Ангел Вълчев: Земляческата среща на родените и потомците от село  Старчища ще премине под надслов „Роден край в сърцето ми остана“

Ангел Вълчев, член на Инициативния комитет, който организира земляческата среща на родените и потомците от село Старчища, в интервю за Радио „Фокус“ Пирин

 

Фокус: Г-н Вълчев, ще се проведе земляческа среща на родените и потомците от село Старчища. Разкажете ни повече за нея.

Ангел Вълчев: Инициативният комитет в Старчища, град Гоце Делчев, със съдействието на общинските ръководства на Гоце Делчев и Хаджидимово, организират тази земляческа среща. Тя ще премине по утвърдения вече ред. Най-напред ще бъдат изпълнени църковните ритуали – панихида за починалите, молебен за здраве за живите, оставане и раздаване на пшеница и курбан на присъстващите. Деловата част ще започне с приветствие от името на ръководството на Инициативния комитет. Културно-масовите прояви включват индивидуални изпълнения на стихотворения и песни, както и участие на самодейни състави от града и района. За веселото настроение ще се грижи Дуо „Воденови“. Тази среща е трета поред през последните 4 години, но ще се различава значително от предходните. Причината е, че участниците в нея ще бъдат с много повече познания за живота и борбите на дедите ни, благодарение на издадената от Инициативния комитет преди 1 година книга за Старчища. Днес въз основа на много исторически документи те знаят повече за известните родове и личности от село, за случки и събития, за които досега не са знаели нищо или са имали съвсем повърхностна информация.

А ние, потомците на старчищани, има с какво да се гордеем днес, защото селото е било не само най-голямото от всички 123 села в Неврокопска каза, но и защото в най-тежките периоди на жесток турски и гръцки гнет, то е било една от крепостите на българщината в Неврокопско. Когато след освободителната война от 1876-1878 година турската власт и гръцкото духовенство предприемат жестоко преследване на българите в Македония, когато са били прогонвани учители, свещеници и първенци от селата, когато са били затваряни български общини, църкви и училища, и по-слабите духом били принудени да признаят за свой духовен водач Цариградската патриаршия, само българите от Старчища и Гайтаниново, от всичките 123 села на казата, не отстъпили, не признали гръцката патриаршия и продължили да водят службата в църквата на старославянски език.

Непосредствено след войната и въоръжената съпротива от решенията на Берлинския конгрес, учебното дело в Неврокопска каза е напълно разстроено. До 1881 година в цялата каза е имало само 4 български училища в селата Старчища, Белотинци, Гайтаниново и Либяхово. Трима старчищани още по време на турското владичество завършват образованието си в Швейцария, след което се завръщат в родния си край и се включват активно в борбата за национално освобождение. И тримата са работили като учители в български училища. Тодор Паскалев участва активно в дейността на Скопския, а по-късно и на Серския революционен окръг. През 1912 година е депутат в Османския парламент. Стоян Филипов и Димитър Гощанов стават войводи на чети и участват в сражения с турците, в едно от които загива Гощанов. Стоян Каравеликов, известен повече като Стоян войвода, е един от първите хайдути от казата още преди освободителната война. Войвода на чета, той участва активно в Кресненско-Разложкото въстание. Определен е за главен войвода и като такъв командва 400 души въстаници, макар че е само на 30 години. За няколко дни те освобождават 43 български села. В сраженията са се включили с чети само 3 села от Неврокопска каза – Старчища, Калапот и Белотинци, като старчищани отново са на първо място – участват в 3 чети – тази на Стоян Войвода, на Тодор Паласкара и на Анастас Жостов. Това е духът на нашите деди, който ние успяхме до известна степен да съхраним чрез издаването на книгата за Старчища и този дух искаме да предадем и на нашите деца и внуци и по-нататък на идващите поколения. Такова е и посланието на срещата, която ще премине под надслов „Роден край в сърцето ми остана“. Нека потомците на дедите ни, независимо дали са в България или в чужда страна, да знаят, помнят и отстояват своя родов корен, да следват завета ма българите от Старчища, който и днес звучи актуално: „Българин съм, тъй го казвам пред когото и да щеш. Име родно не отказвам за сега и занапреш. Български аз говоря откакто съм се родил, друг език и да мърморя по-късно съм го учил“. Приятели, заповядайте на срещата! Не изпускайте възможността да се насладите на красивата природа и да прекарате няколко часа в компанията на Ваши близки и приятели.

Фокус: Има ли българи, които в момента живеят в село Старчища и се включват в срещата?

Ангел Вълчев: Няма такива. Сега селото наброява 800 души, но през 1891 година е било с население 2 250 души, като сред тях българите са били 1 700 души, останалите са били турци и власи, и не е имало нито един грък.

Фокус: Всъщност казахте, че сега ще бъде третата такава среща за последните 4 години. Колко души се включват обикновено в тази среща?

Ангел Вълчев: Най-масова беше първата среща, която проведохме на 22 юни 2014 година. Тогава присъстваха повече от 250 души, а на следващата присъстваха около 200 души. Идват хора от София, Пловдив, Бургас, интересуват се дали някъде сме намерили в историческите документи да се говори за техни близки и роднини, и просто има много голям интерес. А сега, след излизането на книгата предполагам, че този интерес ще бъде още по-голям.

Натали СТЕФАНОВА