безспорен е фактът, че двете най-големи военни сили в Европа – това са Франция и Англия, участваха заедно със САЩ, солидаризираха се със САЩ, което фактически значи нещо. Какво значи е трудно да се каже в момента.

Водещ: Споменахте, това трябва да бъде разглеждано като еднократни действия, няма да има последващи такива. Не сме чули думата на Китай обаче по въпроса със Сирия. Може ли да последва реакция под различна форма от партньори на Москва в световен план?

Алекс Алексиев: Това, което става в момента, е съвсем отделен спор, и то сериозен спор между Китай и САЩ, от гледна точка на свободната търговия. Това поне е много по-сериозен спор и трудноразрешим спор, отколкото този със Сирия в момента, макар и да не изглежда така, защото говорим за един спор между две велики сили или потенциално велики сили, поне от гледна точка на Китай. Русия не е велика сила вече – това трябва да се разбере. Докато Китай наистина е. Според някои анализатори тя вече има по-голяма икономика, отколкото САЩ, и този спор за свободната търговия, който става в момента между тези две големи държави, е много важен за световната общественост и как ще свърши е непредсказуемо в момента. Но поне според мен това е по-важен конфликт, отколкото този, който наблюдаваме в Сирия.

Водещ: Действително геополитическата картина е променлива и сложна. Много анализатори изведоха идеята на преден план – че светът се намира в нова Студена война или на прага на такава. Действително къде всъщност се намира светът и как да възприемаме събитията, които ни се случват – като едно логично продължение на вече съществуващи, тлеещи отдавна конфликти?

Алекс Алексиев: Дали сме в нова Студена война, трудно е да се каже. Първо, силите, които са изправени една срещу друга, са съвсем различни от това, което беше в Студената война. Да не забравяме, че Русия тогава наистина беше една велика държава. В момента не само, че не е това, ами напротив – тя е една държава с отслабваща сила в света, докато Китай е този, който заема нейното място. Така че да говорим за нова Студена война е според мен малко пресилено. Това, разбира се, може да стане, в зависимост от изхода на конфликта между САЩ и Китай.

Водещ: Споменахте позицията на Русия – доста неизгодна в момента за нея. Но искам да насоча вниманието ви към САЩ. На фона на всичко случващо се, всичко коментиращо се, атаките между американския президент и бившия директор на ФБР г-н Коми продължават. Той определи Тръмп като неспособен да бъде искрен. Това разклаща ли се доверието в американския президент и позициите му като цяло пред света, след като подобни удари, ако можем така да ги наречем, идват към него и от лица от вътрешността на страната му?

Алекс Алексиев: Те са безспорно удари, но трябва да си зададе човек въпроса защо е така и на какво се дължи това. Според мен ударите на Коми специално срещу Тръмп се дължат на това, че той, между другото, се дискредитира като шеф на ФБР. Да не забравяме, че неговият пръв помощник, който работеше заедно с него, току-що беше доказано уличен в лъжи, и то многократни лъжи, от гледна точка на това, което е правил като бивш директор. Има много сведения, че Коми, самият той е лъгал. Така че това са вътрешнополитически игри, които надали имат някакво значение, от гледна точка на външнополитическата сила на САЩ. Да не говорим за това, че фактически не само Франция и Англия се солидаризираха със Щатите, но дори и Меркел каза съвсем открито, че тя застава зад тези западни сили. Да не говорим и за това, че това беше официалната позиция на НАТО. Шефът на НАТО съвсем открито каза, че той е напълно съгласен с тази позиция на съюзниците. Така че ако има нещо, което трябва да се спомене, това е, че позицията на западните държави в момента е солидарна що се отнася за Сирия и недиректно – за Русия.

Водещ: Все пак може ли да се намери един по-дипломатичен изход от тази ситуация? Създава ни се като че ли усещането, че са всички срещу Русия – един голям, общ масов враг.

Алекс Алексиев: Това е до голяма степен вина на самата Русия. Кой кара Русия да обещае, че ще гарантира това, че Ирак няма да употребява химическо оръжие срещу народа си още 2013 г. и каза след това, че тя е ликвидирала тези химически оръжия? Кой я кара в момента да застава зад един човек, който наистина е един изверг. Човек, който употребява химическо оръжие срещу собствения си народ, не може да се характеризира по друг начин. Така че Русия да попадне в компанията на хора като Башар Асад в никакъв случай не е печеливша позиция и рано или късно това ще се разбере. Ще се види, че тя е направила огромни, огромни грешки.

Водещ: Казахте, Европа се солидаризира. Да очакваме ли, че именно тази Европа ще има една водеща роля? Да очакваме ли пренареждане в геополитическия план – нещо, за което много анализатори предупреждават?

Алекс Алексиев: Аз не виждам как Европа може да има водеща дейност в това отношение, докато тя не стане и във военно отношение водеща. В момента тя просто не е това. Направете сметка за това, което става в света. Франция и Англия се солидаризираха със САЩ и участваха във военните удари срещу Башар Асад. Но за съжаление, Франция и Англия имат само може би 15% от военната мощ на САЩ, а Германия няма почти нищо. Така че докато Европа не стане една равностойна военна сила на САЩ, тя не може да има ръководна роля.

Водещ: Безспорно. Има ли обаче изгледи това да се случи?

Алекс Алексиев: Според мен не. Няма такива изгледи, защото Германия, която е логичната сила да доведе до една военна сила на НАТО, просто отказва да прави това, а пък напоследък, след всичките разноски, които тя има от гледна точка на мигрантите, тя няма и тази възможност. Така че аз просто не го виждам опции, което ще рече, поне по мое мнение, че конфликтът между САЩ и Германия по отношение на разноските за военно развитие ще продължат.

Водещ: Г-н Алексиев, за финал на нашия разговор – да очакваме ли едно успокоение в международен план, прекратяване на това мерене на сили?

Алекс Алексиев: Това, което наблюдаваме, е вече свършено, еднократен удар. Няма интерес нито от страна на САЩ, нито от страна на Русия да се задълбочава тази криза. Така че поне засега виждаме един край на това, но дали ситуацията ще се подобри, за това въобще не съм сигурен. Напротив, според мен в международно отношение кризата продължава и дори може да се задълбочи. Повтарям пак, че най-важното в момента, макар и да не изглежда така, не е Русия, а конфликтът между САЩ и Китай, от гледна точка на свободната търговия.

Виктория МЕСРОБОВИЧ