Ангел Терзиев, агроном: Неправилното използване на съответен минерален тор, може да смути развитието на едно растение, освен това може и да го унищожи

Ангел Терзиев, агроном в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

<b> Фокус: </b> Има ли някакви особености при обработката на почвата?

<b> Ангел Терзиев: </b> Обработката на почвата започва с основната есенна дълбока оран, след това се извършват пролетни обработки. При обичайно време дълбочината на пролетните обработки се движи между 15-18 см, някои и по-малко 10-12 см, но при това топло време, когато изпарението на почвата, чрез което се освобождава от влагата се налага обработките да бъдат първо минимализирани (по-малко обработки) и на по-малка дълбочина, с цел да се прекъсне само изпарението от горния почвен орен пласт и да се запази тази влага в горния почвен слой, където е коренообитаемият слой на растенията, така че разликата не е особена, но все пак трябва да си даваме сметка, че колкото повече обработваме на по-голяма дълбочина, толкова повече изваждаме влагата от по-долните слоеве на почвата и тя се изпарява по-лесно и така растенията започват много по-рано да страдат заради липса на достатъчно влага.

<b> Фокус: </b> Доста разпространен метод за почистване е изгарянето на растителни остатъци или палене на стърнища. Той продължава да се прилага от земеделски производители въпреки предупрежденията и забраните, до какво води това палене на растителни остатъци?

<b> Ангел Терзиев: </b> Паленето на растителни остатъци, особено стърнищата след прибиране на житните култури отпреди беше масово явление, но то има и полза, но повече е вредата. Ползата е от това, че изгаряйки тези растителни остатъци се получава растителна пепел, това е калиев тор, който е полезен за растенията, но заедно с това се унищожават много микроорганизми в почвата, чиято основна роля е да минимализират хранителните вещества от растителните остатъци и те стават по-полезни за бъдещите растения, така че в случая би трябвало растителните остатъци да се изваждат встрани от блока и под зоркото наблюдение на работниците, да се изгарят и след това вече растителната пепел да се внася в почвата, в нивата. В другия случай ако това изгаряне става в нивата, както споменахме микроорганизмите са подложени на изгаряне и те, така че минерализацията на почвата се затруднява. Мой съвет е, пък и не само мой това е вече нормативно отбелязано, всички растителни остатъци да се изваждат навън от нивата и при съблюдаване на противопожарни правила да се изгарят и след това вече ако е възможно да се внасят тези торове отново в нивата, но в никакъв случай не трябва да се палят така безотговорно, защото вредата както казахме е голяма, не само за почвообразувателния процес, а и за околната среда, която замърсяват особено когато са в близост до селища.

<b> Фокус: </b> Какви видове торове има и те за какви култури са най-подходящи?

<b> Ангел Терзиев: </b> Торовете, които се ползват в селското стопанство биха се разделили на две, това са органични торове и минерални торове. Органични торове, това са торове, които се получават от селскостопанските животни, заедно с остатъци от фураж, постеля, която се ползва за тях през зимния сезон и след едногодишното ферментиране на тази маса се получава един много добър органичен тор. Този органичен тор е просто универсален, първо той подобрява хранителната среда, въобще обогатява почвата с хранителни вещества. Освен това другото ценно качество подобрява структурата на почвата. С подобряването на структурата се подобрява хранителния режим, водния режим, газовия режим, става по-добра аерация на почвата, което спомага и дава възможност за добро развитие на кореновата система. Така че органичния тор,  който съдържа основните макроелементи азот, фосфор, калий, а и другите микроелементи това е много ценно за всички видове селскостопански растения. Другата група торове това са минералните, които могат да бъдат единични, това са фосфорен тор, азотен тор, калиев тор, а могат да бъдат и сложни торове – комбинация в различно съотношение азот, фосфор и калий. Органичните торове обикновено се внасят есента и се заорават при първата обработка на почвата. Фосфорните и калиевите минерални торове се внасят обикновено също есента, а ако се пропусне тази възможност могат да се внасят и много рано напролет, но не за всички площи. Трябва да се избягва това внасяне особено на площи, които са песъкливи, изложени на югоизток, които се затоплят по-бързо и съответно фосфора и калия не могат да се усвоят нормално през годината, а и следващата година, защото те обикновено се внасят през две-три години. Минералният тор азот обикновено се внася за някои култури при сеитба и преди всичко за подхранване по време на вегетацията. Различните култури имат различни изисквания към минералните торове, също така и за органичния тор от неговото състояние дали е вече ферментирал добре или пресен. Пресният оборски тор не бива да се внася безразборно, защото на някои растения той действа и угнетяващо, би трябвало да се внася обикновено добре ферментирал  или т. нар. прегорял оборски тор. Освен тези торове, за които споменахме има и торове наречени подобрители, също така и торове за листно подхранване, които обикновено се ползват по време на вегетацията. Такива торове са бурал, лактофол, чиито съдържание е също основни макроелементи азот, фосфор и калий и някои други микроелементи и то в различно съотношение, съобразно изискванията на една или друга земеделска култура.

<b> Фокус: </b> Неправилната обработка на минерални и органични торове до какви последствия може да доведе върху почвата и върху растенията като цяло?

<b> Ангел Терзиев: </b> Едно неправилно използване на съответен минерален тор, например азот – силно завишената доза може да смути развитието на това растение, освен това може и да го унищожи, а особено важно е натрупването на нитрати в почвата, които нитрати от почвата се предават и на растенията, особено листните зеленчуци – салати, марули, зеле и т. н. натрупването на нитрати е много интензивно при положение, че внасяме безразборно азотния тор. Трябва строго да се спазват нормите определени за подхранване на тези зеленчуци, но за да се знае каква норма трябва да се приложи там за подхранването не само на споменатите зеленчуци и много други култури трябва да се прави и почвен анализ на почвата, химически анализ да се знае какво съдържа, какво количество азот, фосфор, калии и другите микроелементи и след това вече да се прецени каква норма на торене трябва да се внесе с цел растението да има полза от това, а не да се получават отрицателни негативни последици като дори унищожаване на растенията и още по-лошото натрупването на нитрати, които са така вредни за човека.

<b> Фокус: </b> Някои съвети, които Вие бихте дали, за да бъде почвата по-плодородна?

<b> Ангел Терзиев: </b> Земята е основно средство за производство и от нейното ценно качество плодородие се възползва човекът, но той е длъжник на земята, в смисъл, работата му за подобряване плодородието на земята, това е майка хранилница. Ние трябва да се отнасяме към нея наистина почтено, да съхраняваме това ценно нейно качество – естественото плодородие. Човекът, производителят на селскостопанска продукция трябва да прави всичко възможно за подобряване на плодородието, за съхраняване на земята. Първо да се предпазва от ерозия, разумна обработка, да не се стига до разпрашване на структурата на земята, повече органични торове, с цел подобряване на хранителната среда, подобряване на структурата на земята. Освен органични торове – зеленото торене, хиерацията също е полезно за обогатяване на земята. По възможност почивка на част от нивите, площите в отделни години също е полезно, да се освободи земята поне за една година, с цел да и се даде почивка и тя да възстанови отново почвеното си плодородие. Сеитбооборотът или смяна на културите една с друга, разбира се, когато се прави сеитбооборот, трябва да се има предвид коя култура след коя следва, с цел да използва всички тия запаси, оставени от предишната култура. Така се повишава плодородието, повишава се разбира се и продуктивността, което води до добри и качествени добиви, така че грижата на човека е колкото се може с всевъзможни начини и средства да опазва това плодородие, то ще ни се отплати чрез своята реколта, която се дава от различните селскостопански култури.

Лора КАЛЧЕВА