Ангел Джонев, историк към Регионален исторически музей – Кюстендил: За личностите като Иван Момчилов трябва да се говори и по-често да се припомня на обществеността

Историкът към Регионален исторически музей – Кюстендил Ангел Джонев, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Господин Джонев, в читалище „Братство” се организира възпоменателна вечер, посветена на 130-годишнината от рождението на Иван Момчилов, какво трябва да знаем за неговата личност?

Ангел Джонев: Да, това е точно така, Иван Момчилов е видна личност, която е малко позабравена през последните десетилетия. Затова Македонският научен институт, научно – информационната му група в Кюстендил, и читалище „Братство”, на което Иван Момчилов няколко години е председател, решиха да организират една възпоменателна вечер във връзка със 130 години от рождението му. Момчилов е роден на 2 януари 1888 година в съседното на Кюстендил село Соволяно в семейството на овощари, учи в селото, след това в кюстендилското педагогическо училище, завършва право в Софийски университет. Участва във войните за национално обединение като войник, а по – късно и като офицер, за да го видим и след края на Първата световна война като един от видните адвокати в Кюстендил.

Фокус: Казахте, че е бил председател на читалище „Братство”, с какво друго се откроява той?

Ангел Джонев: Той е виден деятел на тази културна институция в града, също е дългогодишен член на адвокатския съвет и председател в периода 1934 -1935 и 1937 – 1938 година. През 1938 година се кандидатира и е избран за депутат в 24 – тото обикновено Народно събрание, което има кратък живот. Там той работи в сферата на своята професия, член е на тази комисия, свързана с юридическите въпроси. Иван Момчилов е виден общественик и участник в освободителното движение на македонските българи в Кюстендил след Първата световна война в местното благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий” и когато македонската организация е в разрив с правителството на БЗНС, на Българския земеделски народен съюз на Александър Стамболийски, за кратко Иван Момчилов, заедно с други изтъкнати деятели на освободителното движение като Владимир Куртев и някои други, е интерниран в сливенския затвор. Това е 1923 година и след деветоюнския преврат е освободен. В наличност в исторически музей Кюстендил има запазена фотография от тяхното посрещане на площад „Св. св. Кирил и Методий”, днес площад „Велбъжд” в Кюстендил, който е препълнен с хора и въпросните интернирани лица, сред които и адвокат Иван Момчилов, са вдигнати на ръце. Това показва и отношението на хората към тези деятели. Тази му дейност не се изчерпва само с този период. До края е свързан с тази освободителна организация. Най – важната част, която бих споделил, е обстоятелството, че през 1943 година Иван Момчилов се включва в делегацията за спасяването на българските евреи и именно заради това е провъзгласен десетилетия по – късно за праведник на народите.

Фокус: Каква е обаче завръзката?

Ангел Джонев: Когато през март 1943 година става ясно, че ще бъдат депортирани евреите от Кюстендил, като част от планираните евреи от старите предели на Царство България, Иван Момчилов е от малкото кюстендилци, те са само петима, които образуват една своеобразна делегация за противопоставяне на намеренията на държавата да позволи депортацията на евреите от пределите на Царство България. Това са Асен Суичмезов, Владимир Куртев, Петър Михалев, Димитър Пешев и Иван Момчилов. Има организация в Кюстендил да се организира много по – голяма група, но явно властта е на своето място и успява да осуети създаването на една по – голяма делегация и само тези хора съдействат на 9 март 1943 година, да се спре планираната депортация на кюстендилските, респективно на евреите от  довоенните предели на Царство България. Със своята дейност, именно с една интервенция в парламента, първоначално при подпредседателя Димитър Пешев, както в самия български парламент и търсейки услугите на командващия на действащата армия през Първата световна война генерал Никола Жеков, който му е и кум, той се стреми да възпре държавната машина. Тази делегация успява да издейства отмяната на планираната депортация. Един от факторите, които въздействат за отмяната на планираната депортация, подготвените вагони за извозването на българските евреи остават празни и когато се завръща в Кюстендил, заедно със своите съмишленици, които имат имоти в Кюстендил, те не са посрещнати с някакви овации, а напротив – още същата вечер прозорците на техните къщи са изпочупени, включително и на къщата на Иван Момчилов. По фасадите са писани съответни лозунги. Поставени са звездите на Давид, въобще семействата им са поставени в много тежки условия.

Фокус: До кога продължава това?

Ангел Джонев: Тогава полицията не взема кой знае какви мерки, за да възпре тези показни акции на редица организации които имат антиеврейски проявления по това време. Адвокат Момчилов, заедно със семейството си успява да надживее този труден период в техния живот, за да попадне в един не по – лек период след деветосептемврийския преврат. През 1948 година му е отнета възможността да упражнява своята адвокатска практика, а по-късно е отчужден и един от етажите на собствената му къща. Поставен е в много тежки условия, последните си дни да живее при синовете си в столицата, където умира на Коледа през 1966 година. Доста огорчен от тогавашната власт. В крайна сметка знаем, че в историята всеки полага полагащото му се място, в повечето случаи. Така е и с Иван Момчилов. През 1991 година е провъзгласен от института за холокоста за праведник на народите. През 1997 година е награден с най – висшето държавно отличие Орден „Стара планина” – първа степен, също е почетен гражданин на Кюстендил. Може да кажем, че е част от неговата история е част от експозицията на къщата музей „Димитър Пешев” в Кюстендил. Името му е изписано на всички места на памет – на паметните знаци, свързани със спасяването на българските евреи.

Венцеслав ИЛЧЕВ