Алла Байрамова: 55 000 експоната притежава Държавният музей на музикалната култура на Азербайджан

Алла Байрамова, директор на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Под патронажа на Министерството на културата и туризма на Азербайджан и Министерството на културата на България, в партньорство с Българската културна фондация „199“, Посолството на страната организира у нас конференция „Музеите на Азербайджан“. След нея гост в студиото е Алла Байрамова, директор на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан. Госпожо Байрямова, бихте ли се представили?

Алла Байрамова: Аз съм директор на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан. Имам диплома, завършила съм Държавната консерватория „Юзеир Гаджибайли“ в Баку. В момента това е най-висшата държавна консерватория за музика. Имам докторска степен по музикология. Работя от много години в Държавния музей на азербайджанска музикална култура. Започнах работа там след завършването си. Директор съм на този музей вече 29 години. Също така членувам в Борда на Международната асоциация на музеи за музика и музикални инструменти. Съкращението е СимСим. Също така съм член на борда на Международния комитет на музеите в областта на литературата и композирането – АСЛСМ. Тези два комитета всъщност са под егидата на Международния съвет на музеите. Също така от дълги години се занимавам с преподаване. Доцент съм в Западния университет в Баку.

Водещ: Госпожо Байрамова, с какво е свързано създаването на Азербайджанския държавен музей на музикалната култура? Разкажете повече за неговата история, за неговия път.

Алла Байрамова:  С удоволствие ще ви кажа. Нашият музей беше създаден с правителствено решение през 1967 година. Тази година се чества неговата 50-а годишнина. От 1967 година насам музеят започва да събира най-различни предмети, експонати, свързани с музиката на Азербайджан. Говорим за традиционни музикални инструменти на страната. Но също така имаме много богат архив от различни, свързани с музиката, предмети и записи. Това са монографиии, звукозаписи, различни предмети, свързани с музиката. Общият брой на нашите експонати е над 55 000. От създаването си музеят има дълга история и създава различни свои клонове. Имаме към момента 4 клона на музея. Първият е посветен на музиканти и композитори. Вторият е свързан с наш много известен композитор и пианист. Третият е постоянна изложба на традиционни музикални инструменти. А четвъртият е съвсем нов клон, който още не е отворен. Четвъртият всъщност е свързан с един наш много забележителен, изтъкнат композитор – Гара Гараев, чиято 100-годишнина ще празнуваме скоро. Също така от 1996 година насам в нашия музей работи група, която се нарича Ансамбъл за старинни музикални инструменти. Тези музикални инструменти са били много разпространени във всички мюсюлмански държави в Близкия Изток през  средните векове, но с течение на времето са забравени и изчезват. Но те могат да бъдат отново съживени, да им се вдъхне живот, благодарение на усилията на един служител на музея – проф. Киримов. Той успя да събере данни, информация и подробни описания за всички тези старинни  инструменти и успя да ги пресъздаде, да ги възстанови. По този начин имаме 11 такива инструмента. Първоначално този ансамбъл, който беше основан от професора, беше група на ентусиасти, но по-късно, когато нашият ръководител Гайдар Алиев чува ансамбъла, решава да им даде статут на държавна група. И в момента това е ансамбълът на Държавния музей.

Водещ: Госпожо Байрамова, какво прави вашият музей, за да популяризира азербайджанската музика?

Алла Байрамова: Опитваме се да издирваме свидетели на азербайджанската музика. Обръщаме се към тях. Правим го в Азербайджан и в Русия – в Москва, в Санкт Петербург. Събираме и свидетелски материали. Успяхме да намерим най-различни ценни документи, ръкописи, музикални записи. Например при едно изследване успяхме да намерим звукозапис от т.нар. Пушкински дом. Това са записи на различни песни и други от 1920 година. Също успяхме да намерим ръкописи и аудиозаписи на Гара Гараев, които са правени специално за драматичните театри на Ленинград и Москва, и които до този момент не са били чувани. Наскоро попаднахме и на 6 романса от същия автор – Гара Гараев, които са били съхранени в руския държавен библиотечен и музикален архив. Тези 6 романса бяха чути за пръв път едва миналата седмица, когато започнахме честванията на 50-годишнината на музея.

Водещ: А какви са вашите бъдещи планове?

Алла Байрамова: Имаме много планове. Концентрирани сме върху отварянето на нови изложбени зали. Сегашните помещения ни бяха дадени преди година и половина и постепенно, стъпка по стъпка, отваряме нови изложбени помещения, до този момент сме отворили 7 такива, както и клонът, посветен на Гара Гараев.

Водещ: За първи път ли сте в България?

Алла Байрамова: Не, за втори път.

Водещ: Как намирате страната ни?

Алла Байрамова: Преди много години съм идвала в България като турист и много ми харесаха местата, които посетих – София, Пловдив, Габрово, Албена, бях на вашите черноморски плажове. Имам прекрасни спомени. И сега много се радвам на възможността да се видя с колеги от музеите, да науча повече за българските музеи и се надявам, че имаме възможности за сътрудничество в бъдеще. Вече имаме покана да присъстваме на фестивала в Русе – нашият музикален ансамбъл, през март месец догодина. И се надявам да успеем да участваме.

Цоня Събчева