Андрей Ковачев, ГЕРБ: Ако страните членки робуват на егоистични национални цели, няма как ЕС да бъде ефективен

 

Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: България и Румъния да се присъединят към „Шенген“ беше един от акцентите в годишната реч на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Председателят на Еврокомисията се обяви за еднакво заплащане на работниците и еднакво качество на храните в Евросъюза. Г-н Ковачев, в каква степен визията за развитие на Европа съвпада с целите, които България си постави като член на Евросъюза? Страната ни беше спомената на два пъти в речта на Юнкер?

Андрей Ковачев: Изключително важно е, че г-н Юнкер потвърди, че няма да има и не трябва да има разделяне на Европейския съюз на ядро и периферия, на различни степени на интеграция, че еврозоната е отворена за всички страни, които са готови – когато са готови да се присъединят, ще се присъединят; незабавното приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство, което и вие казахте, и предприсъединителна помощ или инструмент за страните, които искат да влезнат в еврозоната, да бъде създаден такъв инструмент. Това е важно, за да остане Европейският съюз единен. Една от основните цели на Юнкер беше равенството, когато говореше за ценности – свобода, равенство и върховенството на закона и правовата държава, да няма между Север – Юг или Изток – Запад различия и различно отношение към различните страни-членки. Това е важно за нас и мисля, че днешният ден беше един добър не само за България, разбира се, но за целия Европейския съюз. Оттук нататък, обаче – това са думи – какво ще се случи в реалността. Страните членки трябва на практика да поискат Европейският съюз да бъде ефективен. Нека да не се заблуждаваме – Европейският съюз е толкова ефективен, колкото му позволят да бъде ефективен страните членки. Ако те не са единни, ако те робуват все още на своите национални егоистични цели и не желаят да постигнат компромис, то няма как, каквато и реч г-н Юнкер да направи в Страсбург и в Брюксел, или който и да било, да бъде ефективен Европейският съюз. Така че в моето изказване към страните членки апелирах да намерят компромис и да дадат възможност Европейският съюз да бъде ефективен, да гарантира основните две неща – физическата и социалната сигурност на европейските граждани. Какво имам предвид под „физическата сигурност“ – борбата с тероризма, създаването на тази Европейска разузнавателна агенция, Европейска агенция по киберсигурност, автоматичната обмяна на разузнавателна информация, за да можем да бъдем много по-ефективни в борбата срещу тероризма, опазването на външните граници, инвестирането в обща отбранителна доктрина или споделяне на отбранителен капацитет – до 2025 г. да сме готови с нашия Европейски отбранителен съюз, като стълб на НАТО, разбира се, не дублиране на НАТО, а допълване на нашия капацитет по НАТО. И след това, по отношение на социалната сигурност – инвестиране в растеж, в нови работни места. 1 милиард допълнителна търговия означава 14 000 нови работни места. Затова и Европейският съюз работи за търговски споразумения със страни като Австралия, Нова Зеландия, Мексико, от Латинска Америка някои страни, с Япония току-що беше също така завършено това споразумение.

Водещ: Съвсем разбираемо българските медии изведоха акцента от речта на Юнкер за влизането на България и Румъния в шенгенското пространство и еврозоната. Какви обаче са реалистичните срокове, в които това може да се случи?

Андрей Ковачев: Аз, за съжаление, съм се наслушал достатъчно много на такива изявления. Имаше и няколко гласувания в Европейския парламент с огромно мнозинство, в които се призовава за приемането на България и Румъния в шенгенското пространство. В края на краищата, спънката е в една страна членка и се надявам, че тази реч на г-н Юнкер ще мотивира правителството на Нидерландия този въпрос да бъде решен, въпреки че министър-председателят Рюте след това каза, че речта на Юнкер е много „романтична“. Дали това е било като ирония, или като желание да помогне да стане тя реалност, ще видим в следващите месеци. Но наистина това дали България и Румъния ще станат незабавно част от Шенгенското пространство зависи от една страна-членка.

Друго, което е важно да се отбележи, е желанието на Юнкер решения, свързани с външната политика на Европейския съюз да се вземат не с единодушие, а с квалифицирано мнозинство, за да може тя да бъде много по-ефективна и силна, отколкото е сега. Това е също свързано със сигурността на гражданите, доколко ние от юг и от запад можем да гарантираме сигурността на нашите външни граници.

Водещ: „Хората, които вършат една и съща работа на едно и също място, да получават еднакво заплащане“, каза Юнкер. Това също е много важен въпрос за България, който очевидно ще търси в близко бъдеще своето бързо решение, или не толкова бързо. Оптимист или по-скоро сте скептик?

Андрей Ковачев: Това е сериозен дебат, който в момента се води в Европейския парламент – как да бъде реформирана Директивата за командированите работници. И тук все още нямаме общо становище и сме разделени не толкова по политически групи, а по националности. Аз смятам, че трябва да има справедливост и тук. От една страна, трябва да се запази конкурентоспособността и свободата на пазара в определени отрасли, като например в транспортния сектор – трябва да ни се запази това конкурентно предимство, което имаме. Но от друга страна, трябва да се гарантира също така и това да има съответно заплащане, което да отговаря на положения труд.

Водещ: Перспективата за Западните Балкани също беше акцент в речта на Юнкер. Това между впрочем е и приоритет за Българското председателство. Може ли в тази ситуация България да извоюва мястото си на своеобразен модел за развитие на Балканите, а не само на транзитна зона към Западна Европа?

Андрей Ковачев: Ние сме вече признати като страната на Балканите с най-много експертиза по отношение на нашия регион. Затова и Българското председателство е поставило отново Западните Балкани на дневен ред. Но трябва да сме наясно, че не може да се очаква от Българското председателство тези шест месеца да има някакво кардинално ново решение или пък приемане на някоя страна-членка. Юнкер каза, че по време на неговия мандат няма да има приемане на нови страни, но в следващия мандат, в зависимост от това доколко са готови страните от Западните Балкани, то може да има страна, която да бъде приета. За нас е важно, че Българското председателство поставя теми, като свързаност, интернет, роуминг, образование, икономика, връзки между хората, малки и средни предприятия, търговията, като теми, важни за пътя на европейската интеграция на Западните Балкани. И се надявам наистина, че тези теми, които са важни за нас, защото като отидем в Скопие, в Белград или в Сараево, не е логично да плащаме такива високи цени както за мобилния интернет, така и за телефонните разговори, все едно се намираме на другата част на планетата.

Водещ: В каква степен, г-н Ковачев, тази визия за Европа, очертана в годишната реч на председателя на Еврокомисията, съвпада с очакванията на гражданите на Европейския съюз, според вас?

Андрей Ковачев: Това, което ние получаваме като информация, е, че мнозинството от гражданите искат Европейският съюз да гарантира физическата и социалната им сигурност. И затова бяха насочени темите на г-н Юнкер в тази насока – икономика, растеж, от една страна, от друга страна – физическата сигурност, с изграждането на Европейския отбранителен съюз, със създаването на Европейска разузнавателна агенция и Европейска агенция по киберсигурност, със солидарното опазване на външните граници и, разбира се, ограничаването на нелегалната миграция към Европа, също така и солидарно разпределяне на тежестта от пристигащите легално и имащите право, да кажем така, легално да получат бежански статут хора. Това са много, много важни теми, които трябва да бъдат съвсем прозрачно и демократично решени в най-кратък срок. Ние не може да си позволим повече това, което се случваше в предишните няколко години, и трябва да намалим нелегалното преминаване на границата.

Водещ: Върховенство на закона, солидарност, равноправие, сигурност – това ли са основните принципи, които в най-пълна степен изразяват визията за бъдещето на Европа или има още какво да добавим?

Андрей Ковачев: Да, това са ценности, с които не трябва да се прави компромис. Както и след това Манфред Вебер се изрази – все пак той идва от Германия и каза ясно, че едно е печеленето на пари на определени фирми, друго е нашите принципи. Затова и „Северен поток“ 2 не трябва да бъде изграждан. Така че ние не може да се отказваме от основни принципи, като свободата, равенството, недискриминацията на страни членки – било то от Изток, от Юг или от Север, или от Запад – и възможността неразделянето на Европейския съюз по какъвто и да било критерии. Всяка страна, която има желание и постигне критериите за членство и за следваща интеграционна стъпка – било то в Банковия съюз, в Еврозоната – трябва да има тази възможност да участва.

Водещ: Вашата прогноза – процесите на евроскептицизъм, които спорадично или не толкова се зараждат тук и там, ще се задълбочават или по-скоро ще се тушират в близко бъдеще?

Андрей Ковачев: Винаги ще има политически играчи, които ще експлоатират страховете на европейските граждани, така че винаги има място за скептицизъм и за хора, които ги експлоатират тези чувства. Но аз смятам, че Европейският съюз като цяло излиза от кризата. Имаме намаляване на безработицата, увеличаване на растежа за Еврозоната – 2,2%; намаляване на дефицита. И се вижда, че Европа започва да заема мястото, от което доброволно САЩ се отказват с новата администрация на г-н Тръмп по отношение на сключване на търговски споразумения. Европейският съюз, както преди малко също говорихме, е в процес на сключване на такива търговски споразумения с много партньори по света, а всяко търговско споразумение води до нови работни места и до повече произвеждане на брутен вътрешен продукт.

Росица АНГЕЛОВА