Ангел Найденов: Възможни са поредица от военни действия и терористични заплахи като продължение на конфликта САЩ-Иран

Ангел Найденов, председател на Центъра за изследване на отбраната и сигурността и бивш министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Участниците в заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност се обединиха около позицията, че ескалация на кризата може да застраши мира не само в национален, но и в глобален мащаб. Те определиха стъпките за излизане от конфликта като избягване на водещи до усложняване действия, провеждане на ефективен диалог и намиране на мирен изход от ситуацията с дипломатически средства, както и запазване на постигнатите договорености по Ядреното споразумение с Иран. Навременен ли бе този съвет, адекватна ли е формулираната на него българска позиция и става ли ясно от изявленията, че страната ни има готовност в случай на разрастване на кризата в Близкия Изток? Задавам въпросите на Ангел Найденов, председател на Центъра за изследване на отбраната и сигурността и бивш министър на отбраната. Навременен ли бе този Консултативен съвет?

Ангел Найденов: Моят кратък отговор е да, навременен, своевременно проведен, резултатен, дори само заради единодушно подкрепеното становище, което беше огласено след приключване на заседанието на Консултативния съвет. Че няма пряка опасност за България е донякъде успокояваща констатация, но всички си даваме сметка, че при нова ескалация на напрежението се съдържат рискове и в регионален, и в глобален мащаб. Затова и позицията, че е необходимо завръщане към дипломатическите средства, че е необходима деескалация, е напълно приемливо. Впрочем тази оценка е донякъде идентична с позицията на съюзниците ни и на партньорите ни в НАТО и в Европейския съюз. Най-общо казано, рисковете за България не са по-различни от тези за другите страни членки на НАТО, с едно изключение, и то голямо изключение – опасността от нова бежанска криза при масирани военни действия и преливане на конфликта между Иран и САЩ на територията на съседи на Иран ържави, а и доколкото Ирак се очертава като евентуална бъдеща територия на подобен конфликт, в това число и Ирак, тоест съседни и нему държави. Тоест това е опасност и за Турция, и за Гърция, но не само. Всъщност по тези и по други рискове е ясно, че са представени оценките на специалните ни служби и следователно по тях заключения са направили и повече могат да говорят самите участници в Консултативния съвет.

Водещ: Но що се отнася до потенциалната заплаха за бежанци, това е тема, която сякаш се подминава, тя хипотетична ли е засега?

Ангел Найденов: На фона на признаците за успокояване на ситуацията, да, можем да я разглеждаме като хипотетична. Не мисля, че е подмината тази тема, тя вероятно присъства в оценките и в докладите, които са представени на заседанието на Консултативния съвет. Но всъщност като споменах за признаците за успокояване, много ми се иска в нашия разговор да включим надеждата, че днес е първият ден на примирието между САЩ и Иран. Макар че сме далеч от мира в Близкия Изток и при сложните отношения, които съществуват между САЩ и Иран, гаранции за продължителност на това примирие и за мир няма. Но все пак има някои изявления от американска и от иранска страна, показващи, че има известно успокояване на ситуацията, че е възможно завръщането към дипломатическите средства и преговорите. Иран даде знак, че с ракетния удар през нощта срещу 8-ми  януари е отмъстил, образно казано, за смъртта на ген. Касем Сюлеймани и не възнамерява да предприема нови удари. Американският президент Тръмп заяви, че ще разчита на икономическата сила и на икономически санкции, за да върне Иран към преговорите по споразумението за иранската ядрена програма. Различията са, че САЩ настояват за преговори без предварителни условия, а Иран очаква отпадане на санкциите преди преговорите. Някои анализатори посочват, че щетите за Иран в резултат на санкциите са около 200 милиарда долара. Аз не се наемам да споря или да коментирам тази оценка. Но, че за Иран има силно влошена икономическа среда, е факт, и очевидно за тях е изключително важно облекчаване на режима и съответно подобряване на икономическата ситуация.

Водещ: Господин Найденов, американският президент Доналд Тръмп каза, че САЩ са готови да работят за мир с всеки и поиска от партньорите в НАТО да се включат по-активно в мирния процес в Близкия Изток. Този му призив сякаш също остана без внимание, поне не бе коментиран у нас дори след Консултативния съвет. Страната ни има ли капацитет за активно включване в такъв мирен процес в Близкия Изток и имаме ли и стратегически интерес от това?

Ангел Найденов: Вижте, ако търсите самостоятелния капацитет на България, очевидно е, че това не е по нашите сили. Но неслучайно споменавам, че нашата позиция е донякъде идентична с тази на партньорите ни в НАТО и в Европейския съюз. Всъщност след заседанието на постоянните представители на страните членки на НАТО имаше изразена позиция и тя до голяма степен е в посоката на необходимостта от деескалация на напрежението и връщане към мирните преговори. Впоследствие, след иранския ракетен удар срещу американските военни бази в Западен Ирак имаше също изявление на наши партньори в Европейския съюз, на големи държави, като Германия, като Великобритания, които отново призоваха за успокояване на ситуацията, за връщане към дипломатическите средства, но с една добавка – те осъдиха иранския ракетен удар.

Водещ: Конфликтът засега изглежда туширан. Изглежда. Привидно. Какво би го разразило с нова сила, къде могат да се разминат позициите и какво би провокирало припламването на нови искри?

Ангел Найденов: Може би трябва все пак да се върнем малко към предисторията на днешния ден. Нека да припомним, че действието, поставило началото на новата фаза в напрежението между САЩ и Иран, беше нападението срещу Американското посолство в Багдад, и като отговор на това въздушната атака и убийството на ген. Касем Сюлеймани, оправдано от гледна точка на САЩ и американските интереси в Близкия Изток. Според едни наблюдатели закъсняло, според други – риск, изправил ако не света, то поне региона на Близкия и на Средния Изток пред действия близки до война. Разбира се, пресилено е да се говори за нова световна война, но че е възможно да следва поредица от военни действия, терористични заплахи, ето, отговарям и на вашия въпрос, какво е възможно да ескалира конфликта, е факт, който не може да се отрече. Нека да си даваме сметка, че когато говорим за ген. Сюлеймани, говорим не само за висш ирански военен, командир на специалните сили на Иранската революционна гвардия и определян като втория човек по влияние в Иран. Говорим за смятания за архитект на голяма част от случващото се в Близкия и в Средния Изток, за човек, чийто почерк се открива зад събития в Ирак, в Сирия, в Ливан, в Йемен, човек, стоял зад поредица операции в региона, включително и зад ключовото събитие – атаката срещу Американското посолство в Багдад, чийто замисъл, твърдят анализаторите, е бил да се повтори заложническата криза от 1979 година. Разбира се, на вниманието ни, когато анализираме цялата тази ситуация, са и редица последвали събития – иранското решение да се оттегли окончателно от ядреното споразумение, решението на иракския парламент за изтегляне на всички чуждестранни войски от територията на Ирак, макар че някои наблюдатели твърдят, че то не е легитимно и юридически не е издържано. Имаме евакуация на участниците от Западната коалиция в тренировъчната и обучителната мисия на военнослужещи в Ирак и в съседни страни на Ирак. Разбира се, не трябва да пропускаме иранския ракетен удар срещу военните бази в Ирак, където са настанени част от военнослужещите от САЩ и от съюзнически държави от НАТО. Това, което може да ескалира отново конфликта, са действия на т.нар. прокси ирански групировки. Това са асиметрични удари, това са, разбира се, хакерски атаки по отношение на компютърните мрежи, независимо дали става дума на държавната администрация или на частни компании в САЩ, това са терористични действия на територията на съюзници на САЩ срещу американски военни обекти. И, разбира се, да си даваме сметка за последствията – оттеглянето окончателно на чуждестранните военни сили от Ирак, сблъсъци между общностите, връщането на „Ислямска държава“ и съответно преливане на конфликта към други държави, които пък би могло да доведе до бежанската криза, за която споменах в началото.

Водещ: Господин Найденов, Иран е и страна, която има оръжие за масово поразяване, а то може да достигне до територията на България. Какъв би могъл да бъде нашият отбранителен капацитет за противодействие? Ние в такива ситуации на какво можем да разчитаме?

Ангел Найденов: Това са хипотези. Да, вярно е, всички видяхме схемите за радиус на действие на потенциалните балистични ракети на Иран, с които разполага. Сред зоните, които попадат в обхвата на ударите, попада и България, но не само. Тук разчитаме естествено на противовъздушната отбрана, не само на България, но и на нашите съюзници в рамките на НАТО. Така че това е, на което разчитаме.

Водещ: Ще бъдат ли работещи взетите при президента Радев в четвъртък решения?

Ангел Найденов: От това, което виждам и което беше споделено като решение на Консултативния съвет, да. Защото освен придържането към националната позиция, за която споменахме в началото, и съответно ангажиментът тя да бъде поддържана на всички нива при всичките ни срещи, има разписани ангажименти за Министерство на отбраната по отношение на защитата и на безопасността на българските военнослужещи, има ангажименти на МВнР по отношение на българските граждани и разбира се, задължението за повишената бдителност и постоянния анализ на рисковете и на заплахите по отношение на специалните ни служби. Да, в този смисъл те са работещи решения.

Цоня Събчева