Ангел Джонев, историк в РИМ – Кюстендил: Голяма е ролята на Димитър Пешев в спасяването на българските евреи

 

Главен асистент д-р Ангел Джонев, историк в Регионален исторически музей – Кюстендил, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

Фокус: Господин Джонев, отбелязваме 74 години от спасяването на българските евреи, принос за което има и почетният гражданин на Кюстендил Димитър Пешев, какво трябва да знаят днешните кюстендилци за своя съгражданин?

Ангел Джонев: Димитър Пешев е виден кюстендилски гражданин, роден през 1894 година в Кюстендил. Тук учи, завършва първоначалното си образование, по-късно участва във войните за обединение на българския народ, за да го видим студент по право, завършил Софийски университет и по-сетне практикуващ адвокат, съдия и прокурор.

Фокус: Кога се променя животът на Димитър Пешев и кога той излиза от тази линия?

Ангел Джонев: Животът на Пешев се променя след 1934 година когато той се захваща с политическа дейност. В първия кабинет на Георги Кьосеиванов, 1935 г. – 1936 година, е министър на правосъдието. Заниманията му с политика продължават, той е бил депутат и подпредседател в 24-то Обикновено Народно събрание, както и в последващото 25-то Народно събрание, което съществува в първата половина на 40-те години на 20 век. Това Народно събрание е известно с приемането на антиеврейското законодателство, а Димитър Пешев участва в процеса по спасяването на българските евреи. Забележителното е това, че той ръководи Народното събрание и е част от парламентарното мнозинство, но се противопоставя на официалната политика за ограничаване на правата на евреите в България, а именно извеждането им от суверенните предели на Царството.

Фокус: Кога се случват тези събития и каква е реакцията на Димитър Пешев тогава?

Ангел Джонев: Събитията се случват през февруари – март 1943 година. Тогава е подписано едно споразумение за първоначалното изселване на 20 хил. евреи от новите предели на България, а тай като такава цифра няма – хората са по-малко, се налага допълването от старите предели на България. Когато започва отпорът на тези хора, се противопоставят редица институции и личности, а водеща роля има подпредседателят на Народното събрание – Димитър Пешев. Той оглавява една делегация от кюстендилски граждани, а именно Суичмезов, Момчилов, Куртев и Михалев. Това е една своеобразна петица от Кюстендил, която действа в началото на март 1943 година, така известната Деветомартенска акция за спасяването на българските евреи, но водеща роля има подпредседателя на Народното събрание – Пешев, който заедно с някои свои други колеги успява да въздейства върху министъра на вътрешните работи. Тогава обществеността е настроена твърде зле към тези мероприятия, особено показателен и случаят с кюстендилската делегация. В този момент министърът на вътрешните работи отменя издадената заповед за депортация на евреите от довоенните предели на България. Така първите действия по извеждането и съответно противопоставянето на обществеността в България на тези антиеврейски действия довеждат до един положителен резултат за българските евреи, а именно отлагане на тяхното извеждане.

Фокус: Какви са следващите действия в тази акция?

Ангел Джонев: Може би точно тогава се ражда идеята да бъде направена една петиция, едно писмо което да бъде представено на премиера на България – професор Богдан Филов. Димитър Пешев замисля тази последваща акция и на 17 март 1943 година депозира писмо до премиера, подписано от 43 народни представители, основната част от които са от управляващото мнозинство. Това плаши премиера и неговите министри, веднага са взети крути мерки, защото е бунт в самото мнозинство. Тук самият Пешев по-късно ще спомене, че той не се е опитал да сваля правителството, а напротив – да демонстрира пред правителството несъгласието български граждани да бъдат извеждани извън суверенните предели на държавата и да станат евентуално жертви на последващи репресии. Тази му акция също води до голям резонанс в управляващите среди и веднага получава съответните действия от тяхна страна. Пешев е снет от поста подпредседател на Народното събрание и политическата му кариера е сериозно увредена.

Фокус: Какво се случва с него след това?

Ангел Джонев: Димитър Пешев остава последователен защитник на българските евреи и в последващите си действия, като обикновен депутат, той се изказва в тяхна полза. Използва и един удобен момент за да прочете и въпросното писмо до министър-председателя, няколко месеца по-късно. Показателни са действията на управляващите, не е никак лесно да се действа срещу властовата машина, но Пешев е изключително далновиден и успява по един категоричен начин да демонстрира както неговата, така и волята на една група от народните представители.

Фокус: Какви са последствията от всичко това, до къде се стига?

Ангел Джонев: Стига се много дълбоко. За съжаление в българската история с такива достойни дела по-късно се окичват незаслужени личности. Не един и два са примерите в нашето минало. Както се казва – от революциите се възползват случайните минувачи. След отстраняването на Димитър Пешев от мястото на подпредседател в Народното събрание, той е поставен под зоркото око на царската държавна сигурност. Други репресии тогава не са наложени върху него тогава, но отечественофронтовската власт, завзела държавата, е още по-безпощадна. Не само, че си прикача на ревера защитата и спасяването на българските евреи, но Димитър Пешев е арестуван, лежи в затвора без повдигнато обвинение, а по-късно му е предявено такова от Народния съд. Съден е и е осъден на 15 години строг тъмничен затвор. Част от хората, които са подписали неговото писмо, с което се демонстрира несъгласието с антиеврейската политика и до голяма степен води до спасяването на българските евреи, а именно 43 души, 20 от тях са осъдени и разстреляни от същия този съд. Към Пешев е походено по-снизходително, той лежи повече от година и половина в затвора, но след това е обезправен, няма граждански права, няма къща и той попада в категорията на така наречените „бивши хора”.

Фокус: Кога идва признанието за неговото дело?

Ангел Джонев: Първоначално той получава и приживе признание от държавата Израел, която малко преди неговата смърт, през 1973 година го удостоява с най-голямата си почит която има – праведник на народите. След демократичните промени, когато се установи по-голямата част от историческата истина, безпристрастно и по документи, на Димитър Пешев беше оказана онази подобаваща чест, която той е заслужавал и приживе. Той беше провъзгласен за почетен гражданин на Кюстендил, беше му връчен най-високият държавен орден в Република България – „Стара планина”, негов бюст стои сред бащите основатели на Европа в Страсбург. Получава и редица други награди. За негов Кюстендил също не е направено никак малко. Тук има къща-музей „Димитър Пешев”, в която е развита експозицията за спасяване на българските евреи, има улица и площад на неговото име, има паметник, а на няколко места в града е изписано неговото име на паметни знаци. Паметта е на едно сериозно ниво, която също сериозно е развита и в столицата София.

Венцеслав ИЛЧЕВ