Антоанета Андреева, СБУ: След 6-7 години българската образователна система ще се изправи пред един много сериозен кадрови проблем

Седмият конгрес на СБУ се проведе на 30 юни и 1 юли 2017 г. в парк-хотел „Москва“ в столицата. Висшият форум на СБУ, на който присъстваха 361 делегати от цялата страна, обсъди политиките за ефективно качествено образование на Синдиката и приоритетите в неговата бъдеща дейност. Подробности за основните теми на конгреса в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново разкрива Антоанета Андреева, председател на Синдиката на българските учители във Велико Търново.

 Фокус: В началото на месеца се проведе конгрес на Синдиката на българските учители. Колко делегати от област Велико Търново присъстваха на него и кои бяха основните акценти?

Антоанета Андреева: Това е седмият редовен конгрес на СБУ. От нашата община имахме трима делегати – г-жа Мария Георгиева, която е все още областен координатор на Синдиката на българските учители и досегашен председател на общинския координационен съвет, аз в качеството си на настоящ председател и г-н Евгени Коев, който е председател на стачния комитет в община Велико Търново към Синдиката на българските учители и учител в Професионалната гимназия по туризъм. Имахме двама делегати от община Горна Оряховица и от всички останали общини в област Велико Търново по един делегат. Общо 13 бяха делегатите на този конгрес.

Много теми бяха разисквани. Основният акцент падна върху новия Закон за предучилищното и училищното образование, който влезе от 1 август 2016 година и отражението, което даде той върху работата на учителите през изминалата учебна година, както и съпътстващите го наредби и държавни образователни стандарти. Може би ако сте беседвали с учители през изминалата учебна година някой от тях са споделили своите впечатления, че работата на учителя се усложни от многото административна работа, която трябва да бъде извършена, многото документация, която беше въведена, новите учебни програми, които не бяха обезпечени с учебници и учебни помагала. Всичко това затрудни изключително много ежедневната работа на учителите. Вместо да се съсредоточат върху преките си задължения, като че ли тяхното внимание беше насочено към едни допълнителни занимания. Така че делегатите на конгреса се обединиха около мнението, че  трябва да има промени в този закон, трябва да бъдат променени част от наредбите и стандартите. Дори разбрахме, че има движение по този въпроси и Министерство на образованието в момента работи по промяната на някой от наредбите, които трябва да бъдат готови до средата на месец юли.

Друго, което беше обсъдено е агресията в училищата – агресия спрямо учители от страна на ученици и на родителите, което е недопустимо. Работата на Синдиката през следващите 5 години ще бъде насочена към работа с институциите, от които зависи спокойствието на учителя по време на час и при изпълнения на служебните му задължения да бъде осигурено. Не е допустимо подобна агресия спрямо българския учител. Учителят не може да бъде виновен за всичко случващо се в обществото и цялата тази негативна енергия на хората да бъде насочена единствено и само към него.

Отчетено беше, че 2/3 от учителите в българските училища са на възраст около 55 и малко над 55 години, което след 6-7 години ще изправи образователната система пред един много сериозен кадрови проблем. Затова вниманието трябва да се насочи към младите хора и привличането им към педагогическите специалности в българските университетите, и не само да завършват тези педагогически специалности, но и да се насочат към училище, така че да стане един плавен преход към пенсиониране на една част от учителите и заемането на техните места от млади кадри. Аз смята, че в тази връзка е много важно и „наставничеството“, за което се говори в новия Закон, т.е. по-възрастните колеги да предат през тези няколко години своя опит, своите знания, своите умения на тези млади хора, така че те един ден да влязат уверени в училище. Това може да бъде постигнато и чрез едно наистина достойно заплащане на учителския труд. Гост на нашия конгрес беше Красимир Вълчев, министърът на образованието, който потвърди, че действително ангажиментите, които правителството пое преди няколко месеца за увеличение на учителските заплати, ще бъдат изпълнени и от 1 септември тази година ще бъде факт новото 15% увеличение на заплатите. Вие знаете, че само увеличението на заплатите няма да гарантира приток и интерес на младите хора към учителството и учителската професия. Необходимо са и много други неща, така че професията да стане наистина привлекателна.

Фокус: Споменахте, че агресията е била една от основните теми, които сте обсъждали и казахте, че е взето решение да се работи в насока за осигуряване на ред и спокойствие в училищата, но конкретни действия как ще се случва това коментираха ли се?

Антоанета Андреева: Ние всички сме на мнение, че този, който прояви агресия трябва да понесе всички тежести на закона. Наказания трябва да има. Не можем да разчитаме само на охрана в училищата. Просто трябва да има такива санкции, че тези, които проявяват агресия да са наясно, още преди да започнат, че няма да им се размине, с някакво порицание или просто обсъждане. Но вие знаете, че ние не сме институцията, която трябва да раздава тези наказания и това правосъдие. Има си други органи, които трябва съвместно с Министерство на образованието да вземат конкретните мерки и да начертаят програмите и пътищата, по които ще бъде преодоляна тази агресия.

Фокус: Трябва ли да се увеличат психолозите в училище – хората, които работят с децата? Това взе ли се под внимание по време на конгреса?

Антоанета Андреева: Аз не смятам, че един психолог би могъл да реши проблемите на едно училище. Психолози биха могли да си позволят големите училища в рамките на делегирания бюджет, а какво правим в малките училища. Така че освен психолози, по някакъв начин трябва да се работи с родителите, със семейството, защото аз смятам, че нерешените проблеми в семейството, личните проблеми на всеки човек в нашето общество, пораждат тази агресия. И когато не можеш да се справиш с личните си проблеми, ти          търсиш вината в някой друг. Като че ли най-лесно е да насочиш недоволството си към българския учител, което не е правилно. Но какво правим в малките училища, където делегираните бюджети не могат да позволят назначението на психолози? Така че само с психолози няма да се справим.

Фокус: Като споменахте училищата в малките населени места, обсъждан ли бе проблемът с тяхното изчезване? Как могат да се спасят тези училища?

Антоанета Андреева: Училищата в малките населени места наистина са изправени пред една много трудна ситуация. Тази година основно образование завършиха и седмокласниците, което означава, че в училищата в малките населени места, които са основно основни, няма да има осми клас и средствата намаляват. От 1 януари 2018 година ще има нов начин за формиране на делегирания бюджет и няма единствено и само броят на учениците да е включен във формулата за изчисляване на единния разходен стандарт. Тук ще имаме и нови показатели като брой паралелки, етнически състав на учениците, отдалеченост от големите населени места. Това се прави с цел да се заделят нови допълнителни средства към малките училища. Те наистина са изправени пред едно много сериозно предизвикателство. В последните дни в медиите непрекъснато се говори, че в страната нови над 20 училища са пред закриване. И в нашата община има такива населени места, където има малко ученици. Тези училища,з а да оцелеят, за да продължат да съществуват, респективно да съществуват и тези населени места, те се нуждаят от допълнително финансиране от страна на общината. Всички трябва да работим за решаване на проблемите в образованието – и правителство, и Министерство на образованието, и синдикатите. Това е проблем на цялото ни общество и тези проблеми трябва да се решават от много институции – и Министерство на здравеопазването, и Министерство на вътрешните работи, и на финансите, т.е. всички онези институции, които имат отношение към образованието. Ако ние неглижираме дейността на българското училище и не решим неговите проблеми, след време ще бъде трудно за абсолютно всички и държавата ще има сериозни проблеми. Това е една инвестиция, чиито резултати виждаме след няколко години.

Надежда КРЪСТЕВА