Андрей Райчев: България има две главни цели – европейската лоялност и съответно атлантическата, защото НАТО е това, което пази Европа

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Андрей Райчев, социолог, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Тези дни химията ни дойде в повече. В седмицата преди Великден се случиха две събития на такава основа. Бе отровен от нервно-паралитичното вещество „Новичок“ бившият полковник от руското военно разузнаване Сергей Скрипал, а в Сирия над град Дума беше извършена атака с химическо оръжие. Ако второто събитие е на път да предизвика между САЩ и Русия по-мощен от Карибската криза от 60-те години конфликт, то първото с отзвука и гоненето на 150 руски шпиони на дипломатическо прикритие очерта червена разделителна линия Изток-Запад. С отказа да гони руски шпиони от посолството в София България зае позиция наречена от коментаторите „разкрачена“, „висяща“ или най-популярното – „балансирана“. Любопитното е, какво отражение ще окаже химията върху имиджа на страната ни. Задавам въпроса на социолога Андрей Райчев.

Андрей Райчев: Само че, знаете ли, когато казахте „новините“, вие казахте „еди-кога си беше отровен Сергей Скрипал и дъщеря му“, после казахте „беше извършена химическа атака“. Светата истина е, че даже най-големите привърженици на тази теза не твърдят, че е бил отровен, а че може би е бил отровен. И не се твърди, че има руска химическа атака или руска, дори, а се твърди, че може би има такава. Това е изключително важна особеност на ситуацията. Това са предполагаеми събития, за които не е доказано. И мен ако питате, особено за първото е на път съвсем да се разпадне работата, защото този боен отровен газ убива хората и то убива по страшен начин, безнадеждно, докато тук и двамата се оправиха, едната даже я изписаха от болница, другия всеки момент ще го изпишат. Второ – животните в тяхната къща, които бяха отровени, се оказаха живи и се дадоха едни изключително неприятни обяснения, че са ги убили, за да не се мъчи котката, а пък после не знам защо вече, в Англия нямат хладилници може би, не са я запазили като труп, а са я кремирали. А морските свинчета, които обикновено служат точно като индикатор, има ли отрова или няма – дали мрат или не – от страх са ги изгорили. Това страшно не звучи. Как да ви кажа? Това звучи като партенка. Това вече не е достойно, една велика държава, каквато безспорно е Великобритания, да се произнася. Така че първата история просто я няма. Има твърдение и то е много сериозно в унисон – ние се чудихме, защо такова едно никакво твърдение е по никое време, но се оказа, че е в унисон с второто твърдение, че руснаците тероризират, може би, това е твърдението досега – че може би някакви хора в околностите на Дамаск са хвърлили газ. Не се казва кои са тези хора, представители на някаква група, която БиБиСи нарича „активисти“ и понеже тези активисти подозират, че има газ, ние ще направим Трета световна война. Това е положението. Тоест ние имаме две твърдения с пропаганден характер, насочени съвсем ясно към оформянето на образа на Русия като нещо много страшно и зло, което през цялото време изнася химия, отравя си шпионите, отравя сирийците. И вярно не тези сирийци, а другите сирийци – лошите. За запад всичко това не се визира в детайли и се трупат нови и нови факти. Просто се цака, вие сигурно играете белот?

Водещ: Да.

Андрей Райчев: Има един трик в белота леко мошенически, леко несериозен, който изглежда така: бързо хвърляш картите, хвърляш пет карти, една от които, обаче, не взима ръка, прибираш всичко и казваш: „Ето, победих“. Струва ми се, че нещо подобно правят. Примерно, в Англия току-що изровиха 14 случая, не се шегувам и ви ги цитирам 14 случая, по които руснаците може би са правили нещо лошо. Това са руснаци, издъхнали във Великобритания. Те са доста там, така че може и 114 да станат, където, цитирам една от експертизите, просто само нея я прочетох – еди-кой си господин умрял през 2012-та година от това, че му спряло сърцето. Експертизата твърди, че или му е спряло сърцето от еди-какво си – от някаква болест, или е получил инфаркт, или е отровен. Това е експертизата. Или аз съм убиец, или просто съм минавал по улицата. И това главният експерт го казва. Но на тази база, разбира се, излиза заглавие: „Още едно руско убийство“. Тоест имаме чисто и просто подготовка на общественото мнение за тази безпрецедентна наистина, права сте, след Карибската, криза. Получи се изостряне на отношенията до степен, че в момента двете страни с недомлъвки говорят за удари една по друга.

Водещ: С какво си обяснявате това изостряне на отношенията? Как така изведнъж Западът реши да се насочи срещу Русия?

Андрей Райчев: Не е изведнъж, просто не е изведнъж. Това е вследствие на много дълъг процес, който се стартира в самата Сирия, апропо. И изглеждаше така: Путин нещо започна да вее криле, да прави Олимпиада и спря западните планове в Сирия. Силово подкрепи Асад. Асад, за разлика от Кадафи, египетският, да не ме излъже паметта, Мубарак и купища други, които те помитаха, извършвайки нещо, което наричаха „Арабска пролет“  и, разказвайки легендата, че тук ще настъпи някаква демокрация. Всичко това е продължение на Иракската история, нали. Всичко това, тъй като Путин нещо ги спря, беше организиран Крим, той отговори по най-неразумния начин, мен ако питате – окупира Крим и го присъедини към Русия, с което прескочи вододела, тоест пресече червената линия: „Аз ще се държа като Велика сила“. Сега му се казва: „Ти не си Велика сила и не можеш да правиш такива работи“. И той опъва, те опъват. Докъде ? Това един Господ може да знае. Във вторник президентът Тръмп вчера отмени своите визити в чужди страни, това не е малко събитие, в две държави. Първо, не са някакви велики държави, но все пак латиноамерикански, много важни за тях. И каза: „Аз ще остана да управлявам кризата на ръка“. Тоест да прави предвоенна обстановка, както разбираме. На въпроса: „Изключвате ли военен конфликт?“ той казва: „Нищо не изключвам“. Това не е заплаха, но е много близо до заплаха.

Водещ: В сряда дори предупреди руснаците, че им праща умни ракети. Хубави и умни.

Андрей Райчев: Да, хубави и умни ракети, като руснаците отговориха, както и можеше да се очаква, тъй като те играят своя покер, те казаха: „Ще свалим всички ракети, които можем, и ще унищожим техния източник“. Ако не дава Господ този източник да се намира на американски кораб, това е твърдение, че ще се унищожи американски кораб, защото те не уточняват, ако се намира на сирийска територия или нещо такова. Изобщо не се казва и откъде ще ги унищожат, защото пък те направиха една крайно неприятна ситуация, ако помните – бомбардираха някакви цели в Сирия, не помня кои точно, от своя територия. Тоест изстрелваха ракети от Байконур или откъде ги изстрелват там, нямам представа, от руска територия и ги улучиха точно. Тоест това не се прави, за да се разруши сградата, а да покажат: „Ние можем и това“.

Водещ: Демонстрация на мускули.

Андрей Райчев: Путин дрънка оръжие, показа какви особени ракети има. Всички генерали през цялата година дрънкат оръжие. Да ви кажа, най-много от всичко ме е страх, ако двамата – Тръмп и Путин, са изпаднали под влиянието на генерали, защото за генералите има едно чудно изречение, което е самата истина и то звучи така: „Генералите винаги знаят как да спечелят предишната война“ и те страшно убедително разказват едни приказки, които изобщо не се оказват верни впоследствие. Съвсем друго се оказва, съвсем друго става и нещата отиват на съвсем друга посока. Но генералите не са и най-големите войнолюбци. Самата истина. Генералите най-добре осъзнават, какъв хаос е войната, и какъв ужас е, и как се излиза, дори и под контрол на собственото си командване. Това не е шах. И те са винаги против, но така или иначе, да не дава Господ, ако някой от тях е убедил своя държавен глава, че може да победи другия, тогава ще сме свидетели на най-глупавото човечество във Вселената. Аз съм от тези, които смятат, че и на други места има разумен живот и, че ние ще бъдем най-големите глупаци, които таман са овладели техниката и се самоубиват.

Водещ: Господин Райчев, ако се абстрахираме от състоятелността или несъстоятелността на поводите за този конфликт, той очевидно е политически, България не трябваше ли да се придържа към средната линия в Европейския съюз и НАТО и да не отива в периферията? Къде се озовахме?

Андрей Райчев: Като се ритат атовете, умните магарета стоят далеч. България, изобщо никой в света не може да спечели от това, но България ако изобщо се бърка в тази история, може само да загуби допълнително. Можем да се загубим покрай тази невероятно идиотска война, която би могла да стане, недай Боже.

Водещ: Да, де. Ако тръгне Сирия, Западните Балкани ще я последват, а те са ни под носа.

Андрей Райчев: Да, то е съвсем близо, но не е само до близост. Тук започват да говорят ядрени сили помежду си на един тон, който плаши. Това са ядрени сили, те имат гигантски ядрени ресурси. Отчайващо е да помислим за такова нещо, но така или иначе натам върви. Както виждате, с вас сериозно обсъждаме по радиото тази възможност. Какво направи България? България първо потвърди своята лоялност към НАТО. Извърши действие – най-малкото възможно, но в полза на НАТО. Това е съвсем конкретен факт. Дали сме изгонили посланик, или сме отзовали само на съвет, това е минималното възможно действие, с което ние един вид казваме: „Не чуваме особени основания относно действието, но няма как, ние сме съюзници, ще бъдем от вас“. Българите това трябва много ясно да го чуят и да го разберат, защото особено в компании чувам напоследък: „Ние, какво? Ние не сме против.“ Ние сме във военно-политически съюз, наречен НАТО, в Евроатлантически военен съюз, който съюз, ако трябва да се бие – да се бие и ние заедно с него ще се бием. И съответно ще ни бият. Това е положението. Това се е случвало и друг път. Обвързвали сме се с някоя геополитическа сила и сме си патили последиците от нейната победа или поражение. Това е едното, което трябва да кажа. Второто, трябва да кажем, че България действително прави максималното, за да внесе малко разум в цялата работа и да каже: „Това не е доказано. Чакайте да видим, да изчакаме разследването“. Това са хубави неща. Хубави неща и залагат, ако тази криза се разреши, потенциално добри отношения с Русия. И дай Боже, нещата да започнат да се оправят. Много важно е да видим какво става в самата Русия. Самата Русия в момента е в много тежко положение. Те им направиха борсов срив, техни активи спаднаха с 10-тина процента, там никак не е малко – това са заеми, това са лихвени проценти, това са купища неща, заради които ще берат страшни ядове техните бизнесмени. Техните бизнесмени загубиха милиарди. Това не е малко, защото това не е загуба на бизнесмена, това е загуба на страната, това е загуба на цялата индустрия – алуминиевата, в случая с Дерипаска. Второ, рублата започна отново да пада. Причината е много проста – Западът е огромен и много силен, икономически е в пъти по-силен от Русия и естествено, че той може винаги да организира икономическите сили в Русия, без да му струва нищо. Чисто количествено го вземете. Западът е милиард души, Русия е 130 милиона, 140 милиона няма. Значи 1:10 е населението. Да не говорим, че икономиката е много по-развита в Западна Европа и в Съединените щати. То причинява на Русия това, но в случая само си помислете как рефлектира върху настроенията на политическото ръководство. Човек, на когото му причиняват такова нещо, озверява.

Водещ: Няма ли да избие това озверяване в обратната посока – към военна ескалация?

Андрей Райчев: Това кой може да каже? От друга страна те продължават да повтарят едно и също нещо. Значи: „Вие трябва да разберете, че окупацията на Крим е нещо, с което ние няма да се съгласим“. Тук отчетливо се разиграва и украинската карта. За „Северен поток“ Германия изведнъж постави, казвам „изведнъж“ в кавички, защото истината е, че те не поставяха този въпрос, а след очевиден американски натиск го поставиха и казаха: „Северен поток“ е възможен само ако продължите да минавате през Украйна“, на което малко неочаквано за мене, но не чухме последното изръмжаване, защото голямата северна мечка досега просто ръмжеше. Като посегнеш, ръмжеше. Тук й посегнаха и тя каза с учтива усмивка: „Да, да, ние няма да прекратим минаването през Украйна“. Разбира се, „Северен поток“ е против Украйна насочен, но те не изръмжаха, а казаха: „Да“. Някакво минимално придвижване. Апропо, опитът на Германия да води самостоятелна политика с това беше прекратен. Меркел се стараеше, нали помните – тя изгони четирима, но допусна четирима веднага, тоест извърши чисто символично действие, един вид намигане към Русия, но с вкарването на Украйна във въпроса „Северен поток“ някак си рязко зави по-назад. Тоест американците сериозно са се заели с руския въпрос и натискат своите съюзници. Съединените щати са могъща страна и във военно, и в икономическо отношение и много малко от техните съюзници могат да устоят на сериозен техен натиск. Доскоро се предполагаше, че Тръмп, принуден някак си от совите противници, прави антируски демонстрации. В тази ситуация в момента аз не виждам такова нещо. Виждам съвсем сериозно ръмжащ и доста страшно ръмжащ американски президент, който като че ли реално се готви за война.

Водещ: Г-н Райчев, при положение, че и Меркел дефинира енергийните проекти като политически въпрос, каква ще бъде съдбата на енергийните българо-руски проекти, и по-точно на АЕЦ „Белене“? На фона на развиващата се ситуация ние ще ги приемем ли или ще ги отхвърлим?

Андрей Райчев: О, Боже мой, какво приказвате, какво приказвате? Това е толкова неясно, абсолютно неясно. Тук въпросът е: ще се стигне ли до кулминация или ще започва да спада? Ще избухне ли вулкан или не? Ако тръгне да се договаря нещо, може да се стигне и до този въпрос по някакъв начин. Но не ми се вярва, тоест, това е точка 700 след първия въпрос. Първият въпрос е за Украйна. Възможно е следното продължение – САЩ натискат Украйна да нападне местата си и да каже „Връщаме си нашата територия“. Ето това е едно възможно продължение на историята – накарват президента Порошенко или по някакъв начин си използват влиянието и Украйна влиза с войски там. Значи Русия вече трябва да отговаря на това или да не отговаря на това. Доколкото ги познавам, ще отговорят на това. Започва война. Истинска, съвсем реална. Без шеги. Значи намираме се пред ултиматуми, пред заплахи „ако вие, то ние“. И всичко върви към много лошо. Тук, как да ви кажа, вие в момента ми задавате следния въпрос – ако почне пожар в къщата, каква ще е съдбата на моята любима ваза в шкафа. Отговорът е много прост – никой няма да мисли за никаква ваза. Почва да се мисли за най-различни работи – за децата, за застраховката, за пожарната. И на въпроса какво ще стане с вазата, отговорът е, като свърши цялата история, отворете шкафа и вижте – може да е на парчета, може и да е здрава.

Водещ: Събитията как ще се отразят на политическия живот в България?

Андрей Райчев: Има два сценария. Единият е хаотически, български, другият е „Дай, Боже, ако имаме акъл“. В такава посока, към която вървим, най-важното, абсолютно независимо дори около какво, е да се обединим, да нямаме две политики. България от тия две политики много е патила. Много. Ако видите дори във Втората световна война – една част от елита е за съюза в Англия, народът, естествено, за Русия, а военният елит се свърза с Германия. В България – три политики. Ще дам за пример Гърция. Нашите южни съседи никога не допускат по важни въпроси да имат три политики. Те сядат, изчистват каквото може да се изчисти от вътрешните истории и чисто и просто се опитват да водят едно. Тук обезателно трябва двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП, разбира се, с ДПС, с турците и с патриотите по някакъв начин да се разберат. Това е хубаво за страната. Дали могат, не мога да ви кажа, защото тях не ги разделя външната политика, тях ги разделя вътрешната. Мъдростта не се състои в това да направят добра, разумна вътрешна политика. Мъдростта се състои в това, по някакъв начин да се закротят и да забравят просто за момента, че имат вътрешни противоречия. Като ги гледате, вярвате ли, че ще стане?

Водещ: Не.

Андрей Райчев: Повечето хора, с които говорих, отговарят точно, което и вие.

Водещ: Има достатъчно аргументи. Обикновено у нас външната политика се ползва за вътрешна консумация и вътрешна изгода на отделната партия, независимо дали управлява или не.

Андрей Райчев: В дадения случай много е важно да се изгладят противоречията премиер-президент и тука да няма различие. Защото опозицията може да си говори, но някак си първото е много важно. Но вижте, не се е стигнало до въпрос, не се е стигнало до някакво много, много, голямо нещо, което да стъписа България и слава Богу. И ние засега мълчаливо участваме като правим микро жестове, което е правилно. Това е добра политика. Но вижте, България е толкова близо до тая история както в Украйна, така и в Сирия, толкова близо до Русия, в крайна сметка, и Турция, която неизбежно ще се намеси по някакъв начин, тя няма начин да не се намеси, тя е намесена, че за нас е решаващо важно да сме обединени, за да действаме като едно, а не да излъчваме разнопосочни сигнали. Може и пак да загубим, но ако излъчваме разнопосочни сигнали, ще изгубим със сигурност.

Водещ: Г-н Райчев, обединяваме се, действаме като едно в името на каква цел? Как я формулираме?

Андрей Райчев: Нас ни интересува като български политици, като хора ни интересува мирът. Първо е мирът, просто да спадне напрежението, да отпадне опасността и дори теоретическата опасност от  ядрена  война. По това какво да говорим? Ние всички като хора трябва да се съгласим. Но като говорим за национална политика, нас ни вълнува, разбира се, преди всичко идентичността с Европа – това е главният избор на нашата сила, на нашето благосъстояние. Българите не вярват много, ама ако излезем от Европа, те просто не си представят, какво ще се случи тук, в страната, за броени месеци. Едно обедняване, хайде, това е дреболия, но ще се случи мутризация, и то почти веднага. Ще се върнем към разни работи, които мислехме, че сме ги забравили вече. И това е главното. Това са главните две цели – европейската лоялност и съответно атлантическата, защото НАТО е това, което пази Европа. И второто е, по възможност в тези рамки колкото се може повече да съдействаме за мира. Разбира се, и тези инициативи на Борисов „Западни Балкани“, които му вдигат наистина, реално авторитета. Той се превърна във фактор на Западните Балкани. И всичко това е хубаво, но мащабът тук е много по-голям.

Водещ: Г-н Райчев, изхождайки от случая „Скрипал“, ако ние продължаваме да заемаме такава балансирана спрямо Русия позиция , но въпреки всичко декларираме, че сме с Европейския съюз и НАТО, като как нашите партньори ще го разберат? Защото всички други останали, по-голямата част от европейските страни, изгониха руски шпиони-дипломати.

Андрей Райчев: Не, не, не. Не казвайте всички други останали. Има отчетливо две реакции. Има радостна, истерична подкрепа на антируското, която я има и в Полша, и в Балтийските републики, и в Румъния. Имаме сравнително балансирана по-пасивна позиция на по-голямата част от страните. Има няколко страни, които правят обратния жест. Да ги изведа – това е преди всичко Унгария, Орбан изгони един дипломат.

Водещ: Дипломат-шпионин.

Андрей Райчев: Той просто с това каза „Правя минимума. Да, с вас съм, но не съм съгласен“. Ние направихме нещо подобно. Много близко до това реагира Меркел. Тя наистина изгони 4-ма, но допусна повява на нови 4, първо, тоест, обезсили жеста. И второ, в същия ден даде лиценз за „Северен поток“.

Водещ: В последствие го редактира: и през Украйна трябва да мине.

Андрей Райчев: Но по тоя начин тя отчетливо каза „Ние се различаваме в оценката“. Оттук на всичкото отгоре Англия създава тоя проблем, а тя напуска Европа. Тука е малко сложа ситуацията. Ние практически на изпроводяк се солидаризираме. Пък и англичаните нито веднъж не са казали „Това стана“. Те казаха „Това може би стана, предполагаме, че стана“. То при нас чрез някои медии се превърна в „това стана“. Много са неубедителни доказателствата. И какво да ви кажа? Особено след сирийската химия се видя, защо е това. Една химия, втора химия – това е в моите очи, може да се окаже, че греша. С удоволствие бих видял някакви доказателства, но такива досега не се представят. Вчера отказаха виза на лелята на момичето, за да пристигне да я види. Предполагам, че тя не носи със себе си радарна установка. Те й отказаха виза. Не разрешават на лелята да види роднините си – племенницата си и брат си. Не знам дали брат или баджанак, не знам дали е сестра на майката или на мъжа, но така или иначе отказаха й виза англичаните. Отговорът е – „не сме сигурни, че можеш да се издържаш, не можеш да покажеш колко пари имаш.“ Руското посолство каза – ние ще я заселим в посолството, имаме си къщичка за гости, там ще живее. Те казаха – не, няма да издадем виза. Какво да ви кажа?

Водещ: Същественият въпрос е в цялата ситуация България да не загуби компаса си, да не стане губеща или да не взема позиция, която може да бъде изтълкувана като губеща.

Андрей Райчев: Значи, да. Тук може да започнем да се натягаме, може да започнем да си казваме мнението, когато ни питат. Не трябва да се обаждаме сами. Това е, как да ви кажа, всеки човек много пъти го е решавал този въпрос в живота си – кое е по-хубаво: дали да се натягаш на началството или да разчиташ, че като си кажеш мнението, когато видиш, че началството прави глупости, ще те оценят на по-късен етап,. Това е положението. И всеки си го решава сам. На едните им викат подлеци малко. Но на тях не им пука.

Водещ: Ще изчакаме в такъв случай да видим как ще се развият събитията,  следващите 12 часа се очертават като решаващи.

Андрей Райчев: Дай Боже да е така. Само че може да се окаже, че ескалира. Започва да ескалира.

Водещ: Може да се окаже. Последните новини са в ескалираща посока, в интерес на истината.

Андрей Райчев: Не, не си представайте чак такъв апокалипсис. Ще припомня Карибската криза, която беше наистина съвсем близо до войната вече, ситуацията в която започна да спада напрежението беше следната: американците начертаха мислена линия в океана близо до Куба и казаха „Който кораб пресече тази линия, ще го потопим“. Руснаците пуснаха кораб, който ще пресича и той вървеше с еди си колко мили в час. И можеше да се знае точният момент, в който той ще пресече линията и ще го потопят и ще започне Трета световна война. Двете авиации бяха във въздуха с ядрените си бомби. Тогава нямаше толкова ракети и нямаше междуконтинентални ракети. И в този момент шефът на ООН издейства компромис между двете сили: тези да дръпнат линията с 200 мили назад, а тези да намалят скоростта. Т.е. да спечелят еди колко си време. В това време протекоха преговори, които завършиха успешно и светът избегна апокалипсиса. До там сме още далеч. Искам да кажа, че там има вече преки разговори, които много се надявам да свършат пак по нормален начин. Но пак казвам, тук за съжаление започват да играят страшно много субективни фактори – кой генерал какво казал, кой политик дал каква оценка, кой журналист го е страх за мястото му и такива работи.

Цоня Събчева