Ангел Благов, Съюз на българските пчелари: Работата с пчелите е много тежка и все по-малко хора се занимават с отглеждането им

Пчелари от Пазарджишко се оплакват от измиране на пчелите вследствие на пролетните пръскания на земеделските култури. Радио „Фокус” – Пазарджик разговаря по темата с Ангел Благов, председател на регионалната структура на Съюза на българските пчелари в Пазарджик.

 

Фокус: Господин Благов, има ли случаи на измиране на пчелни семейства в региона?

Ангел Благов: В Пазарджишко няма случаи на измиране на цели пчелни семейства, но зачестяват случаите на отровени пчелни семейства. Сега се пръска много, най-вече с пестициди, и вероятно това води до загиването на пчелни семейства. Те са длъжни да ни уведомяват и няма право да се пръска извън определеното време от изгрев слънце до 10.00 часа. Особено пък с летателна техника, режимът е разрешителен, а не уведомителен. Има някои хора, които не спазват тези неща, пръскат и пчелите се натравят. Възможно е част от пчелните семейства да са отровени и заради пръскането срещу комари и кърлежи, особено в района на реките Марица и Тополница.

Фокус: Изминалата зима беше доста тежка. Отрази ли се това на пчелните семейства в областта?

Ангел Благов: Изминалата зима се отрази много сериозно на пчелите в Пазарджишко.През зимните месеци имаше доста жертви, особено във високия район на Родопите. Имаше, например във Велинград, пчеларите се оплакаха, че 80 дни пчелите не са облетяли, не са излизали от кошерите. Ако не излизат толкова дълго време заради ниски температури и неподходящи условия, пчелите се запушват и умират. Колегите не можеха да стигнат до пчелините заради големия сняг. В по-ниския район беше така около 35 дни, докато имаше сняг. Но тук пчелите успяха да се съхранят. Във високите части обаче жертвите са до 50-60% от пчелните кошери.

Фокус: Когато има повече влага и дъждове, както беше през месец май, а и сега има такива дни, отразява ли се това на живота на пчелните семейства или няма проблем?

Ангел Благов: За тях е лошо, когато има няколко поредни дни с продължително лошо време. Когато вали дъжд, има вятър и е студено, пчелите не могат да работят. Тогава им намалява храната и спира развитието, което е лошо за тях. Обратното също е лошо – когато стане горещо и всичко изсъхне. Засега пчелите имат запаси, но трябва да се подготвят за зимата, а при много горещо време това е трудно.

Фокус: Намаляват ли колегите ви пчелари в Пазарджишко и какви са вашите наблюдения?

Ангел Благов: Да, има колеги, които се отказаха да гледат пчели и това особено важи за възрастните пчелари. Други пък намаляват пчелните семейства или ги продават, защото няма кой да поеме отглеждането от тях. Работата с пчелите е много тежка и специфична. Сега вече е и топло и не е приятно да се работи с кошерите. Това плаши младите хора и те не искат да се занимават с отглеждане на пчели.

Фокус: В същата връзка има ли опити за увеличаване на цената на меда напоследък?

Ангел Благов: Някои от пчеларите се опитаха да вдигнат цената, но хората нямат възможност да купуват по-скъп мед. Напоследък много се рекламират пчелните продукти и клиентите се интересуват не само от пчелен мед, търси се прашец, клей, прополис. Има доста информация и хората търсят и купуват.

Фокус: Тъй като ваши колеги и в момента предлагат кристализиран мед. Възможно ли е през лятото да е такъв или е от миналата година?

Ангел Благов: Такъв мед е или от миналата година или от тази година, от рапица. От рапицата кристализира много бързо, може би за 3-4 дни, най-много седмица. Той е по-светъл, почти бял. Другият, който е тъмен и е кристализирал, е от миналата година.

Фокус: Преди дни отново се коментираше подпомагането на пчеларите. Има ли през последната година някаква промяна?

Ангел Благов: Не, всичко си е постарому. Подпомагат се само пчеларите, които са регистрирани като земеделски производители. Условието, за да получават средства, е да имат над 100 кошера. В област Пазарджик такива почти няма, повече са в Северна България. Там условията са по-благоприятни и се добива повече мед. Нашият в Южна България обаче е по-качествен. Там събират освен покрай Дунав, където е по-влажно, повече от рапица и слънчоглед. При нас има голяма разнообразие – много билки, много овощни видове, доста акация, някъде има и много липи.

Теодора ДИМИТРОВА