Ангел Джонев, историк: Датата на Ньойския договор, 27 ноември 1919 година, е датата на българската национална травма

снимка: pixabay.com

Историкът към Регионален исторически музей – Кюстендил гл. асистент д-р Ангел Джонев, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

Фокус: Господин Джонев, навършват се 98 години от подписването на Ньойския мирен договор, какво не трябва да се забравя за него от дистанцията на тези години?

Ангел Джонев: Датата на Ньойския договор 27 ноември 1919 година е датата на българската национална травма. Има много договори през последното издание на българската държавност. Значителна част от тях са с териториални аспекти, но техните дати са позабравени от широката общественост. Не така стои въпросът с Ньойския договор. Докато Трети март, денят на нашето Освобождение, винаги се възприема позитивно и с една позитивна енергия се посреща, то при Ньойския договор на 27 ноември обикновено българската общественост протестира. Може да се каже, че тези два договора са антиподи, но и Ньоският договор е повод за един размисъл – какво доведе България до това положение и до тази загуба от Първата световна война.

Фокус: Какъв е изводът?

Ангел Джонев: Единият от изводите е, че общият национален идеал е съкрушен. На 27 ноември 1919 година България се прощава с идеята за национално обединение, за създаване на една единна държавна общност, в чертите на която да се обединят всички българи на Балканите.

Фокус: Какво откъсва като територии, като хора, като градове и села този договор и как населението е приело всичко това?

Ангел Джонев: Населението приема с негативизъм подписаният договор и с право го нарича диктат. Границата, която е сложена е наречена черната граница. Договорът откъсва от българската държава района на Струмишко, Босилеградско, части от Трънско, Царибродско, Видинско и Кулско и Западна Тракия, беломорският излаз на България. Това са все територии с компактно българско население, които по един категоричен начин са предадени на победителите на Балканите, а именно новосъздадената Сърбо – хърватско – словенска държава, която под това име никога не е съществувала и винаги създава повод за коментари доколко Ньойският договор е легитимен, а Западна Тракия пък е прехвърлена във властта на съглашенците, които на следващата година – 1920 г., я предават на Гърция. Равносметката не е никак благоприятна за България. Завинаги са изгубени чисто български земи с компактно българско население. Част от това население не може да преживее съдбата си и напуска родните си домове, поемайки по злощастния път на бежанците. България приютява стотици хиляди бежанци след Първата световна война.

Фокус: В годините от 1919 до сега какво се случва с населението, конкретно в така наречените Западни покрайнини, какво се случва с населението в тези години, решило да остане там?

Ангел Джонев: Беломорието е на практика обезбългарено, до голяма степен българите християни са принудени да напуснат домовете си и като бежанци немили – недраги  да се скитат, за да получат убежище в България. Струмишко е придаднео към Кралството на сърбите, хърватите и словенците, а от довоенните предели на България от старите български земи, както тогава се е казвало, са откъснати Западните покрайнини. Босилеградско, Царибродско, части от Трънско, Видинско и Кулско с едно население от около 80 -100 хиляди души българи, които по настоящем са се стопили на по – малко от 20 000 души. Върху тях се извършва асимилационна политика, отнети са редица възможности, които българската държава дотогава е оказвала на това население. Въведено е сръбското училище, сръбският език, сръбската православна църква поема духовните потребности на населението, въобще в този духовен план, то е поставено в едно неравноправно положение. Стопански нещата не стоят по – добре. Това довежда до материален недоимък, до много занижен жизнен стандарт. Босилеградска община в момента е най – бедната в границите на Република Сърбия с постоянно намаляване на населението, на българското. Множество проблеми от стопански характер, безработицата е изключително висока. Наскоро един български инвеститор беше принуден да напусне Босилеград, който даваше хляб на стотина семейства. Да не говорим за перманетните проблеми с изучаването на български език в училището. Все още, в продължение вече на десетилетия, не могат да бъдат преведени и отпечатани учебниците по редица смешни поводи. Картината не е никак благоприятна за българите от Западните български покрайнини и българската държава трябва да се прояви като майка и да настоява в спешен порядък, не само да се приемат декларации, но и да се изпълняват. Да се запази българската общност и да се гарантират така демократично казано утвърдените права, според законите на държавата, която ги е взела чрез Ньойския договор и неспазваща техните изконни права.

Венцеслав ИЛЧЕВ