Андрей Новаков: Битката срещу пакет „Мобилност 1“ не е свършила, а навлиза в нов етап

Андрей Новаков, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Транспортната комисия на Европейския парламент даде зелена светлина за преговори по пакет „Мобилност 1“ със Съвета на ЕС и Европейската комисия. Преговори, известни още под наименованието „триалог“. Припомням, че през минала седмица Транспортната комисия отхвърли предложението пакетът да бъде изтеглен от Еврокомисията. Оттук нататък съществуват ли възможности за разумен компромис, така че да не бъде унищожен превозваческият транспорт у нас? Въпросът е към евродепутата Андрей Новаков. Господин Новаков, не ни изненада решението. Очакваше се. Въпросът е: оттук нататък какво може да се направи?

Андрей Новаков: Макар че по темата работим усилено всички колеги от всички партии, мога да кажа, че въпреки днешното гласуване да не е особено позитивно, аз съм решен докрай да остана на страната на българските превозвачи. Сигурен съм, че и колегите мислят по този начин. Нямаме друг избор. Но все още имаме нужда от разговор с нашите превозвачи, така че да ни дадат нов мандат за работа. Досега те бяха ни казали, бяха изискали от нас: „Всичко или нищо. Искаме пакет „Мобилност 1“ да отпадне.“ Три години правим всичко по силите си това да се случи, но очевидно нещата вървят към някаква форма на преструктуриране на законодателството по отношение на транспорта и ние трябва да се адаптираме. Затова от „всичко или нищо“ трябва да преминем към „да отпадне излишното и да остане най-важното“, което в случая според мен означава да се преборим за това камионът да не се връща и водачът да се връща само ако иска, по негово желание.

Водещ: Това дали е възможно? Постижимо ли е?

Андрей Новаков: Постижимо е, но не е лесно. То, като се замисля, нищо не е лесно сега покрай пакет „Мобилност“, като се има предвид, че законодателното предложение беше направено още 2017 г., костваше ни много усилия то да не бъде прието толкова време, така че и тепърва няма да става по-лесно. Ние сме свикнали с това.

Водещ: Българската държава дали би могла да подкрепи, да помогне с нещо? Ето, сега ще се води триалог със Съвета на ЕС, така че там можем ли да се намесим? Ще може ли министърът на транспорта Росен Желязков да въздейства?

Андрей Новаков: Още във времето, когато Ивайло Московски бе министър на транспорта, сега и с Росен Желязков срещам изключително активна подкрепа от страна на нашата държава, на посолството тук. Координираме постоянно. Заедно с други колеги от съпротивата – от Полша, Румъния, Латвия, Литва, Португалия, Ирландия, с които се стремим да спрем пакета, сме в синхрон, включително с всички представители на българската държава тук. Така че това вече се прави. Това, че невинаги излиза по медиите, не означава, че доста работа не е свършена и в тази посока. Мисля, че не е невъзможно. Аз имам сериозни основания да смятам, че връщането на камиона е непропорционална мярка, която е в разрез с европейското законодателство, и дори да стане чудо – тя да остане по време на преговорите, ще падне в съда. Почти сигурен съм. Ето защо трябва да фокусираме нашите усилия, да не отстъпваме колкото се може по такива несправедливи изменения, в т.ч. и изискването един свободен човек, какъвто е българският шофьор, свободното си време да бъде задължаван да го прекарва където европейският законодател е решил, а не където свободният човек сам е преценил. Това са двете най-тежки битки, които ни предстоят. Преговорите могат да започнат по-късно през годината, вероятно когато новият комисар дойде, и да се проточат година, година и половина – никой не знае. Това е време, в което трябва заедно с бранша да се обединим около едно-две такива изисквания, които на всяка цена да защитим.

Водещ: Чуват се гласове, включително на ваши колеги евродепутати, че страната ни трябва да втвърди тона в европейските институции. Смятате ли, че това би свършило работа?

Андрей Новаков: Не, не мисля. Не мисля. Аз знам това политическо изкушение да се направиш на лош и да се скараш на някой, вероятно за да го продадеш вкъщи, и сигурно така върши краткосрочна работа, но не и дългосрочна тук. Навлизаме в нов етап – трябва ни нов тип поведение, трябва ни нов мандат от нашите превозвачи, те да разберат добре какви са новите реалности, защото упорстваме ли, продължаваме ли на всяка цена да искаме отпадането на целия пакет и нищо да не се приеме, накрая ще се приеме всичко, което не искаме. Ето защо е важно да се адаптираме.

Водещ: Означава ли, че досега се е работило на този принцип, тоест вие сте били безкомпромисни и крайният резултат е отрицателен?

Андрей Новаков: Може да се каже, че бяхме абсолютно непреклонни, не искахме под никаква форма пакет „Мобилност“ да продължи. Беше правилно да искаме той да остане за новия мандат, защото виждате, идва комисар от Румъния. Опитвам се дипломатично да се изразя в момента, като казвам, че това би ни дало малко по-балансирани шансове за успех. Сигурен съм, че хората ще ме разберат, тъй като в момента диалог с настоящия комисар по транспорт нямаме, разбиране нямаме. Не срещаме каквото и да е сътрудничество, от които и да е по нашите проблеми, които сме изразили. Нищо. Надявам се с новия комисар нещата да се променят. Ето защо е било важно да искаме пакетът „Мобилост 1“ да остане за новата Европейска комисия, но оттук насетне е въпрос на време. И ние трябва да се подготвим. Както казах, да може най-застрашаващите съществуването на нашия бизнес мерки да отпаднат. Пак повтарям, това е връщането на камиона и връщането на водача. Това би фалирало наистина много от малките компании в България.

Водещ: След триалога какво следва?

Андрей Новаков: След триалога предстои още едно гласуване в ЕП на второ четене. Ако въобще се стигне до резултат от триалозите. Ако не се събере блокиращо малцинство в Съвета. Но да видим, готвим се за този нов етап. Предстоят срещи с транспортния бранш, като един от проблемите, които срещаме, е, че затрудненията в транспортния бранш са десетки. Буквално на срещите идват толкова много представители на различни сдружения, асоциации, съюзи, че е трудно да разбереш всъщност какво иска браншът – едно удовлетворява един, друг – не, и създава пречки.

Водещ: Ще можете ли да осигурите блокиращо малцинство в Съвета на Европейския съюз? Тоест страната ни дали ще може и вие съответно да съдействате?

Андрей Новаков: Имаше такова малцинство. В последния момент то се разпадна, след като Чехия и Словакия отидоха от другата страна – на тази от страните, които подкрепят пакет „Мобилност“. Иначе такова малцинство имаше. В този ред на мисли, сега аз виждам, че има някаква промяна в поведението на мои колеги от Гърция, например, от Испания. Британците сега не би било редно да взимат отношение. Още миналата седмица поисках британците да не взимат отношение в това гласуване, тъй като то засяга бъдещето на транспортния сектор за десетилетия отсега, при положение, че те излизат от съюза след две седмици. Днешният мандат мина с три гласа, а гласуваха четирима британци, или поне четирима британци имаха право на глас. Струва ми се несправедливо.

Водещ: Господин Новаков, дали не е построен сценарият така, че да бъде приет пакет „Мобилност“, независимо от вашите усилия? И дали не би следвало да извадите и да демаскирате този сценарий, с всичките му непочтени ходове, които в последния момент някак ги промъкват? Това са процедурни хватки. Дали не е редно и това да се постави на вниманието на европейското обществено мнение?

Андрей Новаков: Истината е, че се уморих да повтарям, колко пъти пакетът беше гласуван в Европейския парламент в нарушение с действащите правила. Оказа се, че и това не помага.

Водещ: Ами извадете, систематизирайте ги всичките тези нарушения и ги сложете на масата, дайте пресконференция. Всичките нарушения покажете. Като кажете 1-2 някак си между другото, те се губят. Но като ги извадите едно по едно и ги подредите?

Андрей Новаков: Още сега мога да ви изброя някои, които поне за последните 10 години са прецедент в Европейския парламент. Едно от гласуванията в Комисията по транспорт мина без текстовете да са преведени на всички езици, или поне на български и румънски. Внесохме официално искане текстовете да бъдат преведени, при положение, че бяха изпратени около Бъдни вечер, явно за да не можем да се запознаем с тях. Разбира се, заради препускането пакетът да бъде приет, те не бяха преведени и председателят на комисията по транспорт каза: „Не ме интересува, не ми го пробутвайте това с правилата“. Това е факт. Това са думи, това е цитат, който тя каза. След това, когато обжалихме това, което се случи в комисията по транспорт и отидохме на гласуване в пленарна зала, ние внесохме няколко стотин поправки, общо бяха хиляди, не си спомням дори, с ясната идея, че заради това препускане те не могат да се справят, да ги преведат и да ги обработят. Дори да ги гласуваме, трябваше да гласуваме 7-8 часа. Никой не беше чувал за правило, което стана един от колегите ми и каза: „Аз съм участвал в приемането на правилника и духът на правилника е, че всички поправки, които идват от България, трябва да се гласуват ан блок“. И така 3000 поправки ги гласувахме може би за 20 минути и по-малко, просто защото идват от България. Кажете какво още можем да направим? Как е възможно, при положение, че Европейският парламент се бори за затваряне на въглищни централи, за спиране на клечките за уши, защото цапат природата, за намаляване на вредните емисии от дизелите, и започнаха да преследват единственото, което имат семействата – стари коли, които могат да си позволят – опряхме до това, и в следващото време гласуваме пакет „Мобилност“, в който караме празен камион да обикаля Европа, който харчи 30 на 100. Аз по-голямо лицемерие от това не бях чувал. Бях си обещал да съм по-позитивен, но подсетихте ме за всичко това и бях длъжен да го кажа.

Водещ: Вие трябва да го кажете, вие и вашите колеги, господин Новаков, защото когато си мълчите, вие създавате прецедент за последващи нарушения. Пакет „Мобилност“ е първият ход, но може да се превърнат подобни действия в практика. Ние затова сме членове на тази общност – да поставим и нашите искания, но да застанем твърдо и тогава, когато са срещу нас несправедливо. Ето така ми се струва, че трябва да бъде. Не смятате ли? Затова ви го казвам като журналист – извадете ги всичките тези неща, дайте пресконференция, нека да се знае.

Андрей Новаков: Ще ви кажа как са ме възпитавали мен като човек, не като евродепутат. То е, че и сам да останеш накрая, не бива да се отказваш. И аз не мисля да го правя. Предстои да се избере нов европейски омбудсман. И веднага след като се избере новият европейски омбудсман, отивам с жалба при него, с всичко това, което се е случило. С надеждата, че ще се сезира и ще изиска проверка. Всяко европейско законодателство трябва да има оценка на въздействието. Пакет „Мобилност“ няма. Европейската комисия не е направила оценка на въздействието за това, какво ще се случи, ако ограничиш движението на български и румънски тирове в Централна Европа, какво ще означава за техните бизнеси? Нямат идея.

Водещ: За тяхната държава и за семействата на хората, които работят в този сектор в тези страни.

Андрей Новаков: В прав текст попитах комисарката: „Госпожо комисар, как задължаваме български и румънски превозвачи да си купуват тахографи, които още не са произведени? Откъде знаете, че ще се произведат след една година, кой ви го каза? Ами ако не успеят да ги произведат, ами ако не успеят да ги внедрят? Или вече знаем, кой ще ги произведе“? Ето такива въпроси започват да възникват в процеса на размишление, но и това ще остане за жалбата за омбудсмана.

Водещ: Други варианти, освен към омбудсмана, имате ли? Да се сезира Европейският съд за нарушаване на процедури по приемане на европейското законодателство не може ли?

Андрей Новаков: Да. И Съдът на Европейския съюз е вариант. И аз се радвам, че министърът преди време каза, че това ще бъде използвана възможност, ако се стигне до неприемливи за България текстове. Битката не е свършила. Навлиза в нов етап.

Цоня Събчева