Ангел Найденов: Създаването на военноморски координационен център във Варна е реанимирана идея от 2015 г. или ново предложение, което не е публично изговорено

Снимка: БСП

Ангел Найденов, председател на Центъра за изследване на отбраната и сигурността и бивш министър на отбраната в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. На фона на предстоящата среща на НАТО какво означава създаването на Военноморски координационен център във Варна, за който се заговори след срещата на премиера Бойко Борисов и президента Доналд Тръмп?

Водещ: Г-н Найденов, да изясним в началото на нашия разговор какво означава инициативата на НАТО за адаптивно присъствие, в контекста на което е създаването на този център и какви ангажименти предполага?

Ангел Найденов: Нека да припомня, че на срещата на върха в Уелс през 2014 година беше приет план за действие, който в началото на 2015 година беше конкретизиран с решение на министрите на външните работи и министрите на отбраната на страните-членки на НАТО. Става дума за действия, свързани с определената като заплаха Русия и съответно действия, които трябваше да подсилят отбраната и възпиращите системи на страните-членки на НАТО по Източния фланг. Това е адаптираното предно присъствие. В този случай можем да говорим за мерки, които се предприемат в Черноморския регион. Създаването на комуникационни, координационните и командни центрове в София и Варна, които бяха решени през месец февруари 2015 година, са всъщност резултат от тези решения и съответно действия, предприети в изпълнение на решението.

Водещ: С една дума – подсилена отбрана срещу Русия.

Ангел Найденов: Не само, но разбира се, съответно мерки, които се предприемат с оглед на заплахите за сигурността на страните-членки на НАТО.

Водещ: Да очакваме ли реакция от страна на Русия?

Ангел Найденов: Не мога да отговоря дали да очакваме реакция в този случай, защото според мен става дума за действия, които вече са били предприемани. Това са действия, за които споменавам, отпреди 4 години. Те вероятно са били резултат не само на вербално ниво, и на ответна реакция от руската страна.

Водещ: Вие казахте 2014-2015 година, да считаме ли, че е забавен процесът за изграждането на този център и коя е може би причината за това?

Ангел Найденов: Да поясня, че срещата на върха в Уелс беше през месец септември на 2014 година, и веднага след това през месец февруари са започнали всъщност конкретните действия по привеждане на този план за готовност за действия в изпълнение. Аз правя коментара по отношение на вашия въпрос за центъра във Варна с категоричната уговорка, че информацията ми е от публикувания текст на рамковия документ за стратегическо партньорство между България и САЩ, както и вашата предполагам. У мен предизвиква учудване и недоумение, затова пояснявам какво представляват тези центрове, фактът, че създаването на същия или на подобен комуникационен и команден център беше обявено, споменах вече, през месец февруари на 2015 година, и съответно започнаха процедури за реализация на територията на военно поделение край Варна на този център. Най-общо казано, това трябваше да бъдат действия за реновиране на намиращите се на територията на военното поделение сгради, и впоследствие монтаж на антени и комуникационни-информационни системи за осъществяване на контрол и връзка с военни кораби. Военни кораби на НАТО, участващи в съвместно учение с Военноморските сили на България, двустранни или многостранни, или пък военни кораби, плаващи в Черно море и посещаващи български пристанища. А създаването на този център, както и на центъра в София, също по линия на НАТО, се разглеждат като стъпки, повишаващи координацията, координацията, подобряващи взаимоотношенията и съответно логистиката на военна части на страните-членки на територията на България, участващи в учения и тренировки.

Водещ: Не военна база, а логистичен център за учения?

Ангел Найденов: Да, точно така. Макар че в случая „военна база“ като че ли се употребява по-скоро символично или пък се избягва употребата на понятието „военна база“, защото вероятно предизвиква силно негативни асоциации и съответно реакции. Нека все пак да спомена, че финансирането на този център се предвиждаше да бъде по линия на програмата на НАТО за инвестиции в сигурността. Всъщност, става дума за една мрежа от подобни комуникационни и командни центрове на териториите на страните-членки, като инвестициите в техника се предвиждаше да бъдат в размер на близо 2 млрд. евро.

Водещ: С една дума вие виждате разминаване между това, което е взето като решение 2015 година и това, което евентуално е договорено сега, за което не знаем все още подробности, разбира се?

Ангел Найденов: Аз си мисля, че възможните обяснения са следните: първо, по някакви причини намеренията и процедурите за създаване на центъра във Варна са били преустановени след месец февруари, и решението за създаването му не е реализиран. Сега тази идея образно казано се реанимира и се поднася на президента Тръмп като нова идея. Или другото възможно обяснение, че при вече създаден в годините 2015-2016 комуникационен център във Варна, сега без да е записано в рамката и без да е публично изговорено се предвижда нещо ново, допълнително и различно по отношение на техника, на личен състав и на функции. И в двата случая е необходим отговор от Министерството на отбраната, но най-вече като че ли във втори случай са необходими пояснения.

Водещ: И още една актуална информация– Турция отказа да подкрепи военен план на НАТО за Полша и балтийските републики, докато Алиансът не окаже политическа поддръжка на операцията й срещу кюрдите в Северна Сирия. Това как ще повлияе на предстоящата среща на държавите-членки на НАТО?

Ангел Найденов: Много са въпросите, които са свързани с предстоящата среща на 3 и 4 декември на върха на НАТО между държавни и правителствени ръководители на страните-членки. Всъщност, освен действията на Турция, които и по отношение на този отказ, и по отношение на интервенцията в Сирия, освен решението на САЩ да намали вноската си в общия бюджет на НАТО, имаме пред себе си и диагнозата, с която вече заявих не съм съгласен, на президента Еманюел Макрон, че НАТО е в „мозъчна смърт“. Но това, че не сме съгласни с една подобна диагноза, не означава, че трябва да бъдат игнорирани основанията за нейното произнасяне. Действията на Турция попадат в тези аргументи, които използва френският президент Макрон. Става дума за липсата на координация и на единство при взимане на стратегически решения между страните-членки, като тук се визираха преди всичко действията на САЩ за изтеглянето на техните военни части от Сирия и съответно действията на Турция по отношение на предприетата от тях военна операция. Но не само. Тук се поставяше изобщо въпросът за смисъла на член 5, който изискваше общи действия тогава, когато е нападната една страна. Всъщност, това е крайъгълният камък на Северноатлантическия договор по отношение на отбраната, на сигурността и защитата на страните-членки. Всичко това вероятно ще бъдат част от темите, които ще се обсъждат на срещата на 3 и 4 декември. Нека все пак да подчертаем, че основната тема е отбелязване на 70-годишнината на Алианса, и срещата се провежда в едно символно за страните-членки и за Алианса място, каквото е столицата на Великобритания. Лондон е седалището на първата централа на НАТО. И самата среща се провежда в един много символичен момент – излизането на Великобритания от Европейския съюз. Всъщност, като че ли самото провеждане на тази среща, посветена на 70-годишнината, идва да покаже, че напускайки икономическия и политическия съюз на територията на Европа Великобритания остава ангажирана с военните аспекти на сигурността и на отбраната в рамките на евроатлантическото пространство.

Елеонора ЧОЛАКОВА