Ангел Найденов: Ще се усили мигрантският натиск по границите на Европейския съюз

Ангел Найденов, председател на Центъра за изследване на отбраната и сигурността и бивш министър на отбраната, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Независимо от намаляването на мигрантския поток към ЕС,  рискът от мигрантска криза остава сравнително висок. Няма промяна в рисковете и заплахите за националната сигурност на България, свързани с миграцията. В същото време тяхното съществуване е напълно реално. Няма признаци, които да позволят да се очаква, че през 2019 година ще настъпят съществени промени в миграционната обстановка по отношение на страната ни. Как направените преди месец в интервю за „Фокус“ и разработка на Центъра за отбраната и сигурността прогнози кореспондират с предизвикалата тревога поредна мигрантска криза в Гърция? Въпросът е към председателя на Центъра и бивш министър на отбраната Ангел Найденов. Поканихме ви, г-н Найденов, заради точните прогнози. Предупредихте, че ще се случи много скоро и ето напрежението в Северна Гърция е на линия.

Ангел Найденов: Вижте, не съм особено щастлив от факта, че се потвърждават и то негативните ми оценки и прогнози, свързани с рисковете от бежанската криза. Трябва да подчертая, че ние за съжаление – имам предвид ние като казвам в България – вторачени в проблемите от вътрешно-политически характер, се сещаме за рисковете за външната ни сигурност тогава, когато те похлопат на вратата ни, както е в случая. Що се отнася до оценките и до прогнозите, Центърът за изследване на отбраната и сигурността, който ръководя, следи тази тема вече трета година. И смея да кажа, че имаме натрупан огромен обем от аналитични материали, от социологически изследвания и от статистика, които са основата на нашите оценки и на предложенията. Ние вече имахме възможност да подчертаем, че да, факт е, притокът на нелегални мигранти в Европа е намалял, но отбелязахме, че в началото на тази година се забелязва и постепенно увеличаване. За сметка на намаляване на пресичанията на границата през централно-средиземноморския маршрут, тоест през Италия заради много сериозните ограничителни мерки, които предприе италианското правителство, се увеличи притокът през западно-средиземноморския маршрут, тоест през Испания, където имаме почти двойно увеличаване на пресичанията в сравнение с предишни години. Всъщност става дума за близо

57 000 мигранти, които са минали по този маршрут. И второ, увеличаване заради натиска, който се отбелязва по източно-средиземноморския маршрут основно през Гърция и Кипър и съответно Турция. Когато говорим за Турция, трябва да отбележим, че се увеличава и натискът за преминаване на сухопътната граница между Турция и между Гърция като конкретните числа са от Турция към Гърция по сухопътна граница от порядъка на 51 000, от които 48 000 са влезли на територията на Гърция, и от там разбира се опитите за преминаване на територията на Европейските държави. Впрочем, от тези 51 000 в България също е отбелязано влизане и то е от порядъка на около 350 човека. Останалите са в Кипър и съответно директно преминаващи по черноморския маршрут през Румъния и от там към Северна Европа.

Водещ: Какъв процент от тези хора, г-н Найденов, са джихадисти? Тоест, идват от ИДИЛ.

Ангел Найденов: Това трудно може да бъде посочено. Все пак оценките, които имат основа на регистрацията на заловените джихадисти, и оценките на институции, които се занимават с тези изследвания, показват, че от близо 13 000 заловени джихадисти, които са граждани на Европа, около 6 хиляди са с произход от страни от Западна Европа и около 7200 са с произход от страни от Източна Европа. Няма данни за заловени джихадисти, които да са български граждани, но това, разбира се, не трябва да ни успокоява. Всъщност, давате ми основание да кажа, че за голяма част от мигрантите и от бежанците продължава неяснота по това, какви са те. Ще ви дам пример с Германия. Показателен пример, където през 2018 година от общо 207 000 души, които са получили убежище, са заявили, че те не знаят рождената си дата. Разбирате ли – те са посочили всички 207 000 души са посочили 1 януари на съответната година. Те не знаят рождената дата и месец, посочват единствено родената си година. Всички разбират, които ни сушат, че това означава подозрение, свързано с произхода и самоличността на съответните лица, и всичко това така или иначе представлява определен риск.

Водещ: При положение, че не се знае откъде идват мигрантите – вие назовахте внушаваща цифра – 200 000 души, какви са вариантите за контрол върху тези мигрантски потоци?

Ангел Найденов: Вижте, като страни на произход най-често се посочват Сирия, Иран, Афганистан, страните от Западна Африка, но пак  казвам – това са данни , които те посочват в моментите на регистрация в съответните центрове, където се обработват бежанците и техните документи. Тогава, когато такъв брой лица над 200 000 само в Германия посочат една и съща рождена дата, това означава, че има съответните въпросителни около техния произход и около тяхната самоличност. Много са посоките, в които можем да разсъждаваме по отношение на мерките за повишаване на сигурността и по отношение на ограничаване на достъпа. Впрочем, за съжаление, все още липсва единно европейско решение около политиката, която трябва да следва Европейския съюз около необходимите промени в бежанския регламент, около системата за тяхното разпределение. Показателно е разделението,  което съществува по отношение на  квотите в страните от Европейския съюз. Ще ви дам данни от изследване в рамките на Европейския съюз по отношение на квотите. Например, конкретно за тяхното разпределение в Европейския съюз има в рамките на 47% от гражданите, докато 39% категорично отхвърлят квотната система. Най-големите привърженици са страните най-вече по отношение на страните по границите на Европейския съюз, голяма подкрепа има тази система в Гърция, в Люксембург, в Германия, където подкрепата варира от 65% до 70%. Категорично против са гражданите от страните във Вишеградската четворка и на България. Например, чехите са категорично против в рамките на 82%, в Унгария – 79% са против, в Словакия – 74%, в България – 55% са против. Това ясно говори за разделението и липсата на общо решение.

Водещ: Г-н Найденов, при положение че имаме такъв висок брой неидентифицирани мигранти, не се ли захранват терористичните мрежи в Европа? От което пък идва изводът, че мигрантските процеси водят във времето до поредни терористични атаки. Вие прогнозирате ли такива?

Ангел Найденов: Вижте, най-малко в 4 посоки можем да разположим разсъжденията си по отношение на миграцията и съответно рисковете от мигрантите. На първо място, това се потвърждава и от редица социологически изследвания, и е факт, че мигрантите продължават да бъдат натоварващо бреме за социалните системи и за икономиките на европейските страни. На второ място, това е споменахме вече – неяснотата по отношение на това кои и какви са мигрантите, пристигащи на територията на Европейския съюз. И веднага в тази връзка идва връзката тероризъм и миграция, или рисковете от нахлуване на привърженици на Ислямска държава и съответно преминаването и формирането на т.нар. „спящи клетки“. И на 4-то място трябва да отбележим негативната статистика за свръхпредставителство на граждани от мигрантските и бежанските среди в криминалната престъпност. Не е случайно, че отношението към мигрантите се формира на базата на негативните впечатления и че нараства негативното отношение на гражданите на Европейския съюз към миграцията и към бежанците. За съжаление, трябва да направим извода, че независимо от процента на намаляване, който за 2018 година спрямо предходната 2017 година е с около 25% по-малък, рискът остава. И то остава преди всичко заради засилващия се натиск на международни организации, най-вече по линия на ООН и на известна част от институциите на Европейски съюз и на неправителствените организации след приемането на двата глобални пакта: Пактът по миграцията и Пактът за бежанците. А също и продължаването на политиката на отворени врати за миграцията в някои от страните от Европейския съюз като Германия, Испания, Франция, Швеция.

Водещ: Могат ли да бъдат различени лесно търсещите убежище бежанци от икономическите мигранти и от тези, които предстои за захранват спящите терористични клетки?

Ангел Найденов: Много трудно тогава, когато липсват надеждни лични документи и съответно документи за идентификация, може да се направи това разграничение. Основната линия на разграничение е по страните на произход. Там, където има военни конфликти и където се водят сражения, очевидно, че това са страни, от които се създават бежанските потоци. И естествено страните, в които няма бойни действия, в които все пак има някаква държавна власт и има определена стабилност на управлението, бежанците са мигранти, тоест са чисто икономически мигранти, бягащи в търсене на по-добра среда за своята реализация и съответно търсещи социалните бонуси в резултата на функциониращи социални системи в страните от Европейския съюз.

Водещ: Какви са изводите от вашите изследвания за България? От деня новината е, че правителството с армия, жандармерия, техника ще пази границата с Гърция. Това достатъчно ли е или е поредната  кампанийна реакция?

Ангел Найденов: За съжаление, фактическата обстановка, която породи отново насочване на вниманието към бежанските потоци, е свързана с бежанци и мигранти на територията на Гърция. 1000 човека от бежанския лагер „Диавата“ край Солун в четвъртък тръгнаха в опит да се придвижат на север към границата със Северна Македония. И от там вероятно, следвайки един от двата балкански маршрута, да стигнат до Германия. Беше посочено, че те са подмамени от съобщение в социалните мрежи за това, че са отворени границите и че те ще имат възможност да се придвижат. Разбира се, това е само върхът на айсберга. Отдолу вероятно стои и подклаждането на напрежението, съответно желанието да се повишат вероятно и таксите за тяхното придвижване чрез нелегалните трафиканти на хора. Има ги вероятно и предложения и стимули от страна на брокерите на работна ръка на черния трудов пазар в съответните западно-европейски държави. Така или иначе в рамките на близо 4 дни съществуваше това напрежение, породено от сблъсъците с полицията. И в края на седмицата този лагер беше разтурен. Всъщност палатките премахнати и бежанците и мигрантите бяха извозени в различни райони на Гърция до различни центрове за настаняване. Впрочем, в същия момент излезе информация за задържане на близо 950 нелегални мигранти на границата между Турция и Гърция, което е още едно потвърждение за натиска, който съществува от страна на бежанците в Турция към придвижване или към Гърция, или съответно в това число и през България към европейските държави. Казвам в това число и през България и трябва да имаме предвид, че за 2018 година на вход са задържани 689 лица, направили опит да преминат българската граница. На изход са задържани 634 лица.  Голямата част – 53% от задържаните на българо-турската граница, а 47% са на българо-гръцката граница като по отношение на българо-гръцката граница се констатира, че в пъти увеличение на заловените, тоест на задържаните лица, и съответно опитите за нелегално преминаване на тази граница. 1800 са лицата, които са задържани на територията на страната. И това е горе-долу равно на броя на лицата, които са задържани през 2017 година.

Водещ: Успокоява ли ниският брой?

Ангел Найденов: Не, ниският брой не може да ни успокоява, той се задържа на практика на нивото от предходната 2017 година. Казвам брой, но отбележете и увеличения брой на регистрираните опити за нелегално преминаване. В единият случай по отношение на българо-турската граница това са 5300 опита за нелегално преминаване, а по отношение на българо-гръцката граница – това са 4600 опита. Тоест, имаме 10 000 опита за нелегално преминаване на българската граница. Това не може в никакъв случай да ни успокоява. Прави добро впечатление и искам да подчертая адекватната реакция, която отбелязват българските власти и в лицето на Министерството на отбраната, и в лицето на Министерството на вътрешните работи. Независимо от потушаване на напрежението в съседна Гърция, имаме увеличено присъствие на полицейски час и на насилие на гранична полиция и на жандармерията и съответно заявена готовност от страна на  Министерството на отбраната за изпращане на военни части, военнослужещи до 3000 човека при нужда за подсилване на охраната и съответно отбраната на българската граница.

Водещ: Ще продължат ли напреженията и ще се утежнява ли миграционната обстановка?

Ангел Найденов: За съжаление, няма съмнение в този извод, който вие сама отбелязвате. И идва въпросът – да, ще се запазят рисковете, съответно напрежението, свързано с бежанския поток. Нямаме основание да се успокояваме. Има няколко посоки, които освен запазването на тази тенденция за миграция и съответно бежански потоци дават основание да се направи този извод. Впрочем, позволете ми още нещо да кажа любопитно за миналата 2018 година: според данни на ООН в света са регистрирани 258 млн. души като бежанци и като мигранти. Това сравнено с началото на новото хилядолетие, тоест за 2000 година, когато са били 150 млн., е почти двукратно увеличение. А сега, ако погледнем страните, които са близо до нас – в Турция са приети над 4 700 000 души бежанци и мигранти от 190 страни – обърнете внимание. От тях от Сирия са приблизително 3 600 000, а 1 100 000 са бежанци и мигранти от други страни.

Водещ: Тоест, в Турция ни чака огромна бомба със закъснител?

Ангел Найденов: Разбира се. Това е потенциален източник на бежанци и на мигранти, в това число и по отношение на българската граница. Неслучайно отбелязах засиленият натиск на преминавания от Турция към съседна Гърция. Там има сериозно увеличение в сравнение с предишни години, независимо от споразумението, което съществува между Европейския съюз и в този случай като страна представителка Гърция и съответно Турция. Ставаме свидетели на ожесточени сражения в Либия в границите на последната седмица. Само на територията на Либия потенциалните мигранти и бежанци са от порядъка на 700 000 – 800 000, които са с надеждата да се придвижат към европейските страни. А със засилване на сражението, с повишаване на ожесточеността на сблъсъците можем да очакваме, че една значителна част от тях ще направят нови опити за пресичане на Средиземно море в посока на европейските държави, независимо от военноморските операции, които реализират самите членки на Европейския съюз и които са близо до границата с Либия и независимо от споразумението между Европейския съюз и Либия по отношение на връщането на  заловените в Средиземно море бежанци. Имаме съответните потоци, които в рамките на миналата година са от порядъка на около 150 000 души нелегални мигранти бежанци на територията на гранични държави – споменах вече – в голяма степен и Италия, и Испания, и Гърция, Кипър, в немалка степен разбира се Франция, Португалия. Всичко това означава, че има сериозен натиск по отношение на границата на Европейския съюз. Така че рисковете остават, за съжаление. Можем да разсъждаваме по отношение на липсата на единно решение, по отношение на забавянето на промяната в Дъблинския  регламент, по отношение на квотната система, но това са разсъждения, които наистина трябва да се правят с оглед на проблематиката и с оглед на рисковете.

Цоня Събчева