Анелия Геренска, директор на Исторически музей – Дупница: За първи път ще бъде пресъздадено шествието на свободата в Дупница

Радио "Фокус" Кюстендил

Директорът на Общински исторически музей – Дупница Анелия Геренска, в интервю за Радио „Фокус – Кюстендил

 

Фокус: Госпожо Геренска, на 14 януари Дупница ще отбележи 140 години от Освобождението на града от османско робство, какви мероприятия са изготвени от създадения по този повод Инициативен комитет?

Анелия Геренска: На 14 януари Дупница чества 140 години от Освобождението на града, една наистина знаменателна дата в историята на Дупница, от която е началото на новата история. С датата 14 януари е свързано посрещането на руския ескадрон начело с Иван Павлович Орлински, командир на хусарски ескадрон от ІV Мариуполски полк. По този начин, с посрещането на майор Орлински, организационният комитет по честването реши да направим възстановка на тези събития. Точно за тези събития имаме запазени спомени от нашия съгражданин Никола Лазарков, който по това време, през 1878 година, е бил 19 – 20 годишен младеж, който е пряк участник и свидетел на тези събития и е оставил едни изключително интересни и вълнуващи спомени, в които пресъздава цялото настроение в ситуацията. Изключително детайлно как се е случило. Затова решихме именно с възстановка на това посрещане на руския ескадрон на майор Орлински да направим нашето тържествено шествие на свободата. Да пресъздадем това шествие, защото дупничани посрещат тържествено майор Орлински в горния край на града, така както се описва в местността Рибарица и смятаме отново оттам да тръгне това възстановено шествие, да поднесем и да отдадем почит на паметната плоча на майор Орлински и след това по улица „Орлинска” и „Николаевска” до центъра на града, където е паметната плоча на опълченците и ще завършим шествието.

Фокус: Какво друго е предвидено в програмата?

Анелия Геренска: Ще има тържествен молебен и всички танцови състави от града, читалищни дейци, ще се включат в честването. Нашият апел е към всички граждани да се включат, защото това е едно общоградско шествие, с което ще отбележим тази кръгла годишнина подобаващо и да отдадем почит на нашите предци.

Фокус: Госпожо Геренска, споменахте, че ще пресъздадете шествието по спомени от Никола Лазарков, но кой е той?

Анелия Геренска: Никола Лазарков е наш съгражданин, след Освобождението остава и създава семейство, има добър бизнес в града. По – късно пише своите спомени, изключително колоритни, забавни, приятни за четене. През 1900 година е кмет на града и точно тогава, дупничани правят първото общоградско шествие и отбелязване на подписване на Санстефанския договор с един общоградски митинг. Така че той като кмет на града организира това честване и поставя началото на честванията. По – късно вече е изключителен общественик, включва се в много инициативи, но най – ценното, което ни оставя, са неговите интересни спомени, по които ще направим възстановката.

Фокус: Споменахте плочите на майор Орлински и на опълченците от Дупница, това ли са местата, които пазят паметта и на които се отдава дължимата почит от всички жители на Дупница?

Анелия Геренска: Да, свързани с тези исторически събития, с Освобождението. Има и други места, свързани с войните за национално обединение, но това са местата на паметта, свързани с Освобождението на Дупница от Османска власт и затова върху тях съсредоточаваме вниманието. Преди няколко години, по инициатива на нашия местен краевед Иван Хаджийски, подкрепен от Исторически музей, със съдействието на общинското ръководство, беше поставена паметната плоча на дупнишките опълченци, на която са изписани имената, както на опълченците роден в Дупница, така и на опълченци, които след това свързват живота си с Дупница. Затова са повече имената, изписани на тази плоча. Освен с историческите събития, свързани с това какво се случва в нашия град, ние трябва да отдадем почит и на всички тези опълченци, които тръгвайки от своите родни места, се включват в опълченските дружини, за да подпомогнат Освобождението на България. Много от тях участват в паметните боеве на Шипка, при Стара Загора. Много от нашите опълченци получават ордени за участието си в паметни битки в Руско – турската освободителна война.

Фокус: Госпожо Геренска, каква е историята на Освобождението на Дупница?

Анелия Геренска: В хода на Руско – турската освободителна война, Югозападните български земи, районът на Дупница, Кюстендил, Радомир, остават малко в страни от активните бойни действия. След превземането, Освобождението на София, руското командване се съсредоточава основно в посока Пловдив – Цариград, защото трябва да се бърза. На югозапад към Радомир, Кюстендил и Дупница са насочени малки военни части, които действат съвместно с четите на дядо Ильо Марков и Симо Соколов. Дупница преживява едни доста драматични и трагични дни в декемврийските дни на 1877 година. Тук Никола Лазарков доста интересен разказ ни е оставил. Дупница преживява чудото на коледа на 27 декември 1877 година, защото за една нощ отстъпващата турска войска от София, заедно с бежанци, цивилно турско население, буквално за една нощ напуска града, включително и турското население, което живее в града. Било е голямо чудо за всички български граждани по това време в Дупница, защото на сутринта остават само няколко болни семейства, турски съграждани по това време в града. Градът осъмва опразнен от турска армия. В тези критични мигове, дупничани проявяват изключителна гражданска далновидност, събират се първенците на града, по това време в Дупница има два метоха на Рилския манастир и на Светогорските манастири, с архиереите на тези метоси, свещениците организират един граждански комитет, който да може да поеме  междувластието, установено в тези дни, да може да поеме съдбата на града. Пише се писмо и се изпраща до руските военни части, които се знае, че вече са стигнали Диканските хълмове, за да бъдат уведомени, че градът е напуснат от турска армия и приканването им да го заемат, защото те се безпокоят, че вече приключват военните действия и че градът и районът може да остане в пределите на османската държава.

Фокус: Има ли отговор на тези действия?

Анелия Геренска: Депутацията успява да се срещне, уведомени са, майор Орлински изпраща първата телеграма до командващия в София с молба за разрешение да заеме града. И така се стига до 14 януари, когато ескадронът на Орлински заема града и установява временно руско управление и в Дупница. По – късно в града се сформират доброволчески отряд и много дупничани се включват и в Освобождението на Горна Джумая, където турската армия се опитва да даде отпор и да не напуска, но дупничани активно с руски части освобождават и Горна Джумая по – късно. Всичко това след това е ревизирано в границите на Берлинския договор. Дупница има щастливата съдба да остане в пределите на свободното Княжество, но Горна Джумая повече от 30 години остава в пределите на Османската империя. Вие знаете по – нататъшната съдба на населението в Дупница, както и в останалите предели в Македония, непрекъснато има революционни действия за присъединяването и на тези български земи.

Венцеслав ИЛЧЕВ