Ангел Джонев, историк: С разрушаването на паметника на Тодор Александров се е целяло взривяване на паметта за войводата

Историкът в Регионален исторически музей – Кюстендил Ангел Джонев, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

Фокус: Господин Джонев, каква е историята на паметника на Тодор Александров в Кюстендил?

Ангел Джонев: Първо ще кажа, че Кюстендил е особено място от биографията на Тодор Александров не само с неговия паметник, но и с центъра който той представлява още приживе на известния лидер на Вътрешната македонска революционна организация. След смъртта му на 31 август 1924 година кюстендилското гражданство показва особено отношение към тази личност. Още в средата на септември 1924 година, когато е огласена смъртта, в Кюстендил се провежда многохилядно паметно събитие. Това траурно поклонение преминава през улиците на града. На 20 септември същата година Общинският съвет в града решава главният булевард, водещ от площада до железопътната гара да носи името „Тодор Александров”. Така е известен този булевард до 1947 година, а след това е заменен с друго име. С тези действия не се изчерпва признателността на кюстендилци, още през ноември 1924 година по инициатива на дружествата „Св.св. Кирил и Методий” и „Илинден”, които са свързани с македонските бежанци в града, се основава фонд „Тодор Александров”. Този фонд се оглавява от известния кюстендилски учител и деец на организацията Владимир Куртев. Поставени са три задачи – изграждане на паметник на Тодор Александров, подпомагане на семейството на Тодор Александров, изграждане на дом-паметник. От тези три задачи две са изпълнени, а последната – не. Строителството на паметника продължава няколко години. На 1 ноември 1928 година паметникът е открит в Кюстендил, на самия градски площад. Това е първото място на паметника, който тържествено е осветен, а скулптор е известният български художник Андрей Николов.

Фокус: Каква е била съдбата на този паметник през годините?

Ангел Джонев: Интересното е това, че този паметник има доста нерадостна съдба и съдбата му се движи обикновено в колосите на отношенията между България и Югославия. Първоначално паметникът е на самия централен площад, но в края на 30-те години на ХХ век, след майският преврат е преместен вътре в градската градина. Най-знаковият надпис, който стои над скулптурата на Тодор Александров – „Всичко за Македония” – липсва, премахнат е. Това е първото действие по отношение на този паметник. След 9-септемврийският преврат от 1944 година паметникът е разрушен.

Фокус: Как се стига до разрушаването на паметника?

Ангел Джонев: Има решение на Общинския съвет в Кюстендил, което е по предложение на Комитета на отечествения фронт. Не само е разрушен паметникът, изхвърлена е скулптурата, преименувана е и улицата. Може да се каже, че се цели взривяването на паметта за Тодор Александров. Тази велика българска личност е поставена в съвсем други условия в почти целия комунистически режим.

Фокус: По какъв начин става разрушаването на паметника и какво се е случило със самия бюст на войводата?

Ангел Джонев: В кюстендилската общественост битуват различни легенди и митове как се е случило, но си има легитимно решение на тогавашната власт, която разпорежда големият паметник да бъде разрушен. Интересното е това, че на гърба на този паметник, както и сега, са стояли три големи плочи с изсечени имената на загиналите в борбата за освобождението на Македония. След разрушаването на паметника са разрушени и тези плочи. Любопитното е, че преди 7-8 години един съвестен кюстендилски гражданин ни посочи къде са намира един фрагмент от тези паметни плочи. Благодарение на този патриотичен жест Регионален исторически музей – Кюстендил прибра два фрагмента с имената на загиналите за свободата на Македония. Това е единствената част от оригиналния паметник, която ние притежаваме в момента и може да покажем. Съдбата на бюста също е покрита в митове. Според някои свидетели първоначално бюстът е занесен в градската пожарна, а след това е изхвърлен в реката. Изглежда след това е претопен, защото е бил метален. До момента всички търсения не дават резултат, изглежда бюстът е ликвидиран и от него не е останала и следа.

Фокус: Как се стига до възстановяването на разрушения паметник?

Ангел Джонев: След промените през 1991 година започва инициативата за възстановяване на паметника на Тодор Александров. Тя не преминава гладко, има съответните противници, но в крайна сметка през декември месец 1991 година паметникът е възстановен в градската градина на Кюстендил. Този път самата скулптурна композиция е променена. Скулптурата е взаимствана от известното платно на Димитър Джудженов, където Тодор Александров е в униформата на Вътрешната македонска революционна организация от 20-те години на ХХ век. Ако сравним историята на паметника в първия му период, от освещаването през 1928 година до неговото ликвидиране и сегашният, може да се каже, че новият паметник има по-дълъг живот и вече надминава първият вариант, което е радостно и показва, че българската политика не се движи в ракурса на българо-югославските отношения.

Венцеслав ИЛЧЕВ