Анелия Велинова, директор на Дома за пълнолетни лица с физически увреждания: Има взаимно доверие между нас, дарителите и доброволците

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Директорът на Дома за пълнолетни лица с физически увреждания „Ильо войвода” Анелия Велинова, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Госпожо Велинова, какви социални услуги се предоставят в Дома за пълнолетни лица с физически увреждания „Ильо войвода”?

Анелия Велинова: Домът „Ильо войвода” е социална услуга, която предоставя цялостна грижа за човека, който е настанен в него. Тази социална грижа включва пет сектора: 24 часа медицинско обслужване, хранителен режим, хигиенен режим, образователен, трудо – терапевтичен, дори стават много повече, защото имаме рехабилитационен и културно – масов.

Фокус: Какъв е капацитетът на дома?

Анелия Велинова: Хората, които са настанени в дома са почти от цялата страна, от различни краища на България. Голямо е желанието да бъдат настанени в него, защото почти всеки месец се увеличава броят на чакащите. За съжаление не можем да вземем всички.

Фокус: Целта на дома е всички настанени да водят пълноценен живот, изградена ли е достъпната страна в дома и по какъв начин се осъществява живота на хората, които са настанени при вас?

Анелия Велинова: Смело мога да кажа, че това е един от най – добрите домове в България, дори се стремим да сме най – добрият дом като социална услуга, защото нямаме местенце, което да не е достъпно за човека с увреждане, както е достъпът за  инвалидна количка, за протези или за различни помощни средства. Навсякъде е оборудван с естакади, с различните паралели, различни ръкохватки в тоалетни и бани, в самите спални помещения леглата са адаптирани и специализирани, рехабилитацията, която имаме като оборудване също. Затова домът е достъпен и много добре оборудван.

Фокус: По какъв начин се случва социализацията на настанените в дома хора?

Анелия Велинова: Тук планирането е на предно място. Специализираният екип първо изготвя годишна програма, след това месечна според сезоните и разбира се, седмична. На хората се предоставят много занимателни трудотерапии, клубове по интереси, имаме шест ателиета за изграждане на умения и затова техният ден е запълнен с различни трудотерапевтични занимания, различни спортни игри, които са адаптирани за хора с увреждания. Екипите, които работят тук мотивират хората денят да преминава в заедност, в общуване и в стремеж да постигат колкото може повече, за да не се съсредоточават върху дефицита на заболяването си.

Фокус: Срещате ли внимание от страна на обществото, има ли доброволчески инициативи?

Анелия Велинова: Да. Наскоро имахме IT организация, която положи труд в дома. Бяха избрали нашия дом за доброволчески труд, но мога да се похваля в годините, че ние сме една гостоприемна среда за доброволчеството. Имаме представители от местна фирма, която два пъти в годината провежда доброволчески инициативи. Почти от всички гимназии имаме доброволци, които работят в различните ателиета по интереси, заедно с хората и творят много неща, които остават за спомен за домуващите или ги изнасяме в щандовете, на които продаваме във форумите, които организира Община Кюстендил. Другото, което е похвално за нас, че в този дом се даряват много парични средства. За 2017 година мога да се похваля, че са влезли в дома почти 29000 лева, което е огромно доверие към нас, защото хората, които даряват виждат, че средствата са разходвани по предназначение. Тази година ще закупим професионална перална машина благодарение на дарителска сметка. Това е един взаимен процес – доброволчество и добре изразходвани средства.

Фокус: Какво ви предстои да се случи в близките седмици?

Анелия Велинова: На 3 декември, това е Международния ден за хора с увреждания имаме традиция, в която заемаме позиция заедно с тях и казваме : Тук сме, има ни. Без бариери и без граници в общуването. Затова на всеки, който участва в нашия празник, изпратили сме на клуба на инвалида в Дупница, клуба на инвалида в Кюстендил, сме изработили този знак  – Врабче, и на ревера всеки, който си закачи врабчето, това е знакът, че ни вижда, че ги има хората с увреждане и че се стремим да живеят достоен живот.

Венцеслав ИЛЧЕВ