Ангел Джонев, историк към РИМ-Кюстендил: Деня на Западните покрайнини се отбелязва като ден на протест срещу несправедливия Ньойски мирен договор

Историкът към Регионален исторически музей – Кюстендил главен асистент д-р Ангел Джонев, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Господин Джонев, каква е историята на отбелязвания на 8 ноември Ден на Западните покрайнини?

Ангел Джонев: Историята е със завръзка в Първата световна война когато в края на септември 1918 година България е на страната на губещите. Излизането ни от Първата световна война поставя държавата в изключително тежки условия пред победителите и в очакване на мирен договор. Илюзиите в София са, че той ще бъде справедлив мирен договор, но се оказва, че победителите по – скоро ще наложат над Царството един диктат, но не и справедлив мирен договор. По – голяма част от условията на този договор, известен като Ньойски мирен договор от 27 ноември 1919 година визират различни аспекти от развитието на държавата и на взаимоотношенията с Великите сили и балканските държави, но като главни акценти може да изведем териториалните клаузи на този трактат, а именно откъсването на територии от суверенните предели на държавата в Западна Тракия.

Фокус: Какво всъщност се откъсва от територията на България?

Ангел Джонев: По този начин е унищожен беломорския излаз на България. Предаден на Великите сили, после на нашата южна съседка Гърция. Възстановяването на румънската власт в Южна Добруджа и отнемането на Западните български покрайнини. Това е една ивица земя, която започва от района на река Тимок във Видинско и Кулско, Царибродско, Босилекградско, Трънско и Струмишко. Западните български покрайнини като в момента под този термин разбираме земите останали в пределите на днешна Република Сърбия. С подписването на Ньойския договор, драмата продължава още една година, България запазва тези територии в района на Видинско, Кулско, Царибродско, Трънско и Босилеградско още една година в своята територия, когато в началото на ноември 1920 година започва и тяхната същинска окупация. Запдните съседи в един момент започват да бързат и не изчакват произнасянето на международната разграничителна комисия.

Фокус: Какво представлява тази комисия?

Ангел Джонев: Има такава институция, която е натоварена със задачите да постави границата, да я прокара на терена. Но в един момент започва да се бърза и не се изчаква разграничителните представители, а пък председателят е французин и той въобще не споделя тази стратегическа граница, която разсича къщи, дворове, гробища дори, една несправедлива, наричана от съвремениците си черната граница. Тази окупация е извършена между 6 и 8 ноември 1920 година и по този начин се появява и поредният национален въпрос за България – това е въпросът за Западните български покрайнини.

Фокус: От кога започва да се отбелязва този ден, Деня на западните покрайнини?

Ангел Джонев: Деня на Западните покрайнини се отбелязва още през двайсетте години на ХХ век. Първоначално срещу Ньойския договор, срещу решенията му се обявяват както местното население, така и българската общественост. Най – потърпевши са тези хора, които остават отвъд границата, в пределите на новосъздадената държава Кралство на сърби, хървати и словенци. Техният бунт е най – продължителен, провеждат се митинги, събрания, около Ньойския договор ври и кипи в района на Босилекградско Царибродско, Трънско, където се събират подписи, отправят се апели и една обществена дейност с цел да се запази българския суверенитет върху тези земи. Част от населението, предвождано от своите интелектуални будители, бяга в България и по този начин се появяват редица бежански дружества, които през 1924 година са обединени в една обществена организация на бежанците от българите от Западните покрайнини, оглавявана от редица интелектуалци сред които Емануил Попдимитров. В този период от време Димитровден, както е по тогавашния църковен календар, се определя за Ден на Западните покрайнини – 8 ноември. Този ден се отбелязва до към 40-те години на ХХ век по разбираеми политически причини, след това е поставен в списъка на недолюбваните дни, за да го видим отново изведен в българския обществен календар през 90 – те години, когато беше възстановен като ден на протест срещу несправедливия Ньойски диктат по отношение на българите от западните покрайнини.

Фокус: По какъв начин се отбелязва днес?

Ангел Джонев: По мои скромни наблюдения, той е останал в руслото на общественото недоволство, правят се възпоменателни събрания, митинги, шествия, в зависимост от това как се прибягва до организацията, но забележителното е, че този ден на Западните покрайнини, се отбелязва и в самите западни български покрайнини в Босилеград обикновено с траурно мероприятие в културния информационен център. Различни събития се провеждат на тези траурни мероприятия, представят се книги, изнасят се беседи, лекции, които са в аспекта на изясняването на въпроса на българите от западните покрайнини и с апел към българските и сръбски държавни институции, както и международната общественост за подобряване на правата и интересите на останалото население в пределите на днешна Република Сърбия.

Фокус: На 9 ноември предстои откриването на една фотодокументална изложба в град Дупница, какво представлява тя ?

Ангел Джонев: Фотодокументалната изложба е свързана също със западнопокрайнинския въпрос, с едно проникване на сръбска паравоенна формация на 15 и 16 май 1917 година в Босилеградско, извършване на един повсеместен погром, палежи, убийства и мародерства. Навършиха се 100 години от това събитие и беше отбелязано в Босилеград с посещение и присъствие на представител на българската държава в лицето на вицепрезидента Илияна Йотова. На събитието в Босилеград беше открита и една фотодокументална изложба, чиито автор съм аз, наречена „Погромът в Босилеградско”. Тази изложба резонно престоя определено време в културно – информационния център в Босилеград, по – сетне беше представена в Народното събрание на Република България през октомври месец тази година и следващото й представяне е в Община Дупница. Община Дупница, заедно с Историческия музей -Дупница, са домакини на тази фотодокументална изложба, която ще бъде открита именно по повод Деня на Западните покрайнини и се надявам да привлече дупнишката общественост и нейната реакция по въпроса с положението и състоянието на българите в западните покрайнини.

Венцеслав ИЛЧЕВ