Андрей Ковачев: ЕС е много силен на думи и много бавен на дела, защото е демократичен съюз на суверенни държави

 Андрей Ковачев, заместник-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Европейският парламент прие резолюция в подкрепа на започването на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония. В резолюцията евродепутатите изразяват своето разочарование от неуспеха на общността да започне преговори за присъединяване с двете държави поради противопоставянето на Франция, Холандия и Дания. Според оценката на Европарламента и двете страни са изпълнили условията за нова стъпка по пътя си към европейската интеграция. Подчертава се, че това решение на последната среща на върха в Брюксел е стратегическа грешка, дискредитираща ЕС и изпращащ отрицателен сигнал до страните кандидати. Този ход отваря и вратата за чужди влияния в региона. Тезата на ЕП бе официално споделена и от САЩ. Междувременно започнаха спекулациите за европейската перспектива на Западните Балкани. Според босненския вестник „Независне“ Франция  е предприела неофициални дипломатически консултации с цел да предложи привилегированост, специално партньорство на отделни държави от Западните Балкани вместо пълноправно членство в ЕС. Предложението на Париж предвижда финансова помощ, специални договорености за достъп до европейски пазари и други предимства за страните от Западните Балкани в замяна на, забележете, мълчаливо оттегляне на кандидатурата им за присъединяване към общността. Какво реално се случва? Поканихме за анализ заместник-председателя на Групата на ЕНП в Европейския парламент Андрей Ковачев. Как да се ориентираме във вече нареждащия се сложен пъзел от противоположни послания и противоречиви?

Андрей Ковачев: Реално какво се случва, още никой не знае, защото не се е случило официално някаква нова инициатива на Франция за някакво привилегировано партньорство. Това са може би сондажи на дипломатическо равнище, но няма нищо официално и никой друг не подкрепя в ЕС, поне в ЕП, такава формула. Разбира се, че огромната част от евродепутатите на дебата тази седмица в Страсбург изразиха своето разочарование, че не се постигна единодушие в Съвета за започване на преговори със Северна Македония и Албания, като ясното съзнание на всеки е, че тези преговори, ако започнат и когато започнат, ще траят години, докато се приключи преговорния процес и наистина се случи пълноправното членство на тези страни в ЕС, и се решат преди това всички двустранни наболели проблеми от десетилетията назад.

Водещ:  Вие имате изказване пред ЕП в подкрепа на Македония. Кои са ключовите елементи от вашата позиция?

Андрей Ковачев: Позицията е такава, каквато е и на ЕНП, защото аз говорех и от името на ЕНП като зам.-председател, отговарящ за разширяването, и тя е разочарование от позицията на Съвета за незапочването на преговори, но и от това, че европейската интеграция е двупосочна улица и всеки трябва да си свърши своята работа, и девет страни – Албания  и Република Северна Македония – има какво още да направят, и ние подкрепяме проевропейските сили там. Не може интеграцията да бъде зависима само от един лидер, а другите, ако дойдат на власт опозицията например в Република Северна Македония, да поставя под въпрос общата история с България, както е записано в Договора за добросъседство. Този договор трябва да бъде изпълнен и това мисля, че стана ясно и на нашите партньори в ЕС, че има проблем с десетилетната манипулация на историята и фалшификацията на историята. Аз изказах в моето представя пред ЕП учудването ми, че всеки път историческата справедливост трябва да бъде постигана само чрез натиск отвън или чрез „моркова“, така да се каже, членство в ЕС. Същото важи и за Косово и за Сърбия. Едва ли не те ни заплашват, че ако няма интеграция в ЕС, то няма да бъдат правени реформи, няма да бъдат решавани проблемите със съседите. Ама това добре ли е за хората, които живеят там? Аз винаги съм се учудвал защо нещо, което е справедливо, добро, за повече просперитет, за повече спокойствие и сигурност, а трябва да се прави само с някаква примамка от другата страна, иначе няма да сте прави. Пак казвам, никой не е казал, че не сме за интеграцията на Македония и на Албания, и на Сърбия, и на Косово, и на Босна и Херцеговина, но се учудвам, че едва ли не, бих казал, ако няма европейска интеграция, нищо няма да направим.

Водещ: Доста се изненадвах и на изявленията на Зоран Заев, че: ако не получи дата за членство, ще падне правителството. Но членството на Македония в ЕС само от едно правителство ли зависи? Не е ли въпрос на национален консенсус?

Андрей Ковачев: Това би трябвало във всяка страна членка да бъде национален консенсус, както беше и в България. За съжаление, чухме председателя на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да иска на председателски съвет едва ли не да има отговор на българската позиция и да се отхвърли с декларация на техния парламент според тях обидната позиция на България спрямо тяхната „вековна история“, това го казвам в кавички, но се надявам това да не се случва. Аз вчера имах възможност да говоря за малко с председателя на парламента в София, който беше на посещение в ЕП. Господин Джафери, с него точно това обсъдихме, че няма нужда да се задълбочават проблемите с някакви декларации по отношение и на договора, и на българската позиция, която е абсолютно идентична с декларацията от 99-та година, и с Договора за добросъседство. За мен беше голяма изненада, че и в България имаше или има хора, които се учудват от позицията на България, все едно никога не са знаели, че декларацията 99-та година е подписана на конституционните езици на двете страни, и договорът е подписан по същия начин.

Водещ: На какви чужди влияния в региона се отварят вратите със забавянето на членството на Северна Македония и Албания?

Андрей Ковачев: Тези врати винаги са били отворени. Бях само преди няколко седмици водещ на  делегацията за наблюдение на изборите в Косово и там със загриженост ми казаха, че Саудитска арабия отново е в Косово с различни проекти, които са свързани с домове за сираци, например, или някакви социални проекти, по подобие на Мюсюлмански братя. Това не е добре, но в природата, когато има вакуум, той се запълва. Затова ние призовахме, и на вечерята, която имах с госпожа Урсула фон дер Лайен и с Йоханес Хан преди две вечери, призовах да сме по-бързи, да има видими, реални резултати за гражданите на тези страни. Не за политическите партии преди в Косово или в Македония, а за гражданите да има инициативи, свързани с повече Erasmus, програма за младите хора, с инфраструктура, най-накрая и роумингът да бъде намален между ЕС и тези страни, а не само вътре в тези страни. Аз съм много скептичен по т.нар. мини Шенген или някакви вътрешни договорки, за които Сърбия едва ли не е лидерът на тези страни и под шапката на Сърбия да се прави мини Шенген или мини БеНеЛюкс с Албания, Косово, Македония. Не мисля, че това е реалистично да правят някакъв малък мини БеНеЛюкс, а пък още по-малко Сърбия да влиза в Евразийския съюз. Това си е тяхна работа, разбира се, те са суверенна страна, но няма как да си и в Евразийския съюз, и в ЕС. Трябва да се решат, къде искат да ходят.

Водещ: В ЕП как коментирате преговорите за Договора за свободна търговия между Сърбия и Русия в Евразийския икономически съюз?

Андрей Ковачев: Сърбия е суверенна страна. Тя, ако иска, може да си кандидатства и да си стане част от Евразийския съюз с Казахстан, с Беларус, с Армения. Между другото, Армения също беше един вид принудена да подпише и тогава ние не можахме с Армения да подпишем споразумение за т.нар. свободна търговска зона, защото тези две неща, споразумение за свободна търговия и членство в евразийския съюз, не са съвместими. А пък още по-малко пълноправно членство в ЕС и членство в т.нар. Евразийски съюз, защото той не съществува, той е някакъв вид споразумение за свободна търговия.

Водещ: Варианти на бъдещи отношения на ЕС, които Франция има намерение да предложи, коментират ли се?

Андрей Ковачев: Коментира се само желанието, което изрази публично президентът на френската република господин Макрон за промяна на процедурата по разширяване. Той смята, че не трябва да се отварят и затварят съответни глави от определени политики, а всички глави да се отворят и чак накрая на процеса да се затворят всички глави, за да не могат кандидатстващите страни да се успокоят и да кажат: „Еди-коя си глава е затворена и няма нужда нищо повече да правим.“ Но официално няма позиция на Франция по това, което вие казахте, за някаква друг вид привилегировано партньорство, асоциирано членство или участие в определени програми, без политическото участие като пълноправни членове в ЕС.

Водещ: Процесът на евроинтеграцията на Западните Балкани колко ще продължи?

Андрей Ковачев: Това никой не може да каже отсега. Може би и пет, и десет години. Много зависи от самите страни, но зависи, преди малко казах, това е двупосочна улица, и от капацитета на самия ЕС да приеме нови страни. Ние говорим обаче за шест страни, които са сравнително малки, с неголямо население, и са от геополитическа важност за ЕС да бъдат част от ЕС. Така че аз се надявам това да стане в следващото десетилетие.

Водещ: Тази геополитическа логика разбира ли се? Осъзнава ли се в Брюксел?

Андрей Ковачев: Да. Тя на думи се повтаря винаги. В моето изказване това казах. ЕС е много силен на думи и много бавен на дела. На думи, наистина, почти всички го казват, но когато стане въпрос да се вземат самите решения за реализирането на тези политики, това става много, много бавно. ЕС все пак е демократичен съюз на суверенни държави, които всяка една от тези държави има своята тежест и своите вътрешнополитически борби и своите вътрешнополитически решения, и всяка страна трябва да вземе своето решение. Затова и демократите някой път са доста по-бавни от авторитарни режими, в които един човек или няколко души взимат едно решение и то не бива поставено под никакво съмнение. Господин Хан сподели, че може би процесът на разширяване трябва да се промени. За да бъдем малко по-бързи и ефективни, трябва да се промени наистина процедурата, и не за вяска глава да се иска решението на всяка страна членка, не по всеки детайл, както е сега. Аз забравих точната цифра, но става въпрос за стотици решения, които трябва да бъдат взимани с единодушие от всички страни-членки, за да се приключи един процент за разширяване на една страна членка. Във всеки един момент всяка страна може да каже „не“ и да спре процеса. И виждате, колко е някои пъти неефективно и много бавно, но пък от друга страна, другата логика е, че всяка страна е суверенна и може да има някакво влияние върху процеса.

Водещ: Кой трябва да инициира промяна на механизма за присъединяване? За да не се гледа на преговорите като на провал?

Андрей Ковачев: Това може да направи ЕК, след това в съгласие със страните членки. Ако страните членки се откажат от процедурата на всеки един етап да се взима решение с единодушие за всяко решение за продължаване на преговорите или за отваряне на нова глава, то първоначално самите страни членки трябва да се съгласят, че се отказват от това право.

Цоня Събчева