Анелия Геренска, директор на музея в Дупница: В рамките на една година ще проучваме и възраждаме дупнишката шевица

Радио "Фокус" Кюстендил

Директорът на Общински исторически музей – Дупница Анелия Геренска, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

 

 

Фокус: Госпожо Геренска, разкажете повече за инициативата на музея в Дупница, свързана с проучване и опазване на дупишката шевица?

Анелия Геренска: Тази година национален фонд „Култура” обяви сесия за проекти с модул за културно наследство и така с колегите имахме една стара идея за дупнишката шевица, защото тя има своите особености в своята орнаментика, в своите цветове и е описвана от нашите етнографи още от началото на ХХ век. В музея съхраняваме няколко такива оригинала, бродерия върху ръкави и бордюр на ризата на дупничанката и така обединихме усилията да направим проект на тази тематика, с който кандидатствахме и той беше одобрен за финансиране, получихме 5000 лева и ще изпълняваме почти една година. До догодина до май месец ще трябва да го отчетем. Нашата основна цел на проекта е тази шевица във витрината остава така едно скрито знание. Дупничанката още от края на ХIХ век прибира своя национален костюм в раклата така да се каже, защото Дупница през Възраждането е един търговски и занаятчийски център и много бързо навлиза тук европейската мода. Дупничанката започва да се облича в модерни европейски рокли и това знание за избродиране на шевицата, за орнаментиката и за символиката, която носи, се забравя. Може би вече преди повече от век. И решихме да намерим бродирачки, които много се интересуват, правят схеми, с които да ни съдействат за проекта и да се обърнем към дупничанката, не главно към жените, може и някой мъж също да бъде изкушен от това знание. Освен изследователската част, която вече започна събиране на още други шевици, партнираме  си и с Националния етнографски музей, ще има публикации на тази тема, ще правим изложби и основното, с което се обръщаме към нашите съгражданки да възродим това знание, как се бродира.

Фокус: Кое е особеното в дупнишката шевица?

Анелия Геренска:  Тя има особен бод, не е кръстатия бод. Нашата цел е да изучим орнаментиката и защо не да я прилагаме и в нашия съвременен бит. Тя е толкова красива, че би могла да краси освен костюма, може да бъде в бита ни като украса и така нататък. В тази посока е нашата идея на този проект, който ще реализираме. Това знание на практика, начинът за бродиране на тази шевица се забрави. Сега от оригиналите ще вадим схема, за да можем да възстановим това знание с помощта на добри дизайнерки по везба, които на база на оригиналите, могат да ни помогнат да възродим начина на бродиране. Все пак имаме такива контакти. Има напоследък много жени, които се изкушават наистина да се върнат към бродирането и в съвременния костюм, в съвременната риза да намира приложение везбата. И не само на дупнишката шевица, напоследък е изключително актуално бродерията и от другите краища, други шевици. Можем да се свържем с такива ателиета. И сякаш, това започва навън, когато им липсва повече и когато съм разговаряла, имахме посещения на хора, които връщайки се в Дупница, посещават, търсят наистина нещо, което да ги идентифицира, някаква идентичност търсят. Това на практика е едно забравено знание, нематериално културно наследство, което сме забравили и бихме искали да възродим.

Фокус: Извършвате ли археологически проучвания това лято?

Анелия Геренска: Другият проект, който традиционно от 2014 година входираме в Министерство на културата е програмата за финансиране на археологически проучвания с обекта, който вече няколко сезона проучваме – комплекс от ранно- християнска базилика със средновековен храм „Свето Възнесение Господне”, село Червен брег, Община Дупница. Един изключителен паметник, съчетание на късноантичен и средновековен паметник. Вече и с общинското ръководство сме разговаряли няколко години да продължаваме, макар и с по – малко финансови средства, но всеки сезон да проучваме част от терена, за да можем да пристъпим към консервация и реставрация на двата паметника, защото често сме упреквани, че за сметка на археологията, средновековният паметник се руши, но не е така. Ние  правим наблюдение, почти всеки сезон следим и щадим средновековния храм, който е едно малко бижу на средновековната архитектура, параклисът. Така че и тази година кандидатствахме, тази година имаме финансиране и от Министерство на културата 10 хиляди лева и ще продължим проучването за цял месец и с допълнително финансиране от Община Дупница. Така че се надяваме този сезон малко повече да имаме резултати. Продължаваме проучването в южния кораб на базиликата, за да проследим и южната стена на базиликата и оттам вече да можем да я възстановим като размери и като начин на градеж и така нататък.

Венцеслав ИЛЧЕВ