Ани Владимирова, психолог: Наблюдава се възраждане на обвързването между хората

Психологът Ани Владимирова по повод деня на влюбените

 

 

Водещ: Може ли да се даде определение на любовта?

 

Ани Владимирова: Медицинско със сигурност, психологическо, естетически или философско също, но не бих влизала в такива рамки, защото това е доста голямо човешко понятие, за да го принизявам или опростявам с определения.

 

Водещ: Съществува ли вечна любов или всичко е въпрос на самозаблуда?

 

Ани Владимирова: Всъщност – човек вечен ли е, за да съществува вечна любов? Според мен, много философска тематика подхващаме с вечността, защото ние сме лимитирани същества хората както във времето, така и в пространството, така и в краткия си жизнен път и в изборите си, така че отново влизаме в едно абстрактно усещане, субективно за любовта като вечност. Но във всеки случай всеки влюбен човек вярва, че любовта е вечна, докато е влюбен.

Водещ: В днешния забързан свят като че ли е по-трудно човек да открие половинката си, някои хора дори не го намират за необходимо. Приоритет ли е любовта в днешното общество? И ако не е, от кое е изместена?

Ани Владимирова: Честно да ви кажа в кабинета си постоянно слушам хора, които твърдят, че искат да срещнат любовта, че това е единственото им желание, че това е единственото смислено, те са и по-млади и по-стари. Но парадоксално на практика това не се получава. И съм абсолютно съгласна с вас, че хората са абсолютно самодостатъчни и егоцентрични – любовта е съюз между двама души, за да оцелеят в най-простия си вариант. А когато ние живеем в свят, в който оцеляването можем да си го осигурим и сами, малко или много ставаме егоисти и гледаме на другия човек като на още една придобивка, която да запълни нашия комфорт, а не като на друго същество, на което да дадем собствената си любов. От друга страна илюзията, че имаме страшно много избори – отваряш всеки възможен сайт, вътре като каталожна търговия са се изпедепсали мъже, жени с по един слоган, който описва какво търсят. И ти имаш чувството, че там ще си избереш нещо. Но в крайна сметка близостта и съпреживяването изисква живот на живо, среща в реалността, общо минало, общи преживявания, а ние сме доста изолирани и затова не си позволяваме реална близост, отчуждени сме. Това е проблемът с любовта в днешно време.

Водещ: Т.е. и социалните мрежи по-скоро пречат, отколкото да помагат на истинското разбиране…

Ани Владимирова: О, не, аз не смятам, че пречат, защото честно казано, напоследък повечето млади хора, с които работя именно там са срещнали любовта – в социалните мрежи. Въпросът е, че там имаме илюзията, че имаме огромен избор и ако изпуснем първия момент, в който да направим крачка, в който да се доближим до човека, можем да влезем в една илюзия, че безкрайно ще го търсим и да удължим въпроса на срещата. Вижте, социалните мрежи не са много отдавна в човешката история и човешката комуникация и бит. Те със сигурност ще се наместят, грубо казано, в живота ни и ще си добият своя пълноценен характер. Просто винаги, когато нещо прохожда е трудна да се адаптираме. А технологиите изпреварват човешкото развитие и ние ги гоним. Така че аз съм сигурна, че не трябва да сатанизираме мрежите, те са новият мегдан за срещи на човека. Просто според мен, ще се усъвършенстват контактите там, въпрос на малко време е.

Водещ: А потискат ли празници като днешния, необвързаните хора?

Ани Владимирова: Сигурно. Медиите имат огромна роля за това, не смятате ли?

Водещ: Да.

Ани Владимирова: Постоянното показване на любовни филми, щастливи хора, споделяне в магазинни предавания на хора, които са идеални едва ли не, щастието им е пълно. Всъщност любовта не може да е чак толкова съвършена и компромисите и приемането на дефицитите на другия човек са в основата й, и когато те заливат някакви такива супер съвършени двойки и любовни истории, ти започваш да се чувстваш още по-недъгав едва ли не да намериш своя човек и да тръгнеш и да подходиш към някого. Така че този празник определено може много да потисне хората.

Водещ: Нека поговорим и за обвързаните хора. Какво бихте ги посъветвала, за да запазят отношенията си приятни, а връзката интересна?

Ани Владимирова: Първо да не се успокояват, че това е даденост, защото в момента, в който ние достигнем до нещо, то се превръща в навик и ежедневие, приемаме го като даденост и спираме да се грижим за него. Любовта трябва да бъде обект на нашите грижи и нашите усилия, не трябва да бъде даденост. Второто, което бих ги посъветвала е да има комуникация помежду си, защото рано или късно, потъвайки в собствените си интереси виждаш двама души, които седят в двата края на дивана и си бърникат в телефоните и в айпадите и не общуват помежду си. И третото, което със сигурност бих ги посъветвала е да правят компромиси. Защото както ние очакваме да има разбиране, така и човекът срещу нас го очаква. И никога не бива да забравяме, че компромисите, комуникацията и близостта в желанието да се докоснем до другия човек е това, което ни свързва.

Водещ: Така е, да. За какво най-често се карат семейните двойки?

Ани Владимирова: За какво ли не? Едни се карат за пари, други се карат за нашите и вашите, трети се карат за децата, четвърти се карат затова, че не им обръщат внимание и личността им не е оценена. По принцип може да се караш за всичко и това не е задължително лошо, защото в спора и в конфликтите се закалява една връзка. Това – идеалното, го няма никъде. Въпросът е, че когато се стигне до конфликт, той по-скоро трябва да е спор, в който да се намери решение, от което да са удовлетворени и двамата, а не битка, в която единият да е победил другия.

Водещ: Проблемът в страната ни е застаряващото население, младите и интелигентни хора все по-рядко пристъпват към следващия етап на връзката, а именно създаването на поколение. С какво си обяснявате това?

Ани Владимирова: Да ви кажа аз забелязвам обратната тенденция.

Водещ: Така ли?

Ани Владимирова: Честно казано, са се засукали едни сватби в носии, насам-натам постоянно някакви млади хора ми се обаждат, защото аз работя, имам и ученици които са били деца преди години, които ми се хвалят, че ще се женят, че ще се правят сватби. Аз мисля, напротив, че има едно възраждане на това обвързване между хората, да не говорим за тази мания за деца. Може би с всичките тези програми за ин-витро, за трудности, то стана малко конкурентно кой колко деца ще има дори. Дано да не е мода, а да е осмислено и логично продължение, защото животът е толкова труден, че на всеки му се иска като не е сигурен в международната политика, в климата, в бъдещето, в икономиката му се иска да има поне някого, в който е сигурен и е свързан завинаги. Аз с това си обяснявам тенденцията към бракове и деца – да направиш един малък остров, в който си сигурен, че вечер като влезеш и затвориш вратата имаш нещо свое, имаш човек до себе си. Защото твърде много неизвестни има около нас и е огромна тревожността, виждате. Колко хора, които са на границата между норма и патологията всъщност минават към патологията, грубо казано, превъртат. А пък близостта с човек, на който се доверяваш и с който имаш дългосрочно общо дело, каквото е едно дете, дава много по център, спокойствие и хармония на личността.

Водещ: И все пак, не е ли по-добре да си сам, отколкото в лоша компания?

Ани Владимирова: Ако някой твърди, че му е много добре сам, според мен, това е защитна стратегия, за която отдавна Лафонтен е написал баснята – Лисицата и гроздето.

Водещ: Добре казано.

 

Биляна БОЗИНАРЕВА