Ангел Найденов: Независимо от намаляване на мигрантския поток към ЕС, в това число и към границите на България, рискът от мигрантска криза остава сравнително висок

Ангел Найденов, председател на Центъра за изследване на отбраната и сигурността и бивш министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

 

Водещ: Средно шестима мигранти са загивали всеки ден през 2018 г. в опит да прекосят Средиземно море, съобщава в доклад ООН. Документът се появява след поредната колизия, свързана с мигрантската криза, в която 7 европейски държави се съгласиха да сложат край на проблема с 47 спасени мигранти, заседнали в хуманитарна лодка в продължение на 12 дни, като им предоставиха убежище. В информационния поток обаче свързани с мигрантските процеси в ЕС новини се появяват все по-рядко. В ход на решение ли е проблемът с мигрантите или се намираме в миграционна пауза? Българският център за изследване на отбраната и сигурността са направили обзор на ситуацията с миграцията в Европа и България за изминалата година. Да представи анализа поканих неговия председател и бивш министър на отбраната Ангел Найденов. Добър вечер, г-н Найденов.

Ангел Найденов: Добра да е.

Водещ: Колко е броят на мигрантите, от кои държави идват в ЕС и по кои маршрути минават?

Ангел Найденов: Позволете ми първо да отбележа, че Центърът завърши поредната си разработка, която е свързана с темата за миграционните потоци, този път правилно подчертавате като обзор за 2018 г. Впрочем екипът на Центъра редовно следи тази тема. Не от просто любопитство, а защото продължаваме да вярваме, че миграцията и миграционният натиск върху границите не само на България, а като цяло върху  границите на ЕС и Европа като континент продължават да бъдат едни от рисковете и постоянните предизвикателства за стабилността и сигурността на държавите. За миналата 2018 г. се отбелязва, че има намаляване на опитите за нелегалните пресичания на границата. Като тези пресичания са спаднали до около 150 хиляди. А това е с около 25%, тоест една четвърт по-малко в сравнение с 2017 г. и с почти 100% спрямо пика на миграционната криза през 2015 г. Впрочем вие отбелязахте за загиващите или загиналите средно на ден при опитите да пресекат Средиземно море. Нека да отворя една скоба и да кажа, че загиналите за съжаление са 2262-ма души. По море в ЕС за миналата година са влезли от тези 150 хиляди около 113 хиляди. Това са 113 срещу 172 хиляди души, които са минали в предишната година. Спадът на опитите за нелегално влизане в Европа се дължи най-вече на драстичния спад на миграционния поток през Средиземно море по-скоро към Централно средиземноморския маршрут, тоест от Северна Африка към Италия. Установените по него нелегални пресичания са намалели с около 80% до малко над 23 хиляди, което е и най-малкият брой от 2012 г. В същото време обаче се отбелязва рязко нарастване на нелегалните влизания на мигранти в ЕС по т.нар. Западносредиземноморски маршрут от Северна Африка към Испания. За втора поредна година броят на преминалите по този маршрут мигранти се удвоява и през 2018 г. достига около 57 хиляди. С безпокойство трябва да отбележим и продължаващото нарастване, и то с около 30%, на нелегалните влизания в ЕС и по т.нар. Източносредиземноморски маршрут. Става дума за около 56 хиляди нелегални преминавания на границата, основно през Гърция и през Кипър. Впрочем, като говорим за Гърция, съответно да отбележим, че има нарастване с около 22% по доклад на ЕК на влезлите мигранти в ЕС от Турция. Този брой на мигрантите е около 51 хиляди, като от тези 51 хиляди 48 хиляди са пристигнали в Гърция. А други дестинации на преминаващите от Турция мигранти са Италия, с около 2400 и обърнете внимание – България с 349. А 90% от тези случаи са свързани с незаконен трафик. И по-нататък, когато стигнем до въпроса за миграцията към България, ще отбележим и съответно броя на задържаните нелегално преминаващи на вход и съответно установените като нелегален престой в България или пък задържаните при опитите да напуснат територията на България. Тоест всичко в голяма степен е продукт на незаконния трафик и на каналджийството.

Водещ: Г-н Найденов, въз основа на обобщените данни какви конкретни решения изисква кризата с мигрантите? Решима ли е тя само със засилване на контрола по границите? Или е необходимо и справедливо разпределяне на тежестта от грижите за търсещите убежище в ЕС?

Ангел Найденов: Ще ми позволите да отбележа, тъй като споменахте за мигрантската пауза. Ще позволите да отбележа, че тенденциите са по-скоро за засилване на мигрантския поток през 2019 г. За съжаление,  първите данни през първия месец на настоящата година показват точно това. Като основна причина се смята засилващият се натиск на международните организации, най-вече по линии на ООН, на неправителствения сектор след приемането на двата глобални договора: по миграцията, по-скоро за законната, безопасна и организирана миграция и глобалния пакт за бежанците.  А също така и съответно заради продължаването на политиката на отворени врати за миграция за част от страните от ЕС. По данни на Международната организация по миграция броят на нелегалните мигранти, пристигнали в Европа за първите три седмици на тази година, е достигнал 4200 човека, което е почти два пъти повече спрямо същия период на миналата година, когато са пристигнали около 2300 човека. И отново Испания е била точката на пристигане за 80% от влезлите в Европа през Средиземно море. Попитахте, какви биха могли да бъдат решенията. Те, разбира се, трябва да бъдат от различни посоки: координирана политика, промени на Дъблинския регламент, съответно насочване на финансови ресурси към страните на произход с оглед подобряване на социалната или икономическата ситуация. Естествено, възстановяването на държавността, спирането на бойните действия в страните, в които се водят военни действия и има въоръжени конфликти. Но също така

и засилване на мерките и разчитането на успех на интеграционната политика. Данните, които имаме в Центъра въз основа на различни анализи и съответно на проучвания, които се правят, показват, че мигрантите продължават да натоварват социалните системи и икономиките на европейските страни.

Водещ: Тоест това са икономически мигранти, които обаче не желаят да работят, така ли?

Ангел Найденов: Точно така. Най-общо казано, опровергават се очакванията за свежа работна ръка и съответно попълване на  пазара на труда за страните, които предоставят тази политика на отворените врати. Разбира се,  това е най-общият извод, но вижте например за Холандия за около три четвърти, тоест 75% от всички мигранти сирийци, основният източник на доходи са именно социалните помощи. За мигрантите например от Еритрея този процент е 97. 90% от получилите разрешение за престой и работа например през 2015-2016 г. няколко години по-късно, през 2018 г., продължават да са без работа. Всичко това увеличава риска от бедност за огромната част от мигрантите, независимо от страната на произход. И още нещо, например в Германия, за която се смята, че е най-успешна интеграционната политика, и по-специално в Бавария едва 15 % от завършилите интеграционните курсове продължават в курсове за професионална подготовка. Тоест 85% от младите имигранти не усвояват никаква професия, не са годни за пазара на труда. Остават на издръжка на данъкоплатците или попълват редиците на, да кажем така, черния  пазар на неквалифицирана работна ръка.

Водещ: Или на организираната престъпност.

Ангел Найденов: Или на организираната престъпност. Едно от изследванията, които присъстват в нашата разработка, е за връзката между тероризъм и миграция. Всъщност мигрантите се смятат и за свръх представени в различните изследвания, които се правят за криминалната престъпност. Тоест те водят в тези класации на всички видове на престъпността. Има нещо любопитно в тези изследвания. Например,  продължава неяснотата кои и какви са една част от пристигналите в Европа бежанци, и то в периода от 2013 година бежанци имигранти. Показателен пример е с Германия, където през 2018 година е имало общо 207 000 човека, потърсили убежище, от които 125 000 са пристигнали тъкмо през 2015 година – пиковата година на мигрантските потоци, в документите на които пише рождена дата 1-ви януари. Тоест тези хора са нямали паспорти или други идентификационни документи, не знаят рождената си дата и месец, а само се предполага годината. С други думи, под съмнение са както името, така и личността, съответно и страната на произход на тези хора.

Водещ: Това поставя въпроса за връзката между мигранти и тероризъм. Каква е и как да се противодейства?

Ангел Найденов: Точно така. Любопитно е едно изследване, което е правено през миналата година във Френския институт по международни отношения, което е наречено „137 оттенъка на тероризма“. В това изследване се открива пряката връзка между джихаджисткия тероризъм и съответно миграцията. 137 оттенъка, защото са проучени 137 случая на осъдени във Франция терористи. Резултатите са показателни. Оказва се, че от тези терористи сто процента са вярващи мюсюлмани, близо 70% френски граждани, на които 60% родителите им са мигранти от Северна Африка, рецидивисти, средна възраст 26 години, 58% безработни.

Водещ: Господин Найденов, каква е ситуацията в България спрямо миграционните процеси в Европейския съюз?

Ангел Найденов: Преди да стигнем до България, може би ще ми позволите да обърна внимание на едно изследване, което беше направено в 28 държави на Европейския съюз. То показва, че 78% от анкетираните са притеснени от нелегалната миграция в техните страни. Съответно хората, които смятат нелегалната миграция и мигранти за много сериозен проблем, са съответно 48% и за 30% като относително сериозен. Тоест 78% смятат, че има проблем с миграцията и нелегалните мигранти. По отношение на тази оценка, ние, българите, се нареждаме на първото място. 78% от анкетираните смятат, че това е много сериозен проблем, на фона на 48% средно за Европейския съюз. Заедно с относително притеснените, този процент за българските участници в анкетата е 92%. 83% от българските анкетирани граждани смятат вероятността за терористична атака за съществуваща, от които 19% смятат за голяма тази вероятност и до известна степен – 64%. Всъщност трябва да отбележим, че този процент при други страни е доста по-висок. Например сред германците общият процент е 93, сред датчаните – 92 и сред французите – 91%. И така, по отношение на България, за периода януари-декември 2018 година има задържани общо 2851 граждани на трети страни. От тях на вход на държавната граница са задържани 689, на изход са задържани 353, и съответно установени като незаконно пребиваващи във вътрешността на страната – 1809 човека. Отчита се едно намаление в рамките на около 5% спрямо 2017 година. Разбира се, най-големият брой на задържаните е на българо-турската граница и съответно на българо-гръцката граница. От лицата, които са влезли законно и са потърсили убежище, общият брой впрочем на лицата, които са подали молба за закрила, е 2500. Заедно с лицата, които са поискали бежански статут и съответно хуманитарен статут, са някъде около 3200 човека общо. Същевременно има постановени за миналата година 1363 отказа за предоставяне на съответен статут или за закрила. От тези лица за миналата година са депортирани 890. Стои въпросът, какво се случва с останалите малко над 450 човека, които са получили отказ, но които все още не са били депортирани. Какво се случва и къде са тези лица.

Водещ: Имате ли отговор на този въпрос? Имате ли информация, защото публична такава няма.

Ангел Найденов: Трудно ми е аз да отговоря какво се случва и къде са тези лица. Предполагаме, че те би трябвало да са на местата за настаняване и съответно задържане на чужденците, както в убежищата на Държавната агенция за бежанците, така и на ГД „Миграция“ на МВР. Казвам предполагаме, защото разбира се Центърът не би могъл да разполага с информация за тези лица, няма как те да бъдат следени или контролирани.

Водещ: А откъде се взима, господин Найденов, този брой на задържаните на изхода? Той явно е от тези хора, които не са никъде?

Ангел Найденов: Аз споменах вече за незаконния трафик. Очевидно това са лица, които са минали през държавната граница, тоест влезли са през границата на България, съответно са били на територията на страната, колко време е трудно да се каже, и са направили опит да напуснат България през държавната граница, където те са били задържани. Впрочем лицата, които имат съответно регистрация или без регистрация в информационните системи, споменах, те са 353 без регистрация, но заедно с регистрацията те са общо 634. От тях най-голям брой на опити да се премине граница е българо-сръбската, общият брой е 393, и българо-румънската – 186 лица, които са задържани.

Водещ: Какъв е изводът от изследването ви?

Ангел Найденов: Изводът е, че независимо от намаляване на мигрантския поток и на натиска, в това число и по отношение на границата на България, рискът остава сравнително висок. Правят се опити, нещо повече, има петкратно увеличаване на опитите за преминаване на държавната граница на България, като са направени за 2018 година над 12 000 опита. На този фон, разбира се, броят на задържаните лица е сравнително малък. Трябва да се отбележат усилията на държавата по отношение охраната на държавната граница, но рискът остава висок.

Цоня Събчева