Ангел Найденов, Център за изследване на отбраната и сигурността: Има риск процедурата по закупуване на нов тип боен самолет да се удължи, а дори и да не се стигне до договор

Ангел Найденов – председател на Центъра за изследване на отбраната и сигурността и бивш министър на отбраната в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. В сряда правителството ще разгледа доклада на Комисията, оценила офертите за  новите изтребители. Ако решението бъде одобрено, последната дума ще има парламентът. Политически или експертен  е въпросът за избора на нов тип боен самолет и има ли заложен капан в сделката? Как се осъществява модернизацията на армията?

Водещ: Не за пръв път тече процедура за закупуване на боен самолет. Да припомним  на нашите слушатели, че през 2017  година служебното правителство одобри решение за избор на нов изтребител, като  на първо място е класиран шведският самолет „Грипен“, по време на  първия кабинет на ГЕРБ имаше процедура за покупката на „Ф-16“.  Има ли вероятност и предстоящата процедура да се проточи или дори да не се осъществи?

Ангел Найденов: Да. Има опасност. Има риск процедурата да се удължи, дори има риск изобщо да не се стигне до договор. Нека все пак кажем за слушателите какво имаме към момента. Имаме приключила работа на две комисии – по оценка на постъпилите оферти за покупка на нов тип боен самолет и имаме доклад с предложение на двамата министри – на отбраната и икономиката – до Министерски съвет, като в това предложение има проект на решение на Народното събрание, с което да се даде съгласие за започване на преговори с американската страна за закупуване на самолетите „Ф-16“, блок 70. В предложението се прави предложение за организация на преговорите, в която да бъдат включени четирима министри – на отбраната, на икономиката, на финансите и на външните работи. Всъщност това е като че ли един опит на министъра на отбраната да се презастрахова, да разшири територията на отговорността при вземане на решения. Всъщност нямаме все още финализираните параметри по отношение на цени на бойните на самолети и по отношение на сроковете за доставка, в това число и на първите бойни самолети и съответно стойността на жизнения цикъл, на разходите, които са необходими до края на експлоатацията на бойните самолети. Отделно от това не се споменава какви биха били параметрите на партньорството по отношение на икономиката, на трансфера на технологиите. Можем само да гадаем какви биха били параметрите по отношение на партньорството ни в областта на отбраната и сигурността.

Водещ: Само липсата на тези параметри ли е пречката за придобиването на бойния самолет?

Ангел Найденов:  Това, което липсва като информация, не е маловажно. То е изрично отбелязано в доклада, който придружава проекта за решението. Впрочем в този проект е записано и предложение, което да разреши на правителството да се отклони от предварително заложените параметри, гласувани от Народното събрание в проекта за инвестиционен разход, което аз лично намирам за скандално. Смятам, че това ще бъде една от горещите точки в дискусията в Народното събрание.

Водещ: Тези дни се коментира доста дали политически или експертен трябва да бъде въпросът за избора на нов тип боен самолет. Какво смятате вие?

Ангел Найденов:  Подобно решение винаги е политическо. Няма голяма оръжейна сделка, която да е само предмет на експертно решение. Решението е политическо. След като имате решение на правителство, последвано от решение, ратификация на договора, който трябва да бъде сключен от Народното събрание, това е политическо решение. Това решение разбира се не може да мине без експертната оценка и преценка, на която да се стъпи тогава, когато съответно се разглежда и вариантът за решение.

Водещ: Виждате ли политически лобизъм в процедурата по сделката, за което обвини президентът Румен Радев?

Ангел Найденов: Лобизъм имаше и от двете страни. Така че аз не бих влизал в този коментар, нито ще се опитам да тълкувам думите на президента. Има кой да го прави. Още по-малко съм адвокат на правителството, за да обяснявам неговите действия. Имаме ясно постъпили оферти, имаме доклад за работата на двете експертни комисии, експертната и политико-военната. Там ясно е записано, че в случаите, в които става дума за бойните самолети „Грипен“, има нужда по отношение на определени функции от закупуването на допълнително въоръжение и боеприпаси, за да стигне нивото на многофункционален боен самолет. Има нужда  от сключването на допълнителни договори, разрешения, лицензи, които не са посочени като стойност в предварително постъпилото предложение. Тоест ние не знаем дали в това число и в предложението за „Грипен“ се включва във финансовата рамка. Освен това, ясно е, че всеки един договор с трета страна също представлява затруднение и изисква време и подготовка.  Винаги има затруднения и при доставката на въоръжението и боеприпасите от третата страна. Така че виждате – има един широк кръг от въпроси, които е трябвало да бъдат изяснени и които са предмет на последващо изясняване. Впрочем по отношение на самолетите „Ф-16“ е посочено, че американската страна разглежда вече постъпилото предложение като първоначално ценово предложение. Особеностите на военните продажби от страна на САЩ предполагат след избор на американско въоръжение, в случая на самолетите „Ф-16“, да следват разговори за изясняване вече на окончателните параметри,  за които вече споменах. Освен това, там се посочва, че американската страна държи на еднократно плащане. Нещото, което излиза извън рамките на гласуването за разсрочено плащане, каквото е становището на българската страна. Но вероятно това са теми, които ще бъдат изяснявани в хода на преговорите, което е и същността на предложението. Това е едно добро предложение. Засега това изглежда един добър избор. Дали ще се стигне до окончателна сделка, е предмет на бъдещето.

Водещ: И трябва да сме наясно, че едни такива преговори не могат да бъдат реализирани за няколко месеца, да кажем Словакия две години преговаря. Най-малкото,  че има нужда от изясняване на детайли.

Ангел Найденов: Права сте. Това изисква време. Само че мен ме учудва фактът, че имаше ангажимент от страна на Министерство на отбраната за изясняване на определени параметри, за подобряване на предложенията преди Нова година. Имаше създадена специална политико-военна група, която трябваше да прави точно това – да  провежда преговори със страните. Имаше среща с американски представители, имаше и среща с представителите на „Грипен“. Сега отново влизаме в процедура на преговори. В този случай конкретно за придобиването на военните самолети „Ф-16“. Това при всички случаи отнема време. Това обяснява в известна степен и моите резерви и моят скептицизъм към достигането на окончателен договор за финализиране на проекта в рамките на 2019 година. Все пак нека да се надяваме, че това ще се случи през 2019 година така, както очакваме предложението за новите бойни кораби до 15 февруари, след което ще се влезе в процедурата на оценка и съответно вероятно формиране на работни групи и нови преговори. А през месец януари трябва да бъдат отправени исканията за получаване на оферти по отношение на бойните машини на сухопътните войски. Скептичен съм, че можем в рамките на 2019 година да стигнем до договори по отношение на трите големи  модернизационни проекта, които са необходими на българската армия.  Да се надяваме, че това ще се случи. Това са все пак стъпки в правилната посока.

Водещ: След модернизацията на армията ни, когато и да се случи това, ще стои ли въпросът за оперативната съвместимост с НАТО?

Ангел Найденов:  В много по-малка степен. Все още  ще разполагаме с изтребителите „МиГ-29“ и самолетите „СУ-25“. Отделно от това, бойни танкове със съответните комуникационни системи, системи за управление на огъня и съответно радио-навигационни системи, които няма да бъдат в пълна степен съвместими и съответно подменени. Но това са част от проектите, в това число и по придобиване на цели за способностите, които България е декларирала в рамките на НАТО.

Водещ: Г-н Найденов, като че ли малко се говори за киберсигурност в България, а виждаме, че в световен мащаб периодично се получават обвинения в нарушаването на тази сигурност. Мислите ли, че България взима необходимите мерки в тази насока?

Ангел Найденов: България не от месеци или година прави съответните стъпки. Аз имам по-широк поглед по отношение на киберотбраната и съвместните проекти, които се разработват в рамките на НАТО. И смея да кажа, че има достатъчно добри експерти и подготовка и работна група, която е в рамките на Министерството на отбраната. Сигурен съм, че всъщност става дума за един по-широк  кръг от експерти от ведомствата в българската държава, които имат отношение към сигурността, в това число и към киберсигурността. Да, правят се съответните усилия. И мисля, че ние се намираме на едно много добро ниво.

Водещ: Армията в крайна сметка не са машините, а хората. В стратегията за националната сигурност е записано, че трябва да се подсигури ефективен пакет мерки за задържане на служба на подготвен и мотивиран състав. При недофинансирането на армията, за което говорим отдавна, как може това да се постигне?

Ангел Найденов: Права сте. Недофинансирането е единият от трите основни проблема, с които се сблъскват въоръжените ни сили. Тези три проблема, образно казано, звучат по следния начин: пари, техника, хора. Тоест недостатъчно финансиране, остаряло въоръжение и бойна техника и недостиг на хора, прословутият недокомплект в българската армия, който е някъде около 5 700 човека. Огромно число, което определено създава затруднения при изпълнението на функциите и отговорностите в българската армия. Правят се усилия чрез проценти за увеличение на основното възнаграждение в българската армия да се постигне ниво, което прави възнаграждението конкурентоспособно на пазара на труда. Все още това увеличение е недостатъчно. Това, което ми се струва, че трябва да бъде направено, е да се изравни базата за изчисляване на възнаграждението с минималната работна заплата. Базата сега е в размер на 380 лева, минималната работна заплата е 560 лева. Каквито и да са процентите на увеличение, а те не могат да бъдат кой знае колко по-големи от тези  8-12 %, които се прилагат, те няма да бъдат достатъчни като усилия от страна на държавата.

Водещ: Дали ще може с бюджета това да се постигне?

Ангел Найденов:  В рамките на бюджета за тази година има предвидени над 80 милиона лева за увеличаване на възнагражденията на българските военнослужещи. В началото на тази година трябва да се предложи такъв тип увеличение на възнагражденията, каквото е за всички в рамките на бюджетната сфера. Така че се надявам съответно да бъдат приложени тези увеличения. Те ще бъдат приложени и това в някаква степен ще доведе до увеличаване на общото възнаграждение в рамките на българската армия.  Предстои въвеждането на модел, различен от досегашния, за формиране на заплатата на базата на звание и съответно на заемана длъжност. Това също ще има своето отражение върху размера на възнагражденията, но ако се прилагат отделни стъпки, ако това не е обвързано в един цялостен пакет от социални мерки, от който да бъде част увеличаването на възнагражденията, ще ставаме свидетели само на малки стъпки, които няма да доведат до голямото решение.

Водещ: Г-н Найденов, много въпроси. Ще проследим отговорите и дали те ще бъдат дадени през 2019 година.

Елеонора Чолакова