Анета Генчева, кмет на Община Бойница: Трудно ще се обърне тенденцията с обезлюдяването на селата в Северозападна България

Анета Генчева, кмет на Община Бойница в интервю за Радио „Фокус“ – Видин

Радио „Фокус“: Имате ли закрити населени места в общината?

Анета Генчева: През 2008 г. закрихме Халовски колиби, от тогава нямаме населено място, в което да няма жители. В Шепикови колиби имаме двама души, но все пак има хора. В село Грацкови колиби жителите са 15 души. Но, в това село има големи къщи с големи градини и дворове. Тук през лятото все още има стопани, които се връщат по родните си домове, гледат градините си, има някакъв живот… В село Каниц са останали само 7-8 души.

Радио „Фокус“: Как се поддържа социалната и пътната инфраструктура в малка община като вашата?

Анета Генчева: Много трудно, независимо, че в едно село има 2 души трябва да се осигури хляб да бъде доставен за хората и да има път до там. Хората имат нужда от храна, от лекарства, а през зимния период това е трудно. Особено тази зима когато имаше ниски температури и много сняг в края на сезона. Трябваше да се чисти пътят до Шепикови колиби, за де не останат тези двама души там изолирани , до Грацкови колиби също почиствахме пътя, защото там карат хляб три пъти седмично… 1000 са жителите на общината, имаме две училища – в село Бойница и в село Раброво, като това в село Раброво е все още защитено училище.

Радио „Фокус“: Какъв е пътят за излизане от тази ситуация, може ли да се спре процеса на обезлюдяване?

Анета Генчева: Няма шанс вече. Населението е доста възрастно, раждаемостта е много малка. Няма никакво препитание в населените места. Общината като администрация се явяваме най-големия работодател. На територията на общината има земеделски площи, които са наети и се обработват от големи земеделски компании. Те идват с техника по време на кампаниите, с наети хора, работят в по-голямата част от денонощието, свършват работа за 1-2 седмици и си тръгват. Не наемат хора от общината. Това е сериозен проблем и не виждам как ще се обърне тенденцията. Но, обезлюдяването е проблем на всички общини във Видинска област, освен на Видинската община. Във всички останали общини в областта населението намалява, застарява, раждаемостта е ниска и селата се топят – не остават хора в тях. Навремето имаше едно постановление – 22-ро. С това постановление ако семейство, в което мъжът и жената са до 30 години, имат средно образование , останат за определен срок  в общини като нашата получаваха по 5 хиляди лева. Това постановление изигра определена роля, задържа някои от младите хора в региона. Разбирам, че сега е невъзможно да се направи подобно нещо – няма как да се раздават едни пари на калпак, но просто не виждам решение на проблема.

Радио „Фокус“: Как решавате инфраструктурните проблеми?

Анета Генчева: И тук има много какво да се прави. Ако няма път до някое населено място – хората си тръгват. Селото става малко. При наши постъпки да изградим път до такова село се оказва, че няма да има бенефициенти, които да се възползват от тази инфраструктура. Въртим се в омагьосан кръг. Визирам в момента село Периловец. Там  някои семейства си тръгнаха защото третокласният път е в безобразно състояние.  В предишния програмен период имахме два проекта с Държавен фонд „Земеделие“, направихме път от IV-то класната пътна мрежа, улици асфалтирахме, защитено жилище изградихме, читалище ремонтирахме. Сега в този програмен период не можем да се класираме – нашите селища са под 500 души население и взимаме 5 точки, не сме конкурентни спрямо другите общини, които имат село от по 2-3000 души.

Радио „Фокус“: Благодаря ви за това интервю.

Анета Генчева: Аз ви благодаря за това, че отново се занимавате с този проблем. Много е трудно да виждате как си отиват старите хора в малките села, къщите запустяват, трева и бурени превземат дворовете… Много е трудно.

Анна ЛОЗАНОВА