Ангел Папалезов, ГДНП: Красимир Узунов успяваше да приземи всеки – до болка искрен, принципен и невероятно истински, той ни даваше вярна посока

Главен инспектор Ангел Папалезов – началник на сектор „Културно-исторически ценности“ към ГД „Национална полиция“ в интервю за Радио „Фокус“

Водещ: Осъзнавайки малко по малко мисълта за кончината на Красимир Узунов – какви са вашите най-ярки спомени за него?

Ангел Папалезов: Най-ярко помня неговия усет за държавност, за историчност, мисълта му за България и за това как българщината да пребъде. Поводът, който ни свърза и ни направи толкова близки приятели, е общата ни кауза по защита на българското от чужда намеса. Помня случаите, когато се опитвахме да запазим български културни ценности, паметници – книжовни или пък предметни източници – от износ към чужбина. Той винаги ми казваше, че не е важно дали някой наш успех ще придобие общественост – важното е да запазим важните за българската история паметници, книжнина или ръкописи в България, за да могат учените да ги публикуват и използват. И точно това се опитвам да запазя в спомените си. Работихме по толкова хубави съвместни случаи, които заради неговия характер и по негово желание никога не сме оповестявали. Колко ни е подпомагал Красимир Узунов, колко ни е насърчавал да работим по случаи с паметници, с историята на ВМРО, с музейни експонати, с нумизматични колекции. Беше просто невероятен – с невероятен усет, невероятна комбинативност, невероятно желание да се случват нещата и да впряга личности и служби от всякакъв характер да работят за българщината. Толкова много спомени имам с него, че мога до утре сутринта да разказвам за Красимир Узунов.

Водещ: Ако все пак трябва с няколко думи да го опишете като приятел, но на първо място – като човек, кои бихте подбрали?

Ангел Папалезов: Невероятно жизнен, невероятно отзивчив, невероятно истински, много принципен, безкомпромисен, искрен, понякога дори до болка – независимо каква е позицията на някой и самочувствието му, Красимир Узунов с удоволствие му казваше истината и много бързо успяваше да приземи всеки – в личен, в служебен или в морален план. Много успешно приземяваше както мен, така и всички около себе си, и ни даваше вярната посока и верния страничен поглед. С огромно удоволствие си спомням за него. Много съм щастлив, че го познавах, както и че той ме запознава с много хора – стойностни като него. Вечно ще съм му благодарен.