Анна Джамбазка, ДАБ: Запазва се тенденцията потокът на мигранти да намалява през зимните месеци, капацитетът на центровете е запълнен на около 10%

Анна Джамбазка – началник отдел в дирекция „Качество на процедурата на международна закрила“ на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет, в интервю за сутрешния блок „добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Продължава ли тенденцията за намаляване на чужденците, които подават молби за международна закрила? Мой гост е Анна Джамбазка – началник отдел в дирекция „Качество на процедурата на международна закрила“ на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (МС). Добро утро, госпожо Джамбазка.

Анна Джамбазка: Добро утро.

Водещ: Да започнем с това колко са настанените бежанци в трите регистрационно-приемателни центъра на Държавната агенция за бежанците при МС?

Анна Джамбазка: Държавната агенция за бежанците разполага с 5160 места за настаняване в своите приемателни центрове. Към момента капацитетът е запълнен на около 10% като в центровете са настанени 423 лица. Общо взето обстановката е подобна на миналата година – спокойна е. За сравнение – за същия период към януари миналата година същият е бил процентът на запълване на капацитета. В нашите териториални поделения търсещите закрила лица се настаняват при подходящи условия като са им осигурени храна, медицинско обслужване, разполагаме със здравни кабинети, подходяща медицинска помощ, достъп до пазара на труда след третия месец на подаване на молбата, ползват се от услугите на преводач, психологическа подкрепа, социална подкрепа.

Водещ: Казахте, че обстановката е спокойна, продължава ли тенденцията за намаляване на чужденците, които подават молби за международна закрила? Какво показват данните за миналата година и за първия месец на 2020 г. по отношение на издадените статути?

Анна Джамбазка: Подобно на миналата година броят на молбите за закрила е сравнително нисък. Общо взето тенденцията е да се връщаме към броя на молби, които бяха подавани на годишна база отпреди кризисната ситуация през 2013 и 2014 г. Данните за 2019 г. показват, че общо 2152 чужденци са потърсили международна закрила, което е с около 400 чужденци по-малко от предходната 2018 година. През 2019 година сме постановили малко над 3500 решения по тези молби за закрила, като в 480 от случаите сме постановили решение за предоставяне на статут на бежанец. Ако трябва да направим едно обобщение – през зимните месеци потокът на мигранти да намалява, поради метеорологичните условия, а през летните месеци леко да се повишава този брой.

Водещ: От кои страни най-често са чужденците, които търсят закрила у нас?

Анна Джамбазка: През последните няколко години се наблюдава, че най-много чужденци за закрила идват от Сирия, Ирак, Афганистан. Като през различните години тези три държави сменят своето място в топ 3 държави на произход. За 2019 г. най-много са кандидатите за закрила от Афганистан, Сирия, Ирак, Пакистан и Иран. За месец януари 2020 г. най-много потърсили закрила лица са от Сирия, като те представляват 48% от общия брой потърсили закрила през месец януари тази година.

Водещ: Г-жо Джамбазка, има ли статистика по отношение на децата бежанци и мигранти в България?

Анна Джамбазка: Да, Държавна агенция за бежанците поддържа статистика по отношение на децата, които търсят закрила и подават молба за международна закрила. 34% от всички, потърсили международна закрила чужденци, всъщност са деца през 2019 г. Като 71% от тях са непридружени малолетни и непълнолетни лица. Тревожна е тенденцията на увеличаващия се брой непридружени деца, които търсят закрила в страната. 524 е броят на непридружените деца, които са потърсили закрила през 2019 година. Но тази тенденция се наблюдава не само на национално ниво, но и на ниво Европейски съюз (ЕС).

Водещ: В началото на нашия разговор споменахте накратко, но каква закрила осигурява страната ни за настанените в центровете бежанци? И най-вече как държавата подпомага интеграцията на тези деца? По какви програми и проекти се работи в тази посока?

Анна Джамбазка: Държавна агенция за бежанците осигурява на всички лица, които търсят закрила, подслон и храна в своите териториални поделения, психологическа подкрепа, право на преводач във всички производствени действия. Търсещите закрила лица получават право на достъп до пазара на труда и съответно специализирана медицинска помощ, когато имат необходимост от такава. Всички тези грижи по отношение на чужденците се полагат, когато те са в производство по предоставяне на международна закрила и докато се произнесем с решение по подадената молба за закрила. За получилите вече международна закрила лица, има действаща наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция. Когато едно лице получи международна закрила, то може да сключи споразумение с кмета на съответната община, ако чужденецът има интерес да сключи подобно споразумение. Здравните грижи, които полагаме към търсещите международна закрила лица се осъществяват от наши специалисти, имаме специално оборудвани здравни кабинети. Най-лесна интеграцията е по отношение на децата, тъй като те са най-лесно адаптивни. По време на производството, когато лицата са търсещи международна закрила, агенцията отговаря за социалната адаптация и културната ориентация на тези лица. И по отношение на децата се организират много мероприятия като посещения на исторически и културни забележителности, опознаване на историята на страната ни. В нашите центрове по време на производството са осигурени курсове по български език и за деца, и за възрастни. По отношение на децата се насърчава достъпът им и включването в образователната система. За тях в училище са осигурени допълнителни часове по български език. Агенцията насърчава образователната дейност на децата като осигурява транспорт до училище и обратно – до приемателния център. Изпълняват се редица проекти с подкрепата на неправителствените организации с цел насърчаване на културната ориентация и адаптация на децата. По отношение на непридружените деца в нашите центрове функционират две сигурни зони. Едната беше открита във Военна рампа през юни 2019 г., а втората беше открита и функционира през февруари тази година в „Овча купел“. В тези сигурни зони непридружените деца се настаняват по време на производството и им се осигурява защитена и сигурна среда. Денонощно има осигурена допълнителна охрана, като там работят социални работници на агенцията, психолози, педагози. И децата се включват в редица развлекателни и занимателни дейности с цел по-лесно да се адаптират към средата, която се явява нова за тях.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА