Ангел Конаклиев, РИМ- Търговище: Изложбата „Мисионис-2017 е посветена на 20-години от подновяването на археологическите проучвания на Крумово кале

Ангел Конаклиев, археолог от Регионален исторически музей- Търговище, пред Радио „Фокус“- Шумен.

Фокус: В навечерието на Трифон Зарезан – Ден на археолога, Регионален исторически музей – Търговище представи изложбата „Мисионис – 2017”. Г-н Конаклиев, честит празник!Какво включва експозицията?

Ангел Конаклиев: Изложбата е посветена на 20-години от подновяването на археологическите проучвания на Крумово кале, добил вече популярност с името Мисионис. Показваме  новооткритите през 2017 г. материали на обект „Мисионис”, както и по-интересни предмети от разкопки през предходните години. Представени са изделия от керамика,  стъкло, благородни метали и желязо, изработени и служили на жителите на града за времето от 5 до 14 в. Тук са оловният кръст енколпион, от миналата година двете колективни находки от бронзови апликации за колан, интересни монети, много върхове на стрели-  почти всички известни видове, които са познати от разкопки у нас и други места. Интересни са и изделията  от стъкло, които са изцяло внос за града- столчета от стъклени чаши, части от стъклени съдове и стъклена гривна от дребни плоски детайли.

Фокус: Каква представа за „Миисонис“ дава изложбата, дават представените артефакти?

Ангел Конаклиев : Откритите материали все по вече затвърждават мнението, че именно тук се намира описаният от Ал Идриси град. С това, което той дава като сведения и това, което ние намираме на терена, въпреки, че нямаме преки доказателства, че това е „Мисонис“, аз съм на 99,9%  сигурен, че тук се намира този град.Локализирането на града е една от основните задачи, която стои пред нас, тя кореспондира и със социализирането на обекта.

Фокус:Трудно е да си археолог, липсата на достатъчно финансиране затруднява организацията на разкопките, малкото време за работа на терен често води до незадоволителни резултати.Вас какво ви мотивира?

Ангел Конаклиев: Всеки ден откриваш нещо ново. Всеки ден от провеждането на разкопки, колкото и кратки да са те, колкото и с ограничени финансови средства, водят до нещо ново, нещо непознато и когато това малко се прибави към онова, което вече е натрупано от поредицата години разкопки, дава едно завършено цяло. Вярата, че даваме нещо необходимо на хората, за да опознаят по- добре историята си. Оптимист съм за археологията  у нас. Търговище получи за 2018  година по- голямо финансиране от държавата, с което ще можем както да консервираме новоразкритите архитектурни структури, така и да направим по- мащабни разкопки. Това се случи на нас, вярвам, че и други колеги ще получат такова финансиране.

Фокус: Имате ли ваша любима находка, такава, с която се гордеете най- много?

Ангел Конаклиев: Много са и е трудно да се отличи една за сметка на друга. Може би  засега надпис от една църква в село Черковна, където фигурира поне на този етап на единствено място наименоването „Герлово“, като област, Герилово, като топоним. Този надпис за мен е нещо ново, непознато някакъв принос към изучаването, както на регионалната история, така и на националната. Всичко,което сме намерили има своето значени. Този надпис е открит 1986- 87 година при разкопките на средновековна църква край село Черковна и гласи: аз, Радослав, инок манастирски бях в Герилово…. Знаете, че областта Герлово се намира на територията на Търговищко и  Шуменско, района на Върбица. Този надпис хвърля светлина върху миналото. Проучванията, които проф. Попконстантинов напарави върху епиграфиката на камъка го отнасят към 13 век, т.е. тази местност носи това име още оттогава,  защото има твърдения, че се именува по този начин от 16 век.

Фокус:Разнолика е професията на археолога, на моменти тежка, работа на терен е свързана и с физически труд, но болшинството от хората се впечатляват обикновено от намерените предмети на лукса. Вие как гледате на това-  златотърсачи ли са  археолозите?

Ангел Конаклиев: Според намерените материали и отчетите, които правим,  едва ли археолозите са златотърсачи. Те планомерно или аварийно извършват своята работа. За един арехолог е много по- ценно, по- важно да разбере значението на даден предмет, на дадена сграда в общия план на мястото на разкопките, отколкото да попадне на една монета- без да знае нейният произход,  без да знае как е намерна. Просто тя няма да даде тази информация, ще бъде един ценен златен предмет със съмнителна стойност. Докато намерена in situ на терена по време на разкопки тя дава много повече информация. Археолозите са изследователи на миналото, на отминали епохи, на живота на хората в миналото, на развитието на културата им.

Ивелина ИВАНОВА