Антоанета Теменугова, дъщеря на актрисата Надя Тодорова: Майка ми изигра много роли на напористи и груби жени, но всъщност беше много нежен човек с интелигентно сърце

Надя Тодорова е родена в Асеновград. „Голямата актриса на малките роли“ в българското кино, започва кариерата си още през 1946 година, първоначално на театралната сцена, а по-късно  дебютира и на големия екран. Първият филм с нейно участие е „Трудна любов“ от 1974 година. След това участва в над 30 филма, сред които „Куче в чекмедже“, „Господин за един ден“ и много други. Надя Тодорова ще бъде запомнена и с култовите си реплики от филмите „Дами канят“, „Опасен чар“ и „Двойникът“. В читалище „Родолюбие“ в Асеновград се състоя премиера на книгата „Един живот в пет тетрадки”, представяща мемоарите на великата актриса. Специално за премиерата в България пристигна и нейната дъщеря Антоанета Теменугова, която живее в Прага, Чехия. Датата за премиерата в родния град на Надя Тодорова не бе избрана случайно – на 21 юни се навърши точно една година, откакто си отиде „голямата актриса на малките роли“.  Пред Радио „Фокус“ – Пловдив дъщерята на Надя Тодорова – Антоанета Теменугова сподели как премина представянето на книгата и ни я представи накратко, разказа за живота на майка си през своите очи и посочи най-важния родителски житейски урок. В съкровен разговор тя сподели също мнението за култовите роли на великата българска актриса, призна и дали е проявявала интерес към професията на своята майка. Не на последно място изказа мнението си по въпроса дали умеем да отдаваме почит на Личностите, на българските актьори от миналото, благодарение на които се изгради и запази „Златен фонд“ на родното кино.

Фокус: Г-жо Теменугова, дългоочакваната книга на една от най-обичаните български актриси Надя Тодорова, бе представена в София, в читалище „Родолюбие“ в Асеновград, след това в град Пловдив. Вие пристигнахте от Прага специално, за да я представите. Как преминаха събитията, как реагират хората?
Антоанета Теменугова: Много хубаво и сърдечно преминаха срещите. Не бяха препълнени залите, но имаше много хора, сред които млади, възрастни и хора на средна възраст. В конкретния град не присъстваха само неговите жители, имаше и много гости. Хората слушаха с интерес и реагираха  когато се прочете и част от книгата. Мога да обобщя, че имаше доста голям интерес, а това е изключително приятно за мен. Значителна част от присъстващите на отделните представяния си купиха и самата книга. На представянето на 20-ти юни в София присъстваха Татяна Лолова, която каза много хубави думи за колежката си и за книгата, също Боряна Пунчева и дъщерята на Рангел Вълчанов – Ани Вълчанова. Много други от гостите споделиха спомени. Радвам се за книгата. Тя има успех и се надявам все повече да го има.
Фокус: Какво ще открият хората, разлиствайки страниците от мемоарите на актрисата?
Антоанета Теменугова: Книгата съдържа изцяло спомените на мама от детството до старостта. Тя е проследила живота си в спомени. Описала е най-интересните и най-скъпите за нея. Има спомени за Асеновград, за бита, традициите и ритуалите в града от началото на миналото столетие. Има още спомени от младостта й, от времето когато е започнала в театъра, от създаването на асеновградския театър. После след неговото закриване, нейните пътувания из български театри. Описва пътя си в киното, срещите си с много нейни колеги. Има и семейни спомени, разбира се. Идеята за създаването на книгата със спомени възникна съвсем спонтанно. На една Коледа й подарих тетрадка с химикал и й казах, че разказва много хубаво своите спомени. Предложих й да ги опише, пък след време би било възможно да стане и книга. То така и стана, на шега. Тетрадките станаха пет, така се озаглави и книгата.  Мама написа всичките тези тетрадки на ръка с равен чист почерк. Вече рядко се случва ръкописи да се предават ръчно написани и то с печатни букви. Работи цели десет години работи върху тази книга, като я започна в Асеновград и последните 5 години я довърши в Прага. Малко след това почина. Жалко, че сега не е с нас, но съм сигурна, че отнякъде вижда всичко.
Фокус: Как ще представите Надя Тодорова, своята майка и велика актриса, през вашите очи? Как преминаха последните й години? Какво научихте от нея?
Антоанета Теменугова: Тя беше човек, който обичаше да импровизира, човек с интелигентно сърце. Тя изигра много роли на напористи, дори груби жени, но всъщност беше много нежен и любящ човек. Тя обичаше семейството си, живота, света, колегите, животните, растенията. Ние се разбирахме много, понякога сме се поскарвали, което е напълно естествено. Последните пет години от живота си прекара при мен в Прага. Много тъгуваше за България и  Асеновград, също за българските си приятели. Повечето от тях вече бяха починали. Но това, че бяхме заедно се отрази добре на нея и на мен. В последните си дни, точно на моя рожден ден, тя се почувства зле и трябваше да си легне. Изпратиха ни в най-добрата католическа болница в Прага, където е много спокойно и монахини-медицински сестри се грижиха за нея. Така изкара две седмици и на 21 юни миналата година просто сърцето й е спряло. Нейното добро и интелигентно сърце просто спря да бие. Съобщиха ми, отидох веднага и оттам нататък уредих погребението с помощта на община Асеновград. Докарахме тялото до Асеновград, тук се състоя и поклонението през миналата година. Точно една година след нейната смърт излезе книгата с мемоарите й „ „Един живот в пет тетрадки“, което е много хубаво. Хората си спомнят с много любов за нея,  отрупват ме с цветя на представянията на книгата и ме засипват с молба да им я подпиша. Аз го правя, но се подписвам „Вместо мама“. Най-важният житейски урок, който имам от мама – да бъда търпелива и добра.
Фокус: Има ли нещо, което не знаем за актрисата и ваша майка Надя Тодорова. Нещо, което е останало извън човешкия поглед и любопитство? Може би интересен факт или случка, която искате да споделите?
Антоанета Теменугова: Мама имаше един обикновен и нормален живот на жена, която живее цял живот в провинцията, въпреки че пътуваше из цяла България. Животът на мама е много хубав, спокоен и изпълнен с много любов. Няма нещо, което трябва да бъде допълнително споделено. Тя със сигурност си има специални моменти, но това са интимни неща от семейството. Мама имаше един хубав и весел живот, препълнен с много любов и отдаденост към работата и семейството.
Фокус: Да бъдем честни, това е нещо, с което малко хора могат да се похвалят в рамките на съвремието.
Антоанета Теменугова: Да, така е! Но се надявам, че всичко това ще отмине като всяка мода и ще дойде нещо по-добро.
Фокус: Какво е мнението ви за култовите й роли в незабравими български филми – „Дами канят“, „Вчера“, „Двойникът“ и много други. Коя е любимата ви роля?
Антоанета Теменугова: Моят любим филм е телевизионна новела и се нарича „Светъл пример“ от 1976 година. Даван е по телевизията, но вече е малко позабравен. Това е много смешна телевизионна новела, която горещо препоръчвам. Тя е на режисьора Иван Андонов. Това  за мен е най-смешният филм, макар че и всички други с нейно участие са прекрасни. Харесвам много целите филми. Те наистина станаха класика в българското кино. Много млади хора ги гледат. Работейки преди години в Берлин, се срещнах с млади български студенти, които знаеха филмите. Това силно ме изненада и учуди. Толкова е хубаво, защото тези филми са паметта на народа. Произведенията на изкуството запазват спомени, оформят и съхраняват паметта на народа за бъдещите поколения.
Фокус: Дали като родител Надя Тодорова ви е насочвала към своята професия? Дали сте проявявали желанието да станете актриса като нея?
Антоанета Теменугова: Да, в един етап от живота си имах желание да стана актриса, като всяко младо момиче, което живее с театъра и киното и чиято майка е в тази сфера. Това е съвсем нормално. Един път кандидатствах във ВИТИЗ, но това беше много отдавна. Преминах успешно през първите три кръга, но аз не мога да пея. И четвъртият кръг, в който се изискваше пеене, просто не успях да издържа. Беше абсолютно правилно и честно, защото ако има нещо, което наистина не мога да правя, то това е пеенето. Иначе от малка съм рисувала. Рисуването беше по-голямата ми любов, а театърът – просто увлечение. Когато завърших гимназия и трябваше да се работи, мама ме насочи към Стария град в Пловдив, когато кмет беше Начо Културата. Започнах като помощник-реставратор в Пловдивската реставраторска група. След 5-6 години работа в Стария град и в Бачковския манастир се запознах с чешки професор. Той ме покани в Прага да следвам и аз приех с трептящо сърце. Дори дойде вкъщи да попита мама дали ще ме пуснат да следвам в Чехия. Тя и татко приеха с удоволствие. Аз заминах и издържах изпитите си там. Много колеги чехи, с които се сприятелихме, ми помогнаха с подготовката за кандидатстване. Следвах там, с прекъсвания се връщах тук, живях в България и Прага. Сега определено живея единствено в Прага. В България си идвам с повод – миналата година по тъжен повод, а сега по весел, а именно книгата на мама „Един живот в пет тетрадки“. Още работя активно и засега нямам планове да се върна в България, но би било хубаво.
Фокус: Смятате ли, че днес се отдава достатъчно почит на великите ни български актьори от миналото, сред които и Надя Тодорова?
Антоанета Теменугова: Би трябвало. Поредицата „Любимци на публиката“, която започна издателство „Книгомания“ е изключително добра и похвална инициатива. Сега издателството подготвя още две нови заглавия, но първата книга от поредицата е за мама. Хубаво е, че започват с нея, тя е кадемлия човек. Мисля си, че хората започват да отдават нужното на заслужилите. Ако досега великите ни български актьори бяха забравени, то тенденцията е към възраждането им в паметта. И медиите проявяват много голям интерес и повдигат темата. Мисля си, че започваме да се осъзнаваме и дано да е така.
Фокус: Дали може да направим сравнение между съвременните български филми и актьори с тези, които вече са в „Златния фонд“ на годините?
Антоанета Теменугова: Времето ще покаже. Засега смятам, че „Златният фонд“ е наистина златен. Сред новите заглавия има и хубави български продукции. Според мен публиката прави всичко това и определя. Този процес не може да се осъществи изкуствено – или даден филм ще остане запомнен и ще се превърне в класика, или просто няма. Проверката на времето е най-точната.
Тони МИХАЙЛОВ