Ангел Стойков, Студентски съвет на УНСС: Намирането на златната среда на аудиторни занятия и посещаемост на студентите е най-голямото предизвикателството пред управлението на образование

Снимка: УНСС

 

Ангел Стойков, председател на Студентския съвет на УНСС в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод  Икономическият форум за студенти и млади хора в България, с участие на представители на политиката, бизнеса и журналистиката, организирано от Студентския съвет на Университета за национално и световно стопанство. 

Водещ: Как изглеждат перспективите на висшето образование през погледа на младите хора?

Ангел Стойков: Перспективите на висшето образование през призмата на младите хора са може би положително насочени, защото ако преди време говорихме за пренасищане на пазара на определен вид кадри, сега можем да кажем, че в следващите 10 години ще има доста недостиг на инженери, лекари, учители, икономисти. Аз, като представител на най-големия икономически университет в страната, смятат, че наистина икономистите трябва да бъдат отново приоритетна специалност, и те да бъдат върнати на картата на висшето образование, да получават по-голямо финансиране, и да станат отново част от тези приоритетни специалности.

Водещ: Това ли, според вас, е решението за недостига на кадри, за което говори на форума и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев?

Ангел Стойков: Много е комплексен въпросът с недостига на кадри, защото много са факторите, които влияят като цяло на висшето образование: външната миграция, масовизирането на висшето образование навън, интеграцията на ромските деца още в начални училища, в средни училища. Това са едни от основните проблеми, които трябва да решат и министърът на образованието и всички от неговия екип, за да може да се достигне до максимални резултати. Защото те дават основата на това какви кадри ще получава висшето образование. Също така, висшето образование и тези специалности, които изучават педагогика, трябва да се насочат към доста интересна материя, защото навлизаме в една ера на дигитализация, една ера на роботизация – трябват много комплексни умения, за да могат кадрите, които излизат от висшето образование да бъдат подготвени, и още от начална степен да подготвят и децата.

Водещ: А кои са предизвикателствата пред младите хора?

Ангел Стойков: Предизвикателствата пред младите хора са много. Първото е това, че всъщност обучението или висшето образование не е сигурен билет за това, че ще се получи сигурна работа. Младите хора трябва може би да притежават един микс от умения, наречен 4-те К-та: критично мислене, креативност, комуникативност, колаборация един с друг, за да могат да успяват да се интегрират в тази работна среда, да се позиционират по най-добрия начин на пазара на труда. Лично за УНСС мога да кажа, че се справяме добре с интеграцията на младите, защото по последни данни Националния статистически институт (НСИ), 50% от завършилите УНСС до 1 година намират работа по специалността си. Лошото е и притеснителното е, че по данни на министъра на образованието, които сподели на младежкия форум, е, че 15-20% от студентите посещават лекции, което е с доста силен разрез със западноевропейските университети, където е точно обратното.

Водещ: В какво направление вие виждате решението на този въпрос, тази ниска посещаемост как да се повиши?

Ангел Стойков: Може би това е двустранен процес. Двустранен процес и от страна на преподавателите, и от страна на студентите. Трябва преподавателите да проявяват по-висока отговорност, по-сериозна за това да дадат по-големи предпоставки за качествено образование и само по себе си да ангажират повече вниманието на студентите. От друга страна студентите са изправени, отново казвам, пред едно интересно време, време на технологии, време на дигитализация, където може би стоенето в аудиторни занятия за тях не представлява този голям интерес, който е представлявал преди 10-15 години. Намирането на златната среда на аудиторни занятия и посещаемост на студентите е най-голямото предизвикателството пред управлението на висшето образование, и не само на висшето образование. Защото ние виждаме и отлив на деца, които да посещават началните училища. И министърът беше много прав, според мен, с политиката, която се води да се интегрират абсолютно всички деца, за да няма изтичане на кадри, да могат дори и ромските семейства, които по негови думи живеят в картонени къщи, да бъдат част от образователната система. Защото недостигът на кадри ще бъде голям и трябва да се вложат всички усилия, за да може да имаме запълване на пазара на труда.

Водещ: Споменахте 4-те К-та – отворени ли са младите към усвояване на такива умения, развиват ли ги?

Ангел Стойков: Според мен, нямат много избор, защото ако искат да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда, те трябва да бъдат отворени към придобиването на нови умения. След може би няколко години, да не кажа 10-15 години ние ще сме принудени не да сменяме работното място, а да сменяме нашата професия, да придобиваме нови качества, нови умения, за да можем да бъдем конкурентоспособни. Според мен, младите са наясно с това и постепенно придобиват и мисълта, че трябва да се развиват всекидневно. Не могат да се осланят на това, че придобиват една диплома за висше образование, и това им е достатъчно да бъдат конкурентоспособни и да се утвърдят на пазара на труда по най-добрия начин. Наясно са, че трябва да развиват своите умения ежедневно, да четат, да се образоват и да бъдат най-добрите сред най-добрите.

Водещ: Ние им го пожелаваме. Малко сменяме темата. Да се върнем към форума. През втория ден темата на форума е: „30 години пазарна икономика в България“ с участие на известни специалисти. Как те определиха пазарната икономика днес, може ли да обобщите?

Ангел Стойков: Първо да кажем кои бяха гостите на Младежкия икономически форум през втория ден. Пръв беше г-н Калин Христов, който е подуправител на БНБ, следобед беше г-н Левон Хампарцумян, който 18 години беше председател на Управителния съвет на най-голямата търговска банка „Уникредит Булбанк“. И двамата представиха нещата през своята призма, но със сигурност имаха допирни точки. За тях в момента, тъй като те говориха за банковия сектор изцяло, банковият сектор е стабилен. Имаха въпроси от страна на студентите, които задаваха и на двамата идентични въпроси, с това дали е възможно тази финансова криза, която беше през 2008 година, да се повтори отново. Техният отговор беше еднозначен за това, че ние сме подготвени за подобна криза, и ако се случи криза, тя няма да е криза, а ще бъде нещо предвидено и няма да има такива сериозни отражения, които имаше преди 10 години. Говориха за това, че дигитализацията навлиза много усилено в банковия сектор, но като цяло банковият сектор няма да бъде изцяло дигитализиран, той ще има нужда да има човешка ръка, и поради сигурността, и поради естеството на сектора. Те виждат положителни промени от началото на Прехода. България като цяло се развива в правилната посока, вървим с малки стъпки към европейското мислене и към придобиването на европейска политика относно банковия сектор. Така че те изразиха своето задоволство от това как се развива банковия сектор.

Водещ: Днес е последният ден. Каква е темата?

Ангел Стойков: През е последният ден гости на УНСС и закриването на форума ще уважат г-н Любен Дилов син, който е тв водещ, продуцент, г-н Мартин Карбовски, който отново е журналист и тв водещ и г-н Ивайло Нойзи -тв водещ. Насочили сме изцяло към журналистиката третия ден с едно много интересно и пиперливо заглавие: „Оръжие или щит е българската журналистика“. Насочили сме към това какво се е променило в журналистиката през последните 30 години, наистина ли е реална тази оценка, която ни дават – на 111-то място по свобода на словото, всъщност, има ли реално журналистика в България, защото ако видим данните за журналистиката, ние преди десетина години сме били в Топ 30 по свобода на словото – какво се е променило оттогава. Много интересни неща ще се случат през последния ден. Сигурен съм, че ще има интерес от студентите да задават своите въпроси. И затова избрахме точно тази тема да бъде финална за форума.

Елеонора ЧОЛАКОВА